5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
София, 31.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3751/ 2018 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 ГПК.
М. Д. В. чрез адв. Л. И. е обжалвала въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 67 от 02.07.2018 г. по въззивно гражданско дело № 114/2018 г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд № 134 от 08.03.2018 г. по гр. д. № 3404/2017 г.
Ответниците Г. В. В. и К. В. В. не са изразили становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е потвърдил решението на Ямболския районен съд № 134 от 08.03.2018 г. по гр. д. № 3404/2017 г., с което е признато за установено по отношение на Г. В. В. и К. В. В., че М. Д. В. не е собственик на разликата над 1/3 до 4/6 ид. части от апартамент № …. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор …., ведно с прилежащото му избено помещение № …. и 0,65 % ид. части на сградата и правото на строеж върху дворното място и е допуснал делба на имота между съделителите при равни квоти – по 1/3 ид. част за всеки от тях.
Въззивният съд е приел за допустим и е разгледал предявения от ответниците по иска за делба Г. В. и К. В. срещу М. Д. инцидентен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК за установяване липсата на съвместен принос в придобиването на делбения имот по време на брака й с общия наследодател на страните – В. В., тъй като същият представлява единствено процесуално средство за оборване на презумпцията за съвместен принос. По същество съдът е приел, че независимо, че спорният имот е бил придобит по време на брака между М. Д. В. и В. С. В., починал на 04.06.2009г., от свидетелските показания е установено, че към този момент съпрузите били във фактическа раздяла, която изключва приноса на съпругата в придобиването му При този извод съдът е определил правата на страните в съсобствеността, възникнала със смъртта на общия наследодател, съобразно разпоредбите на чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал.1 ЗН за съпругата М. Д. В. и всяко от децата му Г. В. В. и К. В. В. като е приел, че те са равни – по 1/3 ид.ч.
Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос заварен ли е по смисъла на §4 ПЗР СК от 2009г. брак, който е прекратен преди влизане в сила на СК от 2009г. като е установено противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС – решение № 427 от 3.04.2013 г. по гр. д. № 1244/2011 г., IV г. о. и решение № 144 от 9.08.2016 г. по гр. д. № 566/2016 г., I г. о.,
Настоящият състав на Върховният касационен съд възприема практиката в решение № 427 от 3.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2011 г., IV г. о., решение № 144 от 9.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 566/2016 г., I г. о., според която браковете, които са прекратени преди влизане в сила на действащия СК не са заварени и за имуществените отношения между съпрузите е приложим СК, който е действал към момента на прекратяване на брака.
По основателността на касационната жалба , Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск от М. Д. В. против Г. В. В. и К. В. В. за делба на апартамент № …. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор …., ведно с принадлежащите му избено помещение и общите части на сградата. Като основание за възникване на собствеността, ищцата е посочила прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване на В. С. В.. С исковата молба е представен нотариален акт № …. от ….г., с който апартаментът е закупен от В. С. В..
Ответниците Г. В. В. и К. В. В. са възразили в отговора на исковата молба срещу посочените от ищцата в исковата молба квоти, при които се иска допускане на делбата – 4/6 за ищцата и по 1/6 за тях с твърдение, че имотът е бил лична собственост на баща им като придобит с негови лични средства и по време на фактическа раздяла. Предявили са инцидентен установителен иск на основание чл. 21 ал.4 СК за установяване, че М. Д. В. не е собственик на 1/3 от делбения имот /разликата над 1/3 до 4/6 ид.ч
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 21 ал.4 СК е недопустим. Съгласно § 4 от ПЗР на СК от 2009 г. правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от тях по заварени бракове. В случая бракът между М. В. и В. В. е прекратен със смъртта на съпруга, настъпила на 04.06.2009 г. /преди влизане в сила на СК на 01.10.2009 г. съгласно § 18 ПЗР СК/ и поради това този кодекс не намира приложение за имуществените отношения между съпрузите. Приложими са разпоредбите на СК от 1985 г. /отм./, който е бил действащ към момента на прекратяване на брака. В този кодекс не е предвидена възможност за предявяване на иск за отричане на съвместния принос на съпрузите, въведен за пръв път със СК от 2009г., следователно предявеният по настоящото дело инцидентен установителен иск по чл. 21 ал.4 СК е недопустим, съответно недопустими са решенията първоинстанционния и въззивния съд по постановения изричен диспозитив, с който искът е уважен, а доводите на ответниците в отговора на исковата молба, че имотът е бил лична собственост на В. С. В. следва да се разгледат като възражение по 342 ГПК срещу размера на дела на ищцата от делбения имот, по което подлежащите на доказване факти са същите и при същото разпределяне на доказателствената тежест между страните.
Съгласно чл. 21. ал.1 СК 1985г. /отм./ лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака. В съдебната практика по приложението на чл. 21 СК от 1985 /отм./ се приема, че иск респ. възражение за установяване на преобразуване на лично имущество може да се предяви и от наследниците на съпруга, който е имал основание да установи наличие на пълна или частична трансформация – решение № 165 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2185/2015 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В разглеждания случай възраженията на ответниците Г. В. В. и К. В. В., които са низходящи наследници – деца на В. С. В., по предявения иск за делба са, че макар и придобит по време на брака, делбеният не е съпружеска имуществена общност поради закупуването му отчасти с лични средства на съпруга, получени за уреждане на други имуществени отношения за наследствено имущество, както и по време на фактическа раздяла.
Изводът на въззивния съд, че имотът е придобит по време на фактическа раздяла е обоснован и законосъобразен, мотивиран въз основа на цялостна преценка на събраните по делото доказателства.
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че въззивното ня решение противоречи на ТР 35 /1971г. на ВС, ОСГК. Според тълкувателното решение продължителната фактическа раздяла на съпрузите изключва възможността придобиването на имущества от някой от тях да е в резултат на съвместни усилия и съответно другият съпруг да има принос. В случая съдът обосновано е приел въз основа на свидетелските показания, че съпрузите не са имали гладък и спокоен съвместен живот, разделяли са се и са се събирали няколко пъти като последно са се разделили през 1999 г. и тази раздяла е продължила до закупуване на делбеното жилище. Неоснователен е доводът на касаторката, че не са взети предвид незаинтересованите свидетели, на които съдът е следвало да изгради фактическите си изводи, тъй като свидетелката С. е нейна племенница и не е установила конкретни факти, които да опровергават извода на съда за датата на фактическата раздяла. Тя е заявила, че не знае къде е отишъл да живее съпруга след раздялата като показанията й се отнасят за посещаване новото жилище след закупуването му, което не доказва, че преди това съпрузите не са били фактически разделени, а другият свидетел Г. е ходил един път в жилището след като е закупено, и не знае преди това за раздяла на съпрузите като в тази част показанията му са изолирани. Необсъждането на доказателствата за адресната регистрация на касаторката не подкрепят нейните твърдения, че съпрузите са живеели заедно дълго време преди закупуване на жилището, защото данните са за период след закупуването му, който не е релевантен за приноса по чл. 19 СК от 1985г./отм./. Освен това за фактическите отношения между съпрузите не може да се съди по административната регистрация.
С оглед на изложеното не са налице поддържаните основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК на решението по иска за делба, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 67 от 02.07.2018 г. по въззивно гражданско дело № 114/2018 г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд № 134 от 08.03.2018 г. по гражданско дело № 3404/2017 г. в частта , с която е уважен предявеният от Г. В. В. и К. В. В. против М. Д. В. иск с правно основание чл.21 ал.4 СК и прекратява производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 67 от 02.07.2018 г. по въззивно гражданско дело № 114/2018 г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд № 134 от 08.03.2018 г. по гражданско дело № 3404/2017 г. в частта по иска за делба.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: