2
гр. д. № 6914/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 105
София, 20.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 6914/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Т., [населено място], срещу решение № 240 от 27.05.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение № 309 от 20.12.2013 г. по гр. д. № 759/2013 г. на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. М. и Р. М. срещу М. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане М. Т. да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в поставянето на метална врата на стълбищната площадка между първия етаж и сутерена, с което пречи на П. М. и Р. М. да упражняват правото си на собственост върху първия жилищен етаж, мазетата и таванското помещение в сграда с идентификатор 05815.301.86.1 по кадастрална карта на [населено място] и е осъдил М. Т. да премахне металната врата, монтирана на стълбищната площадка, а първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен искът на П. М. и Р. М. срещу М. Т. за осъждане на същата да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в заключване на входната врата на сградата, като им осигури ключ за входната врата, е потвърдено.
Поддържат се доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са изложени съображения за противоречие на обжалваното решение с решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр.д. 27/2009 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 88 от 22.07.2013 г. по гр.д. 479/2012 г., ВКС, І г.о., решение № 1019 от 21.01.2010 г. по гр.д. 235/2009 г., ВКС, І г.о. Посочено е и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като са изложени доводи, че разрешените материалноправните въпроси относно възможността съсобственик да предяви негаторен иск срещу друг съсобственик, след като е придобил имота чрез правна сделка и при вече установен от праводателя режим на ползване на общите части и относно наличието на неправомерни действия от съсобственик, който е придобил имота при установен от праводателите му режим на общите части, както и процесуалноправният въпрос относно задълженията на второинстанционния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация намира жалбата за неоснователна, изразяват становище, че не са налице основанията за допускането й до касационно проверка. Заявяват искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, като е възприел при условията на чл. 272 ГПК фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Негаторният иск, предявен от П. М. и Р. М. срещу М. Т. по отношение на поставената от ответницата метална врата на стълбищната площадка между първи и сутеренен етаж, с което препятства достъпа на ищците до притежаваните от тях мазета, е уважен, след като въззивният съд е намерил, че площадката и коридорът към мазетата представляват общи части на сградата, поради което всеки съсобственик е длъжен да ги ползва по такъв начин, че да не пречи на ползването от страна на другите съсобственици.
Второто основание на иска, съдържащо искане на ищците да се осигури достъп до входната врата на сградата, разположена на югозападната фасада, съдът е намерил за неоснователно. Установено е по делото, че относно разпределянето на ползването на общите части на сградите е постигната уговорка между правотадетилет на касаторите и ответницата само относно външната входна врата на сградата, намираща се на югозападната фасада. Намерил е и това, че тя не представлява обща част, тъй като предназначението й е било променено по съгласие на страните. Още от построяването на сградата праводателите на касаторите в отклонение на архитектурния проект са преустроили вторият прозорец от към югоизточната фасада във врата, през която са влизали в жилището им на първия етаж. Това фактическо положение е установено и с приетата техническа експертиза. С тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искането за уважаване на негаторния иск на това основание е било отхвърлено. Изводът, че входната врата на сградата не представлява обща част на сградата, поради уговореното да се ползва само от единия етажен собственик е незаконосъобразен. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС може да се уговори частите на сградата, които обслужват камо някои от притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, които помещения обслужват. Страните са уговорили входът на сградата от към югозападната фасада да се ползва само от касаторката, поради това че е имало отворен друг вход, през който е осигурен достъп до етажа в сградата, собствен на ищците. Това не променя статута на входната врата на сградата, която е обща част на сградата.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В приложеното изложение не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на специалната хипотеза по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че цитираните решения на ВКС не съдържат правни разрешения по сходни казуси.
По отношение на формулираните първи и втори материалноправен въпрос, за които се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че е налице идентитет по отношения на правното разрешение, което обхващат. Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и установените факти, е приел, че не е налице договорен режим на ползване на стълбите и стълбищната площадка в съсобствената сграда. Следователно така поставените въпроси съдържат становище относно правилността на постановеното въззивно решение, което е основание за касационно обжалване, но не и основание за допускане до касационна проверка.
Не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото. Въззивният съд е възприел фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, но е извършил самостоятелна преценка на събраните гласни доказателства и при съпоставка с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.
Следва да се подчертае, че касаторът не е обосновал и тезата си защо смята, че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Липсата на изложени съображения изключва наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на касационното производство ответниците по касация имат право на присъждане на разноските за него на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, но доколкото към представения списък по чл. 80 ГПК не са приложени доказателства, че описаните разноските са извършени, а именно договор за правна помощ и платежен документ за изплащане на договореното възнаграждение, искането не следва да бъде уважено. В този смисъл е и възприетото в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013. г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 27.05.2014 г. по гр.д. 192/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: