Р Е Ш Е Н И Е
№104
гр. София, 05.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5028 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №1115 от 15.05.2017г. по гр.д. № 5170/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 4710 от 07.06.2016г. по гр.д.№ 8420/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне иска на Н. Р. И., И. Н. Я., А. Г. Н., В. Г. А., Л. К. Г., И. П. С., С. П. С., Р. С. Я., Г. В. К. /починал и заместен от наследниците си С. Ж. К. и Ю. Г. К./, Д. В. А., К. Я. К., М. Я. Г., В. Я. К., С. П. П. против К. В. О.-К. за установяване, че ответницата не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.2042.431 по кадастралната карта на [населено място], кв. С., с площ 1239 кв.м., стар номер 431, кв.41, парцел ХІ, с административен адрес: [населено място], кв. С., [улица] делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Касационната жалба е подадена от К. В. О.-К. чрез пълномощника адв. Д..Твърди се, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно. Изложени са съображения, че дори и да е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция, това не би могло да обуслови недопустимост, а само неправилност на съдебното решение. Въззивният съд е длъжен да поправи констатираните от него процесуални пропуски във връзка с доклада, а не да обезсилва и връща делото на първата инстанция. При това, във въззивната жалба липсва оплакване, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по твърдение за придобиване по давност, поради което въззивният съд не е имал правомощие да разглежда този въпрос. А и в исковата молба такова позоваване на придобивно основание давност не е извършено.
Ответниците Н. Р. И., И. Н. Я., А. Г. Н., В. Г. А., Л. К. Г., С. Ж. К., Ю. Г. К., Д. В. А., К. Я. К., М. Я. Г., В. Я. К. и С. П. П., чрез пълномощника си адв. С., оспорват жалбата.
С определение № 271 от 25.05.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с т.1 и 2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и с Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК по въпросите: недопустимо или неправилно е съдебното решение на първата инстанция, постановено при съществено процесуално нарушение; дължи ли в такъв случай въззивният съд произнасяне по съществото на спора, след като отстрани допуснатите процесуални нарушения; какви са правомощията на въззивния съд при пропуски в доклада на първата инстанция; недопустимо ли е първоинстанционното решение по предявен отрицателен установителен иск за собственост, ако съдът е пропуснал да разгледа посочено от ищците основание за собственост, обуславящо правния им интерес от предявяване на иска.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на поземлен имот в кв. С.. За обосноваване правния си интерес от предявяване на иска ищците са посочили, че са наследници на Я. Г. К.; през 2002г., при условията на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, им е възстановена собствеността върху върху нива от 1,158 дка в строителните граници на С., местн. „Г.”, имот 2880, кад.лист 737 по кадастрален план от 1950г.; оттогава владеят имота със съзнанието на собственици. Ответницата се е снабдила през 2003г. с констативен нотариален акт за собственост на имота – за 1/6 част по наследство и за 5/6 части – по давност. Нейният праводател В. О. е закупил имота от ТКЗС през 1963г.; установено е, че в имота е построена вилна сграда.
Първоинстанционният съд е приел, че към 1991г. имотът е бил законно застроен и поради това не подлежи на реституция – чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Затова решението за възстановяване на собствеността е незаконосъобразно. Поради това е отхвърлил предявения иск /в диспозитива не е посочен видът на иска, а само страните/.
Подадената от ищците въззивна жалба е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания, освен несъгласие с изводите, че решението на Поземлената комисия е незаконосъобразно, че имотът е застроен и че не е налице идентичност между имота по делбата от 1945г. и процесния имот. В жалбата няма позоваване на процесуално нарушение, свързано с разпределение на доказателствената тежест, нито има доводи за непроизнасяне по заявено основание за собственост.
Въззивната инстанция е намерила решението за недопустимо. Приела е, че съдът е постановил отхвърлителен диспозитив, без да разгледа твърденията на ищците за липса на право на собственост на ответницата, както и без да анализира всички доводи на ищците за наличие на правен интерес от търсената защита и по-точно, че не е анализирано твърдението им за придобиване на имота на първично придобивно основание. Изтъкнала е, че дори и земеделската реституция да се основава на нищожен акт на Поземлената комисия, то самото постановяване на такъв придава на ищците качеството на добросъвестни владелци. Според състава, порокът е заложен още в определението, с което е разпределена доказателствената тежест, тъй като съдът не е указал на ищците, че при недоказване на твърденията им за собственост, делото ще се прекрати, в какъвто смисъл са указанията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК. Като е разгледал само един от доводите на ищците за носителство на собствеността в условията на съсобственост, е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо недопустимост на постановеното решение поради нарушение на диспозитивното начало. Поради това Софийски апелативен съд е счел, че следва да обезсили решението на Софийски градски съд и да върне делото за ново разглеждане за преценка допустимостта и основателността на предявените отрицателни установителни искове при съблюдаване указанията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК.
По основанието за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение; затова, ако процесуалните действия на първата инстанция са опорочени, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Извършването на непълен или неточен доклад от първоинстанционния съд представлява нарушение на съдопроизводствените правила и не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл.269, изр.2 ГПК/. Когато страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, ако ги прецени за основателни, въззивният съд следва да осигури на страната възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснала поради непълнотите на доклада.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора; в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, като установи фактите, от които произтича неговото право, засегнато от правния спор. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Ако констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
Когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск обосновава правния си интерес с твърдение, че е собственик на спорния имот, то доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с произнасяне по съществото на спора. В този смисъл е практиката по определение № 427 от 12.12.2013г. по ч. гр.д. № 3593/2013г. на ІІ г.о. и Решение № 15 от 19.02.2016г. по гр.д. № 4705/2015г. на ІІ г.о.
При всички случаи правото на собственост на ищеца не е предмет на спора при предявен отрицателен установителен иск, а служи за обосноваване на правния му интерес да отрича правото на ответника. Затова, ако ищецът се позовава на няколко основания, от които извежда правния си интерес да предяви иска и съдът пропусне да се произнесе по някое от тях, постановеното решение не е недопустимо, а неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните.
При тези разрешения е видно, че постановеното от Софийски апелативен съд решение е неправилно.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост и именно такъв иск е разгледал първоинстанционния съд, независимо от пропуска да отрази това изрично в диспозитива си. Ищците са обосновали правния си интерес от водене на иска с притежавано от тях право на собственост върху имота, придобито по наследство и приключила земеделска реституция. Позоваване на второ основание за собственост, обуславящо правния им интерес, в исковата молба не е направено. Посоченото в обстоятелствената част, че от реституцията владеят имота със съзнанието, че са негови собственици, не може да бъде възприето като навеждане на такова алтернативно или евентуално основание за правния интерес. Това е видно и от по-нататъшното процесуално поведение на ищците – в писмената им защита пред първата инстанция са развити съображения срещу претендираното от ответницата право на собственост по давност, но липсват доводи, че ищците са собственици по давност; във въззивната жалба /която е почти бланкетна/ липсва оплакване, че съдът не се е произнесъл по претендирано от ищците придобивно основание давност; такива съображения не са изложени и по време на устните състезания пред въззивния съд.
Софийски апелативен съд, под предлог, че се произнася по допустимостта на обжалвания акт, е нарушил правомощията си по чл. 269, изр.2 ГПК, като е извършил проверка на правилността на обжалваното решение по въпроси, които не са посочени в жалбата.
За пълнота, дори да бе налице визираното процесуално нарушение на окръжния съд при изготвяне на доклада, а именно неуказване на ищците, че при недоказване на твърдението за собственост производството по делото ще бъде прекратено, то възниква задължение за въззивния съд да отстрани този пропуск, но не и да обезсилва постановения първоинстанционен акт.
Горното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1115 от 15.05.2017г. по гр.д. № 5170/2016г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: