3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1050
гр.София, 05.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:Надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 208/ 2012г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.10.2011г. по гр.д.№269/2011г. на АС Велико Търново от Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. К. Г., починал на 11.04.2005 г
Жалбоподателката – Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпрос, който е от значение за делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С решение от 31.05.2011г. по гр.д.№929/2010г. ВКС е обезсилил въззивно решение по гр.д.№50/2010г. на АС Велико Търново и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да даде възможност да се отстранят нередовности на исковата молба като се посочат обстоятелства относно това в какво си изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа – в случая загиналия пилот, а не на управителя на фирмата, възложител на работата.
В изпълнение на дадените указания исковата молба на Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А., е била оставена без движение и с молба от 05.07.2011г. е направено уточнение, че пилотът Е. П. е нарушил изискванията на Наредба №6/2001г. за експлоатация на въздухоплавателните средства – допуснал е достъп на хора в самолет, който не е конструиран за превоз на хора.
След така направеното уточнение на исковата молба, при новото разглеждане на делото, с обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил искове на Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н. срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния баща А. К. Г..
Установено е по делото, че на 11.04.2006г. бащата на малолетната Н. Г. е загинал в самолетна катастрофа с АН-2, собственост на ответното дружество. Въззвният съд е счел, че при наличие на влязлата в сила присъда, и по-точно постановеното решение от 20.05.2009 г. по нохд №142/2009г. на ВКС, което е признат за невиновен и оправдан П. К. –управител на дружеството, по обвинението му да е причинил смъртта на повече от едно лице – Е. И. и А. Г., следва да се приеме, че след като той няма вина за настъпилия вредоносен резултат спрямо праводателя на ищцата, то отговорност не носи и дружеството, на което той е управител. Приел е, че след като управителят на дружеството възложител на работата -„К.-ер” ООД е оправдан от наказателния съд, то няма противоправност на деянието и няма вина за смъртта на праводателя на ищцата от страна на длъжностно лице, при и по повод извършване на работа, възложена от дружеството работа.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване по реда на чл.280 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение са дадени отговори на правни въпроси от значение за спора, а именно – за задължението на съда да се съобразява с отменителните указания на горната инстанция и за предпоставка за ангажиране отговорност по чл.49 ЗЗД, т.е. задължителното ли е да бъде ангажира наказателната отговорност на управителя на дружеството възложетил на работата. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение постановено по чл.290 ГПК по гр.д.№904/2010г. ІІІ г.о. на ВКС
Настоящият съдебен състав намира, че съдът се е произнесъл по въпроса относно предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД, който е от значение за изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 7/29.12.1058 г., като е изследвал налице ли е вина на управителя на търговското дружество- ответник, която е въздигнал в предпоставка за отговорността по посочената разпоредба. В случая поставеният от жалбоподателката въпрос е от значение за изхода на делото и е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС№9/28.12.1966г. и представеното от жалбоподателката решение. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения за разглеждане материалноправен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 07.10.2011г. по гр.д.№269/2011г. на АС Велико Търново.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV.то г.о. за насрочване в открито съдебно заедание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: