4
гр. д. № 5821/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 104
София, 08.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5821/2013год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. Х. В., Х. С. В. и Е. Х. В. касационна жалба срещу решение № 7638 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 1827/2012 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по извършване на делбата, в частта по претенциите по сметките. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
С определение от 23.01.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. В. за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот на основание чл. 31, ал. 2 ЗС по разрешения. Касацията е допусната по въпросите:1. отправянето на покана за ползване и предоставянето на достъп до съсобствения имот достатъчно условие ли е за освобождаване от отговорност за заплащане на обезщетение от страната на ползващия имота съсобственик на неползващия; 2. какви са възможностите за неползващия съсобственик да реализира правата си спрямо ползващия при невъзможност съсобствената вещ да се ползва едновременно от съсобствениците.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.
По въпросите, по които е допусната касационна продверка, настоящият състав приема следното:
Когато обективно е невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, тогава преченето да се ползва веща от част от съсобствениците включва както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други съсобственици. Формалното изразяване на съгласие другите също да се ползват от имота, при обективна невъзможност от реализирането на техните субективни права, не освобождава ползващия съсобственик от задължението му да заплати обезщетение за ползата, от който останалите са лишени. Противното би било в противоречие с принципа, че никой няма право да се обогатява за сметка на друг без основание, залегнал в чл. 59 ЗЗД, хипотеза на който е уредена в чл. 31, ал. 2 ЗС.
По същество на касационната жалба :
От фактическа страна е установено, че имотът, предмет на делба, е със застроена площ от 57. 83 кв. м., а по данни на техническата експертиза от 67.84 кв. м. и се състои от стая, дневна, кухня и сервизни помещения.
Наследодателката на страните Р. Н. и първият й съпруг Х. В. са придобили правото на собственост върху имота на основание алеаторен договор в режим на семейна имуществена общност. Бездяловата съпружеска общност е прекратена с прекратяването на брака между тях. Н. е сключила втори брак с Н. Н., от който имат син С. Н.. След смъртта на Р. Н. съсобствеността върху останалият в наследство нейн дял от апартамента, предмет на делба, е придобит в съсобственост по наследяване от наследниците й вторият й съпруг Н. Н., синът й С. и синовете й от първия брак Е. и Н.. Х. В. е дарил ? ид. ч. от притежаваната от него ид. част от апартамента на синовете си Е. В. и Н. В.. В резултат на наследяване и транслативни сделки имотът е станал съсобствен при права: 1/8 ид. ч. за ищеца С. Н., по 2/8 ид. ч. за Е. В. и Н. В.; 1/8 ид. ч. за преживелия съпруг Н. К. Н. и 2/8 ид. ч. за Х. В..
По делото е установено, а и страните не спорят за това, че касаторът Н. В. е напуснал съсобствения имот, в който са останали да живеят Н. Н. и сина му С. Н., брат на касатора. С нот. покана, връчена на 25.11.2004 г., Н. В. и Е. В. са поканили ползващите имота да им заплащат обезщетение за ползването в размер на 200 лв. месечно (по 100 лв. от всеки един). В отговор на това с нот. покана, връчена на 20.10.2005 г., ползващите имота са уведомили Н. В. и Е. В., че те имат ключ за съсобствения имот и че могат да го ползван за което няма да им се пречи.
С друга нот. покана, връчена на 09.05.2007 г., ответниците по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС Н. Н. и С. Н., са уведомили касатора, че е поставена втора входна врата и са поканили него и брат му Е. В. да се яват в кантората на нотариуса за да получат ключ от нея за да ползва жилището. Касаторът не е предприел действие за да получи ключа.
При така установените факти необосновано е направен извод, че обективният факт, че съсобствената вещ не може да се ползва от всички съсобственици, в случая поради броя съсобствениците и броя на помещения за живеене в апартамента, не е основание да се уважи иска за обезщетение, при условия, че ползващите го съсобственици не създават пречки имотът да се ползва и от останалите съсобственици (чл. 31, ал. 2 ЗС).
Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика – ТР № 67/69 г,. в което се приема, че когато един от съсобствениците е заел целия съсобствен имот, който би могъл реално да се разпредели за ползване и от останалите (или някои от тях) съсобственици, неползващите имота могат да защитят правата си като предявят иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствената вещ. Когато в това производство се установи, че предвид размерите и помещенията на жилището, то не може да служи за задоволяване на нуждите и на други съсобственици, тогава искът за разпределение на ползването ще се отхвърли като неоснователен, а неползващите съсобственици ще имат право на обезщетение за ползата, от която са лишени.
В случая поради площта, броя и вида на помещенията, обективен факт е това, че имотът не може да се разпредели за ползване между четиримата съсобственици. Той се ползва от преживелия съпруг и синът на наследодателката, от втория й брак, и с това се изчерпват възможностите, които помещенията за живеене в апартамента имат за задоволяване на тези нужди.
Ползването на съсобствения имот само от част от съсобствениците има за последица обогатяване на първите за сметка на останалите.
Предявеният иск от съсобственика Н. В. за присъждане на обезщетение за ползване на имота е основателен и следва да бъде уважен. С приета техническа експертиза е установено, че средния пазарен наем за процесния апартамент за периода от 03.04.2007 г. до 26.01.2010 г., датата на която е заявена претенцията) възлиза общо на сумата 16772.00 лв. Делът на Н. В. в имота е в размер на 2/8 ид. ч., поради което обезщетението, което му се дължи възлиза на сумата 4193 лв., която Н. Н. и С. Н., които имат равни права в имота от по 1/8 ид. ч., следва да заплатят по равно, т. е. от по 2096.50 лв. На основание чл. 84 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху тези суми, считана от датата на предявяване на претенцията – 26.01.2010 г. до окончателното им изплащане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 7638 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 1827/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. В. за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот на основание чл. 31, ал.2 ЗС от Н. Н. и С. Н. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН [ЕГН] и С. Н. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 4 да заплатят на Н. Х. В. от [населено място], ж. к. С., [улица]бл. 99, вх. А, ап. 99 всеки един по 2096.50 ( две хиляди и 96 и 0.50) лв., които суми представляват обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот за времето от 03.04.2007 г. до 26.01.2010 г., както и законната лихва върху тези суми считана от 26.01.2010 г., до окончателното им изплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: