4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
[населено място], 5.11. 2015 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 4016 описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Д. П. срещу въззивно решение № 43 от 24.03.2015 г. по гр.д.№ 59/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 147 от 1.12.2014 г. по т.д.№ 342/2014 г. на Шуменския окръжен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], обл.Шуменска искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 73097.15 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно владение, обработка и прибиране на реколта от земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място], област Д..
В приложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос: когато договор за аренда е сключен след началото на стопанската година и в него е уговорен изрично началният момент на неговото действие и той предхожда датата на сключването, от кога този договор има действие – от датата на сключването или от началото на стопанската година. В противоречие със задължителната съдебна практика се произнесъл по материалноправния въпрос кога са налице предпоставките за отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД и по процесуалноправните въпроси: за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства; длъжен ли е съдът да приеме обвързващата сила на пресъдено нещо на влезли в сила други решения /свързани с обстоятелства от съществено значение за висящия спор/ относно спорните материални права, въведени с основанието и петитума на иска като предмет на делото, по приключените между същите страни дела; за разпределението на доказателствената тежест между ищец и ответник във връзка с установяване на причинно-следствената връзка и подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане; за конкуренцията между писмени документи с достоверна дата и такива без достоверна дата. Приложени са ППВС № 7/1959 г., ППВС № 7/1965 г., решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ТР № 1/2001 г. на ВКС, решение № 235 от 4.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът – [фирма], [населено място], подаден чрез адвокат Н. К. изразява становище, че не са налице посочените в изложението основания за допускане на касационно обжалване. От приложените съдебни актове не се установява противоречие между приетото в обжалваното решение и в тези съдебни актове. Излагат се съображения, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като законът е ясен и не се нуждае от тълкуване. Развити са доводи и по съществото на спора.
Върховния касационен съд, състав на Трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Шуменският окръжен съд, с което предявените от жалбоподателя срещу ответника искове с правно основание чл.45 ЗЗД са отхвърлени. Приел е, че отговорността на ответникът за претърпяни от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно обработване на земеделски земи намиращи се в землището на [населено място] и [населено място], област Д. не може да бъде ангажирана, тъй като не е установено противоправно поведение от страна на ответника, който е физическо лице макар и с разширена правоспособност на търговец. Наличието на валидно сключени арендни договори за част от спорните земеделски имоти за ищцовото дружество не прави действията по обработването им от ответника едноличен търговец противоправни. Между страните липсва обвързаност, която да поражда задължение от страна на ответника да се съобрази с по-късно сключените договори за аренда. Липсват твърдения и доказателства за някакво неправомерно завземане на имотите. Чии договори са валидни и противопоставими на тези на другата страна е въпрос на конкуренция на права, а не на противоправност. Няма пречка, въпреки, че предмет на договора е земеделска земя, за същата да бъде сключен договор за наем, а не за аренда. След като земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем, то тази възможност съществува за двете страни и от дублирането на договорите им не могат да се черпят аргументи за противоправност на едните договори за сметка на другите.
Настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По първия материалноправен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като законът е ясен и не се нуждае от тълкуване. Разпоредбите на ЗЗД и ЗАЗ установяват, че договорите имат действие от момента на сключването им занапред. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория материалноправен въпрос. Фактическият състав на чл.45 ЗЗД включва виновно, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между поведението и вредите. В случая въззивният съд е приел, че не е установено по делото виновно противоправно поведение от страна на ответника, за да се ангажира отговорността му, т.е. не се е отклонил от установения принцип. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените процесуалноправни въпроси. В. съд е изпълнил задължението си по чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК като е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извел извода, че не е установено виновно противоправно поведение от страна на ответника. Оплакванията в изложението по този въпрос са относими към правилността на обжалваното решение, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. По въпроса кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане практиката е уеднаквена с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно поведение на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното поведение, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. В. съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че не е установено противоправно поведение от страна на ответника. Въпросът относим към обвързващата сила на пресъдено нещо на влезли в сила други решения /свързани с обстоятелства от съществено значение за висящия спор/ относно спорните материални права, въведени с основанието и петитума на иска е неотносим към настоящия случай. С решението на Варненския административен съд не е разрешен спор за материално право, поради което така поставения въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на иска с правно основание чл.45 ЗЗД. Произнасянето във въззивното решение във връзка с договорите на страните за ползването на процесните земеделски земи е за конкуренция на права, произтичащи от тези договори, а не за противопоставимост на същите. В случая поставеният от жалбоподателя въпрос за конкуренцията между писмени документи с достоверна дата и такива без достоверна дата не е обусловил решаващия извод на съда за неоснователност на иска, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43 от 24.03.2015 г. по гр.д.№ 59/2015 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: