О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 02.02. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. Маргарита С.
Г. Г. ва
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1432/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Д пълномощник на В. Д. В., срещу въззивното решение № 744 от 28.05.2009 г. по в. гр. д. № 345/09 г. на кия окръжен съд. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по определящ изхода на спора за собственост въпрос при противоречива съдебна практика, а произнасянето на Върховния касационен съд по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата О. А. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 3* от 03.12.2008 г. по гр. д. № 6560/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора положителен установителен иск за собственост на незастроен недвижим имот, заснет в картата на възстановената собственост на землището на с. Я. с № 0* в местността “Д”, на основание придобивна давност за периода от 1986 г. до 13.08.2007 г.
Въззивният съд приел, че след изключването му от регулацията на селото съгласно ПМС № 216/61 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя, спорният имот има земеделски характер и е бил отнет за ТКЗС. Този извод не се опровергава от липсата на данни за членство в ТКЗС на К. Г. П. , от когото ищецът закупил имота през 1986 г. с неформален договор. От тогава до 1991 г. имотът е бил кооперативна собственост и на основание чл. 86 ЗС не е могъл да бъде придобит по давност. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, давността започва да тече от 22.11.1997 г., и до предявяване на иска на 13.08.2007 г. не е изтекъл необходимият по чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен период.
Определящите изхода на спора въпроси са за реда за защита на претендирано право на собственост и за приложимостта на придобивната давност относно имот, изключен съгласно ПМС № 216/61 г. от строителните граници на населеното място. Касационното обжалване следва да се допусне при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК копие от влязло в сила на 15.06.2009 г. въззивно решение № 373 от 07.05.2009 г. по в. гр. д. № 1165/08 г. на Варненския окръжен съд. С него при идентична фактическа и правна обстановка е прието, че имотът е дворно място, а не земеделска земя, което е станало собственост на ищеца на основание изтекла в негова полза придобивна давност от закупуването му на 24.12.1976 г. с писмен договор до предявяване на иска в 2007 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 744 от 28.05.2009 г. по в. гр. д. № 345/09 г. на В. кия окръжен съд.
У. на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 13.79 /тринадесет лв. и 79 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: