О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 12.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4255 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К. и С. В. К. ,двамата от гр. В., срещу въззивното решение на Окръжен съд В. , постановено на 23.07.2008г. по гр.д. №134/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,както и че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 23.07.2008г. по гр.д. №134/2007г. Окръжен съд В. ,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което между Н от една страна и Х. Д. Д. и Н. Г. М. е извършено разпределение на ползуването на техния общ съсобствен недвижим имот,съставляващ УПИ Х-3300 в кв.232А по плана на гр. В. по заключение на вещото лице от 11.01.2006г.,като искът за разпределение ползуването на лятната кухня в имота е отхвърлен като неоснователен.
Същественият материалноправен въпрос,по който съдът,според представеното от касаторите изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се е произнесъл в постановеното на 23.07.2008г. по гр.д. №134/2007г. въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, касае разпределението на ползуването на съсобствен имот по реда на чл.32,ал.2 ЗС,а именно следва ли в това производство съдът да има предвид и застрояването на имота, извършено от част от съсобствениците,когато строежите са признати за незаконни,дадени са предписания за тяхното премахване и сроковете за премахването са изтекли.
Поддържаната в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК теза,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не може да бъде споделена,тъй като разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗС в сочения от касаторите смисъл е ясна,не се нуждае от тълкуване и по въпроса за правомощията на съда при извършване разпределението на ползуването на съсобствено дворно място е налице константна съдебна практика. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за разпределение ползуването на дворно място,застроено със сгради, за които е признато по установения в закона ред,че представляват незаконни строежи и които се ползуват само от част от съсобствениците обаче противоречи именно на тази константна практика,съгласно която при разпределение ползуването на съсобствено дворно място пространството, заето от построени и ползувани само от един от тях постройки следва да бъде съобразено,като на другия се предостави съответно по-голямо пространство от незастроената част/решение №39/1977г. по гр.д. №2401/76г. на І ГО на ВКС/,т.е. застрояването на дворното място,вкл. характера и законността на това застрояване следва да бъдат съобразени от съда в производството по чл.32,ал.2 ЗС. В обжалваното решение е прието, че незастроената част от парцела следва да бъде разпределена поравно между страните,като бъдат изключени всички съществуващи сгради и пристройки,независимо дали са законно построени или не,тъй като застроената площ се ползува по различен начин от незастроената,т.е. застрояването не следва да се взема предвид и освен това в производството по чл.32,ал.2 ЗС съдът не е овластен да предвижда никакви действия спрямо сградите,вкл. и тяхното събаряне,а следва да изхожда от тяхното наличие,като ги изключи и разпредели само празното място. Налице е следователно противоречие с даваното от константната практика на ВКС разрешение по съществен материалноправен въпрос,поради което настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение на поддържаното в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.07.2008г. по гр.д. №134/2008г. по описа на Окръжен съд- В. по подадената от Н. Д. К. и С. В. К. касационна жалба с вх. №1314/15.08.2008г.
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС сумата 15.00 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Насрочва делото за открито съдебно заседание,като делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: