О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
гр.София, 15.09. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 719 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ю. П. С., Я. П. Г. и В. Д. М. срещу решение № 181 от 29.01.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, постановено по гр.д. № 2* от 2008 г.
Ответницата В. Д. М. обжалва решението в частта му, с която е оставено в сила решение № 28 от 27.03.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Пловдивския районен съд, XVII- ти граждански състав за осъждане на М. да премахне тези части от терасите на втория и третия жилищни етажи от собствената й триетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV-299 в кв.47 по плана на гр. П., кв.”К”, които са издадени повече от 1 метър спрямо южната фасада на сградата в посока към дворното място на ищите.
Ответницата счита, че касационното обжалване на решението в тази част е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /обективирана например в решение № 26 от 1976 г. по гр.д. № 733 от 1975 г. на ВС, Трето г.о., решение № 190 от 05.04.1993 г. на ВС, Четвърто г.о./ по въпроса за основателността на иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконни строежи, които са в режим на търпимост по смисъла на чл.55а от ЗПИНМ, на чл.320 от ППЗТСУ /отм./ и на пар.16 от ПЗР на ЗУТ. В противоречие с практиката на ВКС, обективирана например в решение № 2* от 16.07.2003 на ВКС, Четвърто г.о. било и произнасянето на съда по въпроса основателен ли е иск по чл.109 от ЗС за премахване на незаконен строеж, за който не е установено по какъв начин пречи за упражняване правото на собственост на ищеца.
Ищците Ю. П. С. и Я. П. Г. обжалват решението в частта му, с която е оставено в сила решение № 28 от 27.03.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Пловдивския районен съд, XVII- ти граждански състав за отхвърляне на предявения от тях срещу В. Д. М. иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на останалата част от терасите, на еркера по южната фасада на горепосочената триетажна жилищна сграда и на две едноетажни пристройки- едната в югозападната част на УПИ IV-299 с размери 2,75/1,53 м. и височина 2,10 м. с предназначение за баня, а другата в югоизточната част на същото дворно място с размери 2,75/308 м. и височина 2,70 м.
Ищците считат, че касационното обжалване на решението в обжалваната от тях част е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: за тълкуването на чл.206, ал.2 от ЗБНМ, който е действал към момента на построяване на процесните сгради. Тази разпоредба /която предвижда, че еркерът следва да е на разстояние най-малко 1,50 м./ била тълкувана неправилно от въззивния съд в смисъл, че касае изискуемото разстояние само до страничните регулационни линии.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението, с което по същество е уважил иска по чл.109 от ЗС за премахване на част от терасите на жилищната сграда на ответницата, които са издадени на повече от 1 метър спрямо южната фасада на сградата, съдът е приел, че тези тераси са незаконно построени, че съгласнно чл.206 от ЗБНМ не могат да са издадени на повече от 1 метър и че самият факт, че е нарушено законоустановеното отстояние между сградите предполагал, че те пречат за упражняването на правото на собственост на ищците, които са собственици на съседен имот. За да отхвърли иска за премахване на останалата част от терасите, на еркера по южната фасада и на двете едноетажни пристройки, съдът е приел, че разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗБНМ за изискуемо разстояние от 1,5 м. урежда изискуемото отстояние по отношение само на страничните регулационни линии и поради това не засяга упражняването на правото на собственост на ищците, които притежат имот, намиращ се от към дъното на парцела на ответницата. По отношение на постройките е прието, че те са изградени през периода от 1973-1982 г., когато са действали чл.60, ал.2 от С. правила и норми за изграждане на населените места и чл.121 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г., съгласно които е било допустимо второстепенна постройка да бъде изграждана на регулационната линия със съседен имот, ако е долепена до заварена постройка в същия имот. Освен това, тези постройки имали статут на търпими по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ и не било доказано, че по какъвто и да било начин пречат за упражняване на правото на собственост на ищците.
С оглед на тези мотиви на въззивня съд, посоченият от касаторите-ищци въпрос за тълкуването на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗБНМ /дали посоченото в тази разпоредба отстояние от 1,5 м. касае само страничните регулационни линии или и тези от към дъното на парцела/ е от значение за правилното решаване на делото. Тъй като по този въпрос няма установена съдебна практика, произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това касационната жалба на ищците следва да се допусне до касационно разглеждане.
Следва да се допусне касационно разглеждане и на касационната жалба на ответницата, тъй като въпросите дали е основателен иск по чл.109 от ЗС за премахване на незаконни строежи, които са в режим на търпимост съгласно пар.16 от ПР на ЗУТ и дали е основателен иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконна постройка в чужд имот, ако не е доказано с какво тази незаконна постройка пречи на упражняването на правото на собственост на ищците върху техния имот са решавани противоречиво от съдилищата, който извод се налага от следните съдебни решения: решение № 1* от 16.11.1992 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 1* от 04.05.1994 г. по гр.д. № 2* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 1* от 11.11.2002 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1* от 09.02.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 411 от 02.03.199 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. на ВС, Пето г.о.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 29.01.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, постановено по гр.д. № 2* от 2008 г.
ЗАДЪЛЖАВА касаторите-ищци Ю. П. С. и Я. П. Г. да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ЗАДЪЛЖАВА касаторката-ответник В. Д. М. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на страните, че при невнасяне в срок на държавните такси, касационните жалби ще бъдат върнати.
Делото да се докладва на П. на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.