О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1034
С., 07.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.701 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №62 от 08.03.11г. по гр.д.№43/11г. на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решение №193 от 12.06.07г. по гр.д.№457/06г. на Гоцеделчевския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на УПИ ІІІ-208 от кв.4 по плана на [населено място], област Б. и построените в него три паянтови жилищни сгради и две стопански постройки.
Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се установи чия е собствеността върху спорния имот. Не е доказано дядото А. да е бил първоначален собственик на имота, тъй като няма данни за началния момент, от който той го е владял. Не е установено също неговият син А. и съпругата му А. да са придобили имота по давност, въпреки че са живяли и са се ползвали от него, тъй като няма данни да са отблъснали владението на останалите наследници на А.. Не е доказана и собствеността на единия от внуците на А. и син на А. – ответникът И. Ю.. Нотариалният акт, с който той и съпругата му са признати за собственици на имота въз основа на извършена обстоятелствена проверка не създава вещни права, а само ги прогласява; той не легитимира тези лица като собственици, до доказване на придобивното им основание. В съдебния процес не са установени твърденията им, че са владели имота повече от 40 г. Съдът не е зачел свидетелските показания, според които дядото А. е изразил воля имотът да остане за И., който се е грижил за него до смъртта му. Мотивирал се е с това, че устното разпореждане с правото на собственост е нищожно, а освен това не било ясно дали А. е бил собственик. Освен това – И. и съпругата му са живели в по-новата постройка, в която са направили значителни подобрения, но не се доказало от кого са построени останалите постройки, кой ги е ползвал и на какво основание, както и дали семейство И. е осъществявало фактическа власт върху тях с намерение за своене, още повече, че през определени периоди от време в имота са живели и родителите на И. – А. и А..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца И. Ю.. Той поддържа, че имотът е придобит по давност от родителите му А. и А., а след тяхната смърт той има наследствен характер и подлежи на делба между страните по делото. В изложението към жалбата се поддържа, че необсъждането на всички доказателства и неправилния анализ на някои от тях е в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагането на процесуалния закон.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по поставения процесуалноправен въпрос, свързан с прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, въззивното решение противоречи на задържителната практика на ВКС, отразена например решения №460/27.05.10г. по гр.д.№768/09г. на І ГО; решение №589/29.06.10г. по гр.д.№1359/09г. на І ГО и решение №627 от 05.10.10г. по гр.д.№1623/09г. на І ГО, което е основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №62 от 08.03.11г. по гр.д.№43/11г. на Благоевградския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: