О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 105
София, 14.03.2014 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на десети март две и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. N 1157/2014 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.N 75044/24.06.2013 год. от В. Н. Г. чрез пълномощника си адв.В. Г. – САК срещу Решение от 09.05.2013 год. по гр.възз.д.N 11297/2012 год. на Софийския градски съд- АО- III” г” с-в.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с което Н. Н. Г. е осъден да заплати на В. Н. Г. сума от 781 лв. , съставляващи припадаща се част от разноски , направени за ремонт на сграда в [населено място], като за разликата до пълния размер на заявения иск от 21 000 лв. претенцията на В. Г. по чл. 41 ал.1 ЗС е отхвърлена.
Прието е , че съгласно разпоредбата на чл. 41 ал.1 ЗС за да се поеме от лице , собственик в сграда в режима на етажна собственост , припадащата се част от полезните разноски следва да има решение на ОС на етажните собственици, тъй като при липсата на такова решение , етажният собственик следва да заплати / т..е. да участва в поемане на разходите / само за ‘необходимите разноски”, но не и полезните такива, вложени за запазване или поддръжка на общите части. Прието е , че от категорията на необходими разноски е доказан по основание и размер само иска касаещ ремонта на покрива и за припадащата се част ответникът носи имуществена отговорност за сумата 781 лв. Поради недоказаност на необходимостта от дренаж и другите разходи като ел. инсталация, В и К инсталации и др. претенцията до заявения размер от 21 000 лв. е отхвърлена. Със същото решение е потвърдено решение на първата инстанция досежно отхвърления иск за вреди от непозволено увреждане за сумата 4000 лв., частичен иск от такъв за сумата 9000 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като съдът е дал друга правна квалификация на иска – чл. 61 ЗЗД, без такъв иск да е разгледан по делото, решението е неправилно, тъй като е нарушен материалния закона , досежно квалификацията кои разноски за поддържане на общата вещ са необходими разноски и кои полезни,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Касационното обжалване се иска в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика по ТР 1/04.01.20001 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за допустимостта въззивния съд за първи път да разгледа заявения иск с друга правна квалификация, и противоречивото разрешение на въпроса свързан с претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, когато управителят на чуждата работа е действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес, позовавайки се на Р 461-86-II, Р 1-95-IV г.о. , Р 132 /09.11.2009 год. т.д. Nо 563/2008 год.ВКС- ТК , както и на въпроса – поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на Р от 28.03.2012 год. по гр.д. Nо 16 314/2009 год. на СГС.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод за противоречиво решаване на въпросите: налице ли е изискване за формален акт на общото събрание на етажните собственици или е достатъчно да има мнозинство при вземане на решение с конклудентни действия един от съсобствениците да предприеме действия, който са не само в полза на чужд интерес но и в свой интерес, налице ли е чужда работа без поръчка в сграда с трима съсобственика или е налице дейност по извършване на неотложни действия, отново с довод , че възприетите решения на въззивния съд противоречат на цитираното по-горе решение на СГС по сходен казус.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от адв.М. М. – САК , с което се сочи, че с касационната жална не е посочен материално-правен или процесуално-правен проблем който да се решава противоречиво в съдебната практика, релевирани са само доводи за незаконосъобразност, няма ясни и точни искания а допускане на касационното обжалване , поради което такова не следва да бъде допуснато. Алтернативно се поддържа , че решението не страда от пороците, релевирани с касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, намира;
Касационната жалба е процесуално допустима в частта по иска по чл. 41 ал.1 ЗС от г.т. на спазен срок по чл.283 ГПК и обжалваем съдебен акт с цена на заявеното материално /облигационно вземане / право над 5000 лв. Решението на въззивния съд , с частта по иска по чл. 45 ЗЗД е произнесено по гражданско-правен спор , с цена на иска под прага, определен по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което в тази част касационното обжалване е недопустимо, а и в самата касационна жалба липсват каквито и да са доводи относно този иск за да е приеме , че има редовна касационна жалба и в тази част на съдебното решение.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите , касаещи приложението на чл. 41 ал.1 ЗС в насока на 1/ точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа/ гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес, 2/ поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата 3/ за значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.
Останалите поставени въпроси, свързани с преценката на доказателствата и релевираните доводи, касаят евентуални процесуални нарушения, по които съдът ще следва да се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество.
При допускане на касационно обжалване , страната-касатор дължи внасянето на пропорционална ДТ, изчислена в размер на 2 % от цената на иска. В случая, решението се обжалва в отхвърлената част от 20 219 лв. и дължимата ДТ е в размер на сума от 404.38 лв. С оглед на направеното искане в рамките на администриране на касационната жалба за освобождаване от внасянето на ДТ и след преценка на данните за семейното и имотно състояние на страната , настоящият състав намира , че касатора В. Г. следва да бъде освободена от внасянето на дължимата пропорционална ДТ.
По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и чл. 83 ал.2 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.N 75044/24.06.2013 год. от В. Н. Г. от [населено място] , заявена чрез пълномощника си адв.В. Г. – САК срещу Решение от 09.05.2013 год. по гр.възз.д.N 11297/2012 год. на Софийския градски съд- АО- III” г” с-в. , в частта , с която искът на В. Н. Г. за разликата над уважения размер от 781 лв./ седемстотин осемдесет и един лв. / , съставляващи припадаща се част от разноски , направени за ремонт на сграда в [населено място], до пълния размер от 21 000 лв./ двадесет и една хиляди лева/ , на основание чл. 41 ал.1 ЗС , е отхвърлен.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………….2014 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ.
На основание чл. 83 ал.2 ГПК освобождава В. Н. Г. от задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ в размер на 404.38 лв./ четиристотин и четири и 0.38. лв./ за касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :