4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. София, 25.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1104 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 07.07.2010г. по в. а. д. № 426/2009г. на Арбитражния съд при Българска търговско – промишлена палата /АС при Б./.
Ищците И. Е. Д. от [населено място], Т. И. З. от [населено място] и К. В. В. от [населено място] – съдружници в дружество по ЗЗД „АТ Консулт”, [населено място] поддържат становище, че решението на АС при Б. противоречи на обществения ред на Република България, тъй като с него са нарушени основни принципи на правопорядъка на страната. Според ищците А. съд е допуснал отказ от правосъдие поради това че, като се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението по в. а. д. № 234/2006г. на АС при Б., с което е уважен частичен иск за сумата 2 000 лв. на основание чл. 87 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД – част от подлежащо на връщане възнаграждение в размер 20 000 лв., платено по развален договор между страните за изработка на софтуерен продукт, А. съд в решението по в. а. д. № 426/2009г. не е изразил становище по въпроса дали е налице сила на пресъдено нещо по отношение на главната претенция за възстановяване на заплатеното съгласно договора възнаграждение в размер 20 000 лв., а без да изложи мотиви е приел, че е допуснато пълно неизпълнение на договора и че изявлението за разваляне е произвело действие. Позовавайки се на силата на пресъдено нещо на решение, с което е уважен частичен иск, А. съд е нарушил принципите на законност и основополагащите повелителни процесуални норми, уреждащи пределите на съдебните актове. Ищците релевират доводи за нарушение на принципите за мотивираност и основаване на решенията на закона и събраните по делото доказателства поради това, че съдът не е обсъдил събраните по в. а. д. № 234/2006г. писмени доказателства и заключенията на единичната и тройната съдебно-технически експертизи, не е обсъдил доводите на страните и не е извел никакви правно-логически съждения. Излагат становище, че в арбитражното решение е пренебрегнат основния принцип на гражданското право за начало на давностния срок, не е съобразен договора и по този начин са нарушени принципите на равенство и справедливост и са нарушени правата на личността. Ищците молят арбитражното решение да бъде отменено като противоречащо на обществения ред и претендират присъждане на направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва предявения иск и развива доводи за неговата неоснователност поради това, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска не противоречи на обществения ред на Република България, нито е налице някое от другите основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Прави възражение, че изложените в исковата молба твърдения и оплаквания се отнасят до правилността на решението, до интерпретиране на фактите, поради което не могат да се квалифицират като противоречие с обществения ред. Подробни съображения са изложени в депозирания в срок писмен отговор. Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира присъждане на разноски.
Исковата молба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение, постановено на 07.07.2010г. по в. а. д. № 426/2009г. на Арбитражния съд при Българска търговско – промишлена палата ответниците в арбитражното производство И. Е. Д., Т. И. З. и К. В. В. – съдружници в дружество по ЗЗД „АТ Консулт”, [населено място], са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] следните суми: 18 000 лв. – част от получено възнаграждение, цялото от 20 000 лв., по договор за разработка на програмен продукт, сключен на 15.03.2005г. и развален извънсъдебно на 29.09.2006г., заедно със законната лихва от 01.09.2009г. до окончателното изпълнение, 22 000 лв. – дължима неустойка по чл. 12, ал. 1 от същия договор, със законната лихва от 01.09.2009г. до окончателното плащане, 16 684,99 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите 18 000 лв. и 22 000 лв. за периода от 30.09.2006г. до 31.08.2009г. и сумата 4 737,92 лв. – арбитражни разноски.
Съобразно чл. 47, т. 3 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. В настоящия случай ищците се позовават на втората хипотеза. Под понятието „обществен ред” следва да се разбират основните принципи на правовия ред на Република България, охраняващи основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Твърдението за липса на мотиви в арбитражното решение, позоваването в него на сила на пресъдено нещо, респективно обвързваща сила на мотивите на друго влязло в сила решение по частичен иск и необсъждането на заключения на съдебно-техническа експертиза, приети по друго дело, по своята същност представляват оплаквания за неправилност на арбитражното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Арбитражното решение е мотивирано, като са обсъдени относимите според арбитражния съд доказателства и доводи на страните. По същество липсата на мотиви е изведена от оплакванията за приетите за установени факти и обстоятелства и от правните аргументи на арбитражния съд за основателност на предявените искове. Съдебната проверка в производството по отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА не включва проверка на правилността на решението на арбитражния съд. В случай, че на страната е предоставена възможност да заяви становище пред арбитражния съд и да ангажира доказателства, както и когато фактите и доводите са обсъдени в решението, равенството и състезателността в гражданския процес и изискването за мотивиране на акта на решаващия орган са спазени. Евентуалните грешки на арбитражния съд при формиране на вътрешното му убеждение /нарушение на процесуалните правила/ или неправилно прилагане на материалните норми, не представляват основание за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
Неоснователен е релевираният в исковата молба довод за нарушение на принципите на равенство и справедливост и на правата на личността поради несъобразяване с договорни клаузи и незачитане на принципа на гражданското право за началото на давностния срок. Нарушаването на равенството на страните в процеса и на принципа за справедливост е основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, предл. второ ЗМТА, но в конкретния случай този основен правен принцип не е нарушен от АС при Б.. Ищците в настоящото производство и ответници в арбитражното производство са имали възможност да изразят становището си по предявените от [фирма] искове, представлявали са се от адвокат, релевирали са възраженията си за неоснователност на предявените искове с писмен отговор, депозиран на 10.11.2009г., изразявали са становището си по исковете и доказателствата във всички съдебни заседания и са ангажирали доказателства.
Твърдяното несъобразяване с договорни клаузи, незачитането на института на давностния срок и неправилното определяне на неговото начало могат да се квалифицират като доводи за неправилност на арбитражното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В производството по иск с правно основание чл. 47 ЗМТА е недопустимо извършването на преценка дали арбитражният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 114 ЗЗД и доколко правилно съобразно правилата на логическото мислене и чл. 20 ЗЗД е обсъдил доказателствата, интерпретирал фактите и обстоятелствата по спора и е тълкувал договорните клаузи. Недопустимо е да се прави преценка относно правилността на мотивите на арбитражния съд, нито да се ревизира самия арбитражен процес.
Следователно не е налице несъвместимост на съдържанието на решението, както и на реда за постановяването му, с основните принципи на правораздаването, поради което и същото не противоречи на обществения ред по смисъла на чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски на ищците не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 4 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Е. Д. от [населено място], Т. И. З. от [населено място] и К. В. В. от [населено място] – съдружници в дружество по ЗЗД „АТ Консулт”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 47, т. 3, предл. второ от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 07.07.2010г. по в. а. д. № 426/2009г. на Арбитражния съд при Българска търговско – промишлена палата като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Е. Д. от [населено място], Т. И. З. от [населено място] и К. В. В. от [населено място] да заплатят на [фирма], [населено място],[жк], [улица], вх. А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 200 лв. /четири хиляди и двеста лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.