1
4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
СОФИЯ, 03.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2947/2017година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 -293 ГПК
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. Г. чрез нейния процесуален представител адв. П. К. срещу въззивно решение, постановено от Софийски градски съд на 19.12.2016 г. по гр.д. № 1045/2013 г.
С определение № 186 от 18.04.2018 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради съмнение за вероятна недопустимост.
Жалбоподателката поддържа, че решение е необосновано и незаконосъобразно, както и че изложените в него мотиви са неясни.
Ответникът Н. К. Л. чрез своя пълномощник оспорва касационната жалба. Счита, че въззивното решение не страда от пороци, обосноваващи недопустимост или неправилност на същото.
Ответникът Столична община също счита касационната жалба за неоснователна, а въззивното решение- за правилно.
Ответниците по касация С. Ф. Х., Е. Й. Л., С. Й. Г., Б. Й. Н., С. И. Ц., И. И. Ц., Р. Н. Д., П. Н. Д., С. К. Л. и Е. Д. К. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № І-35-72 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 15761/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. Н. Г. против Е. Д. К., С. М. К., Е. Й. Л., С. Й. Г., Б. Й. Н., С. И. Ц., И. И. Ц., Р. Н. Д., П. Н. Д., С. К. Л., Н. К. Л., С. Ф. Х. и Столична община иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване, че на основание договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 35, т.ХХІ, дело № 3770/1969 г. ищцата е собственик на недвижим имот с площ 300 кв.м с граници : от запад- черен път, от север- останалата част от УПИ VІІІ- 1460 от кв. 16 а от плана на [населено място], от изток- част от имот на В. И., от юг- имот на С. Я., обозначена между букви А-Б-В-Г-А на скица № АГ 1100-633 от 02.11.2007 г., приложена на л. 24 от делото, представляващ реална част от УПИ VІІІ-1460 в кв. 16а по плана на [населено място].
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 26, т.VІІ, дело № 1185/1957 г. С. Д. П. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ нива от 2 дка в землището на [населено място]- София, м. „П.”, собственост на член-кооператора Г. П., при граници: от юг- дворни места на братя В. и С. Я., от запад- черен път, от север- блок на ТКЗС и от изток- дере, който имот с протоколно решение от 20.12.1956 г. на комисията по ТПС в [населено място] й е даден в замяна срещу собствения й недвижим имот от 4.5 дка в м. ”У.”, включен в блок на ТКЗС. През 1969 г. С. П. и съпругът й П. П. дарили на своята внучка Т. Н. П. 600 кв.м от този имот при описани в нотариалния акт граници, а преди това – през 1959 г., дарили 600 кв.м на своя син Х. П..
Назначените по делото две еднолични и една разширена тройна съдебно- технически експертизи са установили, че за [населено място] се съхраняват два кадастрални плана – единият изработен преди 1960 г., а другият- през 1984 г. В кадастрален лист № 3 от плана от преди 1960 г. са заснети имоти пл.№ 2152, 2153 и 2154, които в разписния лист към плана са записани съответно на Т. Н. П., на С. Д. П. и на М. П. П.. Съгласно регулационен план, одобрен през 1977 г. трите имота попадат в УПИ ІV, отреден за комплексно жилищно строителство. В кадастралния план от 1984 г. имотите са заснети с пл. № 1460, записан на името на Т. П., пл.№ 448, записан на В. Н. И. и пл.№ 1459, записан на М. П. П.. През 1993 г. е одобрено частично изменение на регулационния план от 1977 г., като за имот пл. № 1460 е отреден УПИ ХVІ-1460, за имот пл.№ 448 е отреден УПИ ХVІІ- 448 и за имот пл.№ 1459 е отреден УПИ ХVІІІ-1459 в кв. 16 а. През 1993 г. на основание решение на ПК- Банкя в кадастралната основа на плана е извършено попълване, като е заснет нов имот пл.№ 1460 „а”, за който е отреден УПИ ХVІ- 1460 „а”, записан на ответника Х. Ф. Х..
Решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба.
По искове за собственост на недвижими имоти изискването за индивидуализация на имота с посочване на неговото местонахождение, площ и граници, е условие за редовност на исковата молба. Когато предмет на спора е урегулиран поземлен имот, индивидуализацията му се извършва съобразно последния ПУП- ПР, който е действащ към момента на предявяване на иска. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира имота, на който твърди че е собственик, с посочване на номер, площ и граници по този план. Ако в исковата молба недвижимият имот е описан с белези по предходен регулационен план, а в хода на процеса се установи, че към момента на предявяване на иска е влязъл в сила и действа друг регулационен план, според който имотът има различни от посочените в исковата молба характеристики- номер, граници, площ, исковата молба е нередовна, и съдът следва да констатира това и да даде указания на ищеца за отстраняване на тази нередовност.
Установителният иск за собственост, предмет на настоящото дело, е предявен през 2007 г. В исковата молба спорният недвижим имот с площ 300 кв.м. е описан като реална част от УПИ VІІІ- 1460 в кв. 16 по плана на [населено място], при граници: от запад- черен път, от изток- УПИ ІХ-448, собственост на В. И., от север- останалата част от УПИ VІІІ-1460 и от юг- имот на С. Я..
Назначените по делото съдебно- технически експертизи са установили, че към този момент е било в сила частично изменение на регулационния план от 1977 г., одобрено още през 1993 г., по което недвижимият имот, на който ищцата твърди да е собственик, съставлява УПИ ХVІ-1460 или ХVІ-1460а в кв. 16 по плана на [населено място], както и че по регулационен план от 1977 г. имотът е попадал в парцел ІV, отреден за комплексно жилищно строителство. Не се установява регулационен план, по който за имот с кадастрален номер 1460 да е бил отреден парцел с номер VІІІ. Нещо повече – назначената от въззивния съд съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че парцел VІІІ-1460 от кв. 16а по регулационния план на [населено място] от 1977 г. не съществува, тъй като кв. 16 а е създаден с изменението на РП от 1993 г.
Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които са приложими и при действието на ГПК от 2007 г., преди да пристъпи към разглеждане на спора, с който е сезиран, въззивният съд следва да извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и при необходимост да я остави без движение, като даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на недостатъците й – в случая, за индивидуализиране на спорния недвижим имот съобразно актуалния му регулационен статут към момента на предявяване на иска за собственост. Като не е сторил това, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и това е основание за обезсилване на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд след предприемане на необходимите съдопроизводствени действия по индивидуализиране на спорния недвижим имот с посочване на неговия номер, граници и площ по действащ ПУП.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение, постановено от Софийски градски съд на 19.12.2016 г. по гр.д. № 1045/2013 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: