О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 23.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 857 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Б. И. К. чрез особения представител адв. П срещу решение от 27.03.2009г. по гр. д. № 2377/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав, с което е обезсилено решението от 02.07.2003г. по гр. д. № 000746/2001г. на Софийски районен съд, ГК, 26 състав и делото е върнато на СРС за произнасяне по предявените искове.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че СРС не се е произнесъл по предявения иск, а именно по иск въз основа на договор за заем. Поддържа становище, че в исковата молба ищецът не е конкретизирал, че искът му се основава на договор за заем, направил е това с въззивната жалба и съдът не е съобразил, че ищецът не разполага с възможност да изменя основанието на предявения иск пред въззивната инстанция. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът релевира довод, че въззивната инстанция в противоречие с трайната и непротиворечива практика, обективирана в решение № 612/17.10.1995г. по гр. д. № 390/1995г., ВКС, 5-членен състав, Тълкувателно решение № 87/26.06.1964г. по гр. д. № 64/1964г., ВС, ОСГК, решение № 2611/26.01.1996г. по гр. д. № 3388/1994г., ВКС, ІV г. о. и решение № 180/07.03.2000г. по гр. д. № 665/1999г., ВКС, І г. о., се е произнесла по непредявен иск.
Ответникът У. Г. от гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, съобразно данните по делото и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
За да стигне до извод, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили и делото да се върне на СРС по предявените искове, Софийски градски съд е приел въз основа на обстоятелствената част от исковата молба, че предявените с исковата молба искове са с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за връщане на заета сума в размер 2 573 лв., и чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на уговорено обезщетение за забава в изплащането на заетата сума в размер 772 лв. Изложил е съображения, че в исковата молба се твърди, че ищецът е заел на ответника сумата от 2 573 лв., за което се задължил с подписването на запис на заповед и сумата е следвало да бъде върната на 01.05.2001г., а в случай, че плащането бъде просрочено ответникът се задължил да плати общо сумата 3 345 лв., което не е направил и след връчване на нотариална покана. Въззивният съд е констатирал уточнението, направено от ищеца във въззивната жалба, че искът му се основава на договор за заем, и е направил извод, че първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по пряк менителничен иск.
Постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по релевантен за спора процесуалноправен въпрос, свързан с правната квалификация на предявените искове, задълженията на въззивния съд при предявена искова молба с недостатъци и правомощията на въззивната инстанция, когато първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, но е посочил неправилна правна квалификация и не е обсъдил някои от твърдените в исковата молба обстоятелства.
В съответствие с трайно установената практика на ВС и ВКС Софийски градски съд е приел, че правното основание на иска се определя от съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства. При спазване на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г., ВКС, ОСГК /т. 4/ и отчитайки твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, решаващият съдебен състав е съобразил направеното с въззивната жалба уточнение, че претендираната сума в размер общо 3 345 лв. е на основание договор за заем, а не на основание запис на заповед, поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 240 – чл. 241 ЗЗД и не е предявен иск по чл. 505 ТЗ. Не се касае до изменение на предявения иск по реда на чл. 116 ГПК /отм./, а до уточнение на исковата молба с оглед изложените в нея твърдения, поради което позоваването от касатора на противоречие с решение № 180/07.03.2000г. по гр. д. № 665/1999г., ВКС, І г. о., решение № 2611/26.01.1996г. по гр. д. № 3388/1994г., ВКС, ІV г. о. и Тълкувателно решение № 87/26.06.1964г. по гр. д. № 64/1964г., ВС, ОСГК е неоснователно.
В нарушение на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г., ВКС, ОСГК обаче въззивният съд не е процедирал съобразно указанията в т. 4. Нито в исковата молба, нито във въззивната жалба са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които се претендира разликата над 2 573 лв. – предоставена на заем сума до 3 345 лв., а именно не е уточнено дали се претендира уговорена между страните неустойка, обезщетение за забава в размер на законната лихва или обезщетение за други имуществени вреди вследствие на неизпълнение на основното задължение в срок. В този смисъл решаващият съдебен състав в нарушение на задължителната съдебна практика на ВКС е постановил решението си, като не е упражнил правомощията си на въззивна инстанция, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен това в противоречие с Постановление № 7/27.XII.1965г., Пленум на ВС и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по т. дело № 1/2000г., ВКС, ОСГК въззивният съд в качеството си на инстанция по съществото на спора е процедирал неправилно, като не е обсъдил твърдението в исковата молба за заемане на отразената в записа на заповед сума, въпреки, че първоинстанционният съд е посочил в решението си, че в исковата молба се твърди, че ищецът на 04.04.2000г. бил заел на ответника сумата 2 573 лв., за която последният му подписал запис на заповед и се е задължил да му я върне на 01.05.2001г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.03.2009г. по гр. д. № 2377/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.