2
гр. д. № 692/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1043
София, 10.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 692/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. а., [населено място] е подала касационна жалба срещу решение от 18.03.2011 г. по гр. д. № 636/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 741/2007 г. на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу В. В. Г., П. Г. Д., Х. Г. Г., И. В. И., Х. В. И., Р. Х. Р., А. В. Д., Д. Н. Р., Г. Х. Б. и В. Х. Г., наследниците на И. Г. Г., ревандикационен иск за УПИ ХІІ, в кв. 56 по плана на [населено място], с площ от 13.026 кв. м. , в който имот попада поземлен имот с площ от 2152 кв. м., намиращи се в строителните граници на населеното място в м. „Крушов дол”, съставляващ пл. № 924 и построената в него масивна двуетажна сграда с частичен сутерен, застроена на площ от 88 кв. м. и съединения иск за обявяване нищожността на нот. акт № 023/2005 г. на нотариус при Ботевградски РС.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че наследодателят на ответниците е внесъл в кооперативното стопанство нива с площ от 2152 кв. м. в м. „Крушов дол”, в землището на [населено място]. През 1971 г. ТКЗС „Изток”, [населено място] е уведомило ОНС [населено място], че дава съгласие за отреждане на терен в кв. 70, съставляващ парцели І-753, ІІ-753 и V-758,752, които са изключени от регулация, за извършване на специално строителство от ДИТНП. С решение по протокол № 17 от 4.08.1971 г. ОНС П. е дал строителна линия и ниво за строеж, като е определил и терен с площ от 14,6 дка, който е отреден за строителството. Върху терена е изпълнено строителство на обект „Бор”. Със заповед № 02206 от 11.12.1973 г. на председателя на КНТПВА е назначена комисия за приемане на обект „Бор”. Обектът е приет и пуснат в експлоатация.
Установено е, че имотът на наследодателя на ответниците попада в терена, усвоен за мероприятието. Искането на наследниците за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ е оставено без уважение от ОСЗ, поради застрояването му. С решение от 17.11.2003 г. по гр. д. № 275/2003 г. Ботевградски районен съд е отменил отказа, по съображения, че обект „Бор” е изпълнен без строителни книжа и отстъпено право на строеж, поради което и на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ той подлежи на възстановяване. Въз основа на това влязло в сила решение е постановено решение от ОСЗ № 6203 от 11.02.2004 г., с което е възстановило правото на собственост върху нива с площ от 2152 кв. м., съставляваща част от имот пл. № 924, за който е отреден парцел ХІІ, в кв. 56 по плана на [населено място] от 1987 г. Въз основа на това решение е проведена процедура по нанасяне на имота в плана и същият е заснет с пл. № 6280, като е отразено, че парцел ХІІ се отрежда за имоти 924 и 6280.
За да отрече правото на собственост върху имота на касатора съдът е приел, че след като по делото не е установено да е проведена процедура по отчуждаване на имота за обществено мероприятие, той не е станал държавна собственост. Представеният акт за държавна собственост № 1 от 2001 г. издаден на основание чл. 70, ал. 2 ЗДС на основание Разпореждане № 88/1997 г. на МС, с което е предоставен недвижим имот – публична държавна собственост, свързан с отбраната на страната на държавната и местна администрация за стопанисване и управление, също не легитимира Комитета по стандартизация и метрология, чиито правоприемник е ищеца, за собственик на имота, тъй като с този акт е предоставено правото на стопанисване на обект – вила „Бор”, а предмет на иска е УПИ ХІІ, с площ от 13026 кв. м., в кв. 56 по плана на [населено място] и построената в него сграда. За недоказано е намерено твърдението на касатора, че обект вила „Бор” включва и терена, предмет на иска.
С приета техническа експертиза е установено и това, че в техническия отдел на [община] не се съхраняват строителни книжа за построяване на сграда. Въз основа на гласни доказателства съдът е приел за установено, че сградата е построена през 1971-1973 г. като инвеститор е бил Държавен комитет за наука, технически прогрес и висше образование (ДКНТПВО), а изпълнител МНО.
След анализ на доказателствата съдът е направил правния извод, че след като не е установено извършване на процедура по отчуждаване на имота за предвиденото мероприятие, което е от секретен характер, то правото на собственост върху имота не е преминало в патримониума на държавата.
За неоснователен е намерен и доводът, че имотът не е подлежал на земеделска реституция поради наличие на пречка от визираната в нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ, като се е позовал на това, че наличието на тази пречка е ирелевантен факт след като касаторът – ищец, не е доказал да е собственик на имота. С този аргумент е отказал да извърши косвен съдебен контрол за материалноправна законосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на имота в полза на ответниците, както и да обсъди довода, че на основание чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ държавата е запазила правото на собственост върху имота. Обосновал се е с извода, че правото се запазва ако е придобито, но в случая по делото не е установено да се е осъществил правопораждащ факт в полза на държавата по отношение правото на собственост за този терен.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по приложението на материалния закон чл. 10 б ЗСПЗЗ, като е приел, че наличието на ограниченията за реституция, визирани в нормата, не следва да се обсъждат при липса на данни за отчуждаване на терена, върху който е реализирано държавно мероприятие. Поддържа се, че това обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 3 ГПК за допускане касационна проверка. Това основание се поддържа и по отношение разрешения въпрос от съда дали върху спорния имота държавата е запазила право на собственост на основание чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Материалноправните въпроси решени от съда са дали е налице ограничение за възстановяване собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, когато имотът е усвоен за мероприятие и дали изпълнението на мероприятието е следвало да се предхожда от проведена процедура по отчуждаване на имота. Разрешаването на въпроса е дадено в противоречие с формираната практика по прилагане на нормата, което е основание за допускане касационна проверка при наличие предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Следващият въпрос е по приложението на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ, по която няма формирана практика, а това обосновава допустимост на касационното обжалване при предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.03.2011 г. по гр. д. № 636/2010 г. на Софийски окръжен съд.
На основание чл. 84, т. 1 ГПК касаторът не дължи държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: