О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 31.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №602/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П. Х. – процесуален представител на ищцата Т. И. Й.- Л., от [населено място] против въззивно решение №12/14.01.2011 г. по гр.д.№944/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к.
С определение от 02.12.2011 г. производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.7, във връзка с чл.292 ГПК.
С ТР№3/16.01.2012 г. по т.д.№3/2011 г. на ОСГК на ВКС е налице тълкуване на разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ по поставения въпрос – “Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, преценката на работодателя – кой от служителите има по – висока квалификация и работи по – добре ?”.
Поради това и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
С обжалваното решение е отменено решение №782/13.10.2010 г.по гр.д.№1989/2010 г. на Пазарджишкия районен съд, г.к., в частта, с която са уважени предявените от Т. И. Й.- Л., от [населено място], против Г.“И. С. А.” – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и същите са отхвърлени като неоснователни.
Въззивната инстанция е приела, че ищцата не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.т.2 и 3 КТ, поради което е разгледала спора по същество и е стигнала до решаващ извод, че подбор по смисъла на чл.329 КТ е извършен. Прието е също така, че преценката какви са конкретните показатели в рамките на законовите критерии и относителната им тежест е на страната на работодателя, като съдът не може да се намесва в нея, а само да извърши проверка дали заложените от него критерии в изготвената оценъчна карта съответстват на законоустановените и до каква степен са изпълнени при оценяваните. Относно това какви са конкретно проявените квалификация и справяне с работата е прието, че това е въпрос на целесъобразност, който не може да бъде подлаган на съдебен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Когато в хода на предприето едностранно прекратяване на трудово правоотношение на някое от основанията , посочени в чл.333, ал.1 КТ, даденото от ТЕЛК отрицателно мнение/решение бъде обжалвано от работодателя пред по-висш орган на медицинската експертиза – Н., задължен ли е обжалващият работодател да изчака произнасяне от Н. и едва тогава да прецени дали се налага снемане на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ пред извършване на уволнението ? ;
2. Допустимо ли е работодателят да сезира инспекцията по труда с искане за даване на предварително разрешение по чл.333, ал.1 КТ без да изчака произнасяне от Н. ?;
3. Ако вследствие на обжалвано от работодателя решение на ТЕЛК, противопоставящо се на уволнението, но непредставляващо категорична закрила по Наредба №5/1987 г., се стигне до решение на Н., което категорично предвижда такава закрила, освободен ли е работодателят от задължението да се снабди с предварително разрешение от инспекцията по труда по чл.333, ал.1, т.3 КТ, само защото с извършване на уволнението е “изпреварил” окончателното решение на медицинската експертиза ?;
4. Към кой момент произвежда действие постановеното по повод такова обжалване експертно решение на Н. – към момента на самото му произнасяне или към момента на произнасяне на по-долустоящия орган на медицинската експертиза/ТЕЛК/, замествайки във втория случай мнението/експертното решение на ТЕЛК ?;
5. Какъв е обемът на правораздавателния контрол на съда при извършен от работодателя подбор по чл.329 КТ ?
Като основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, и се прилагат решения на ВС, ВКС и окръжни съдилища.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – Г. “И. С. А.” – П., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Поставените въпроси са от значение за решаване на спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№602/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №12/14.01.2011 г. по гр.д.№944/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., по подадена от ищеца Т. И. Й. – Л. от [населено място], касационна жалба, вх.№1182/18.02.2011 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: