O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
София, 18.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 799 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 30927/24.09.2010 година на М. В. С. , С. В. И. и П. Б. П. чрез адв.Д. Е.- САК срещу Решение Nо 1170/ 16.07.2010 година по гр.д. Nо 1004/2010 година на ОС-Пловдив по извършване на делбата.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил решението на първата инстанция по извършване на делбата на основание чл. 292 ГПК / отм./ чрез разпределение по дялове и е постановил ново решение по извършване делбата на процесните земеделски земи също на основание чл. 292 ГПК / отм./ , но избирайки друг вариант на разпределение по дялове по заключение, прието по делото и стойности на дяловете по изслушаната във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза.
Поддържа се , че решението е неправилно, тъй като не е обоснован извода по извършено разпределението на имотите в дял при събраните доказателства, допуснато е нарушение на материалния закон като не е съобразен принципа на делбата по чл. 69 ал.1 ЗН , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК както следва – 1./ по процесуално-правния въпрос за съдържанието на съдебния акт и кореспондиране на изложените мотиви към постановения диспозитив , касаторите и защитата считат , че произнесеното от въззивния съд решение противоречи на т. 7, 8 и 9 на ПП ВС 1-53 година , на ПП ВС 1-85 , както и на т.2 на ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС , на т.12 на ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС, както и на редица решения на съдилищата, с които се приема , че мотивите на съдебния акт следва да бъдат точни, ясни, убедителни, а решението е единство от мотиви и диспозитив; и 2./ по материално-правния въпрос за спазване принципа на справедливост за разпределение на дяловете, залегнал в разпоредбата на чл. 69 ал.1 ЗН, разрешен от въззивния съд в смисъл различен от този по Решение от 17.07.2009 година , по гр.д. Nо 846/2007 год. на ОС-Ловеч, Решение Nо 901/18.07.1985 година по гр.д. 323/1985 година на ВС-I отд., Решение Nо 1036/23.11.1999 година шо гр.д. Nо 348/1999 година на ВКС-I отд., Решение Nо 147/23.02.2009 година по гр.д. Nо 681/2008 год. на ВКС-I отд.
С касационна жалба вх. Nо 30863/23.09.2010 година З. Б. П. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.И. Х.- АК П. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 1170 от 16.07.2010 година постановено по гр.д. Nо 1004/2010 година на ОС-Пловдив по извършване делбата на земеделски земи, останали в наследство от З. Б. П. –/ дядо/ поч. 1964 година , като недопустимо, тъй като лицето което го е представлявало в инстанциите- адв. Д. не е имал представителна власт, но потвърждава извършените процесуални действия до получаване на съдебните книжа за изготвеното решение в първа инстанция.
Поддържа се , че постановеното решение от въззивния съд е процесуално недопустимо, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане при наличие на основание по чл. 281 т.2/3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа от касатора по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по процесуално правния въпрос за процесуалното представителство и действия на пълномощник без представителна власт , разрешен в противоречие с константната практика на съдилищата , приемащи че в тези хипотези съдебния акт е порочен.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация З. Д. П. , И. З. С., Х. З. П. и С. Х. Р., с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на З. Б. П., както и основателността на релевираното основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. От същите лица е подаден писмен отговор и по касационната жалба на М. С., С. И. и П. П., с който се оспорва наличие на основания за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на доводите за неспазване на принципите на справедливост и съразмерност на дяловете при извършване на делбата на основание чл. 292 ГПК / отм./.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото , характера на заявения иск – делба на земеделски земи и стойността на делбената маса от 200 000 лв. , надлежно определена по делото от съдебно-техническата експертиза и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационните жалби са процесуално допустими.
При преценка на извдените въпроси и релевираните довови, настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване , на поддържаните основания и конкретни доводи , НЕ МОЖЕ да бъде допуснато по следните съображения.
Поставените от касаторите М. С., С. В. и П. П., наследили в коляното на покойни син на общия наследодател В. въпроси , не могат да обосноват допустимостта на касационното обжалване .
Поставеният процесуално-правен въпрос за съдържанието на съдебния акт и кореспондиране на изложените мотиви към постановения диспозитив , не може да обоснове предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК тъй като изискването за съдържание на съдебния акт, съгласно дадените разяснения на т. 7, 8 и 9 на ПП ВС 1-53 година могат само отчасти/ по принцип/ да бъдат относими към действащия понастоящем ГПК предвид законодателните промени на първоинстанционното производство. Посочването на ПП ВС 1-85 е изцяло неудачно и некоректно, тъй като дадените задължителни разяснения касаят правомощията на втората инстанция като контролно-отменителната такава , а т.2 на ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС и т.12 на ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС, също не засягат поставения проблем за съдържанието и формата на съдебния акт, като т.12 на ТР 1 / 2001 година на ОСГК на ВКС изрично сочи, че „необосноваността/ като евентуално несъответствие на мотиви и дипозитив/ не е основание за касационно обжалване по ГПК / отм./ , поради което доколкото е налице следва да се квалифицира като нарушение на процесуалните правила или на материалния закон”, т.е. може да бъде основание само по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Не е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по поставения материално-правния въпрос за спазване принципа на справедливост за разпределение на дяловете, залегнал в разпоредбата на чл. 69 ал.1 ЗН. След като в първата фаза делбата е допусната не по колена , а според правата на всеки един от съделителите в отделните колена , като наследник на общия наследодател и по правоприемство от някой от покойните синовете В., Т. , Г., Б. или Х. и на прекия наследник сина Д., то при извършването след като всеки съделител има определен и разпределен от съда самостоятелен дял в натура от наследството, съобразно правата , определени с решението по допускане на делбата . Не може да се поддържа основание за противоречие и несъблюдаване на установения в чл. 69 ал.1 ЗН принцип „всеки да получи дял в натура” след като има разпределен дял. Недоволството от земите в конкретния дял не може да се жени на плоскостта на нарушен принцип, само на плоскостта на законосъобразност на формиране на дяловете т.е. основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 281 т.3 ГПК.
Противоречивото разрешаване на посочен правен въпрос , обусловил изхода на конкретния материално-правен спор, като довод за допустимост следва да е обоснован с приложението на съдебна практика- решения , с които в сходни хипотези по приложението на една и съща правна норма, се постановени разрешени в противоположен смисъл. При разпределението на земеделските земи, предмет на делбата, на основание чл. 292 ГПК/ отм./ , различията в съдебните решения по извършване делбата по чл. 292 ГПК / отм./ произтичат от различни факти- брой на съделители, брой на земи , категория вид и др., поради което и не може да се констатира сходство в разрешенията, а само различия, който не могат да се преодолеят чрез разяснения по тълкуване на закона .
Поставеният от касатора З. Б. П. процесуално правния въпрос за процесуалното представителство и действия на пълномощник без представителна власт , разрешен в противоречие с константната практика на съдилищата , приемащи че в тези хипотези съдебния акт е порочен, също не може да обоснове извод за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.смият касатор сочи, че има константна практика по въпроса, но не сочи нужда същата да бъде променена , т.е. нуждата от ново тълкуване за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото, каквото е изискването за селекция на касационните жалби при релевирано основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 1 , т. 2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 30927/24.09.2010 година ,заявена от М. В. С., С. В. И. и П. Б. П. чрез адв. Д. Е.- САК срещу въззивно Решение Nо 1170/ 16.07.2010 година по гр.д. Nо 1004/2010 година на ОС-Пловдив по извършване на делбата.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 30863/23.09.2010 година , заявена от З. Б. П. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.И. Х.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 1170 от 16.07.2010 година постановено по гр.д. Nо 1004/2010 година на ОС-Пловдив по извършване делбата на земеделски земи на основание чл. 292 ГПК / отм./
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: