О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София 11.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1279 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Л. А. Л. срещу решение № 6790/22.10.2012 г. по гр.дело № 8450/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-64-137/06.06.2011 г. по гр.дело № 28260/2008 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от Р. С. Л., А. Т. Л., Л. А. Л., срещу Н. М. С.-Г. и М. С. Л. за делба на недвижимия имот – празно дворно място с площ от 3 440 кв.м. по скица и 3 301 кв.м. по документ за собственост съставляващо имот пл. № * от кв.95а по плана на [населено място],[жк], основан на твърдения, че 3 301 кв.м. от имота е придобит по давност от Б. А. Л.,/респ.по наследяване от нея за дъщеря й Н. Г./, Т. А. Л., респ.Р.Л. като негова съпруга по давност и по наследяване от него и А. Л. по наследяване от Т. Л. и Л. А. Л./респ.съпругата му М. Л. по давност изтекла през време на брака/, изтекла към 04.06.1975 г. , когато е съставен к.н.а. № 119/1975 г., а за разликата от 3 301 кв.м. до 3 589 кв.м. колкото е ПИ № *, като част от УПИ * „обществен център” по регулационния план на [населено място], одобрен от 1984 г. по давност, текла за всички съделители от датата на откриване на наследството до предявяване на иска на 18.09.2008 г.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението, както и в касационната жалба са посочени правни въпроси по п.1-ви и 2-ри, които съдът доуточни и конкретизира както следва – 1. може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата – решение № 1268/02.12.2011 г. по гр.дело № 3804/2010 г. на Районен съд гр.Ст.З., решение № 18/06.02.2012 г. на Районен съд [населено място] и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. следва ли да бъде допускан до разглеждане иск за делба върху реално обособени части от УПИ при условие, че такава претенция е възприемана от съда като изначално неоснователна, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Предявеният иск от ищците Р. Л., А. Л. и Л. Л. е за съдебна делба на недвижимия имот празно дворно място с площ от 3 440 кв.м. по скица и 3 301 кв.м. по документ за собственост, съставляващо имот пл. № * от кв.95а по плана на [населено място],[жк].
Въззивният съд е приел, че с констативен нотариален акт № 116/04.06.1975 г. Б. А. Л., Т. А. Л. и Л. А. Л. са признати за собственици на празно дворно място от 3 301 кв.м., съставляващо имот пл. № * от кв. 57а по плана на [населено място] на основание наследяване и давностно владение. Прието е, че страните по делото са съпрузи и наследници по закон на Б. Л., Т. Л. и Л. Л.. Прието е, че страните по делото са съсобственици на описания в нотариалния акт недвижим имот на основание давностно владение, като съдът е взел предвид, че нотариалният акт не е оспорен от съделителите. С оглед на това съдът е приел, че нотариалният акт отразява действителното правно положение, а именно, че лицата в полза на които е издаден са придобили имота на основание давностно владение и че този оригинерен способ е осъществен до влизане в сила на ЗСГ – до 03.04.1973 г.
Прието е, че имота, описан в констативния нотариален акт е идентичен с поземлен имот № * по актуалния кадастрален план и по действащия подробен устройствен план на [населено място] и попада в УПИ * от кв.95а, отреден за обществен център – част е от урегулирания поземлен имот. Според въззивния съд процесния поземлен имот, като част от урегулиран поземлен имот не е самостоятелен обект на право на собственост. Прието е, че по изключение в чл.200 ЗУТ се допуска да се придобиват чрез правни сделки или по давност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места. Предявяването на иск за делба според съда не е сред изключенията на посочения текст. Прието е, че поради това е без значение обстоятелството дали предвижданията по ПУП са осъществени.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на иска за съдебна делба на процесния недвижим имот и е потвърдил първоинстанционното решение.
По правните въпроси:
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос – може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ. По този въпрос съдебната практика е оскъдна и поради това е налице основанието, визирано в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по посочения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради разрешаване на същия в противоречие с тълкуването, дадено в ТР № 3/28.03.2011 г. по т.гр.дело № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не е разрешавал правен въпрос за отчуждителното действие на влязъл в сила, но неприложен дорищнорегулационен план за изравняване на частите в образуван съсобствен дворищнорегулационен парцел и за заемане на придаден поземлен имот или част от него и дали отчуждителното действие се прекратява автоматично с изтичане на сроковете, посочени в пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ, поради което и не следва да се обсъжда цитираното тълкувателно решение № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС.
По поставения правен въпрос не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като към изложението са приложени решения на първоинстанционни съдилища – решение № 1268/02.12.2011 г. по гр.дело № 3804/2010 г. на Районен съд [населено място] и решение№ 18/06.02.2012 г. на Районен съд [населено място], които не са влезли в сила. Поставения въпрос в посочения по-горе п.2-ри и останалите доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение, поради което не следва да се преценяват в настоящото производство, в което съдът извършва преценка само за наличие на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та ГПК при ясно и конкретно формулиран правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 6790/22.10.2012 г. по гр.дело № 8450/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 127535/04.12.2012 г., подадена от ищеца Л. А. Л., чрез адв. В. Г..
Указва на жалбоподателя Л. А. Л. в едноседмичен срок от съобщението да внесе 30 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: