О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София, 18.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 955 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. с. и.-гр.С. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 26.05.2011г. по гр.д.№1262/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен искът на НСИ против [община] за приемане за установено,че частта от 820кв.м.,описана в АОЧС №633/02.08.2004г. от УПИ * в кв.*по плана на [населено място] е държавна собственост, предоставен на НСИ и за отмяна на АОЧС №633/02.08.2004г.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса може ли съдът да даде защита на субективно право по начин,различен от исканото от ищеца и да не се произнесе по направено от ищеца оспорване на нищожни договори и административни актове,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата,както и по въпроса за възможността с решение на ПК да бъде възстановено право на собственост върху имот,за който със съдебно решение е прието,че не може да бъде възстановен реално поради застрояване с оглед разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и за приложението на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ в тази хипотеза,вкл. и по въпроса прилага ли се тази разпоредба за онази част от имота,която не може да бъде възстановена реално.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от НСИ иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че с решение №36/09.03.1999г. по гр.д.№141/98г. по описа на Районен съд-Царево е възстановено право на собственост на наследниците на К. М. в стари реални граници върху 2340кв.м. от имот с пл.№* и е признато право на собственост с площ от 672кв.м. от имот с пл.№*,като за тази част е признато право на обезщетение по реда на чл.10б ЗСПЗЗ. Въз основа на това съдебно решение е постановено и решение на №24/14.06.1999г. на ПК-П.,с което е признато право на собственост в стари реални граници на нива с площ от 3.012 дка в строителните граници на [населено място],м.”К. с.” и отказ за възстановяване на нива с площ от 0.832кв.м. поради дължимо обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. [община] е сключила с наследниците на К. М. договор за замяна от 02.04.2001г.,въз основа на който е съставила АЧОС от 02.08.2004г.,в който е отразила имота като част от УПИ *в кв.* по плана на [населено място] с площ от 820кв.м., представляващ части от бивши имоти: 610кв.м. от имот с пл.№*, 90кв.м. от имот с пл.№* и 120кв.м. общински път. Прието е,че не е установено процесните части от УПИ * да са били отчуждени и да попадат в имотите,за които е съставен А. №10377/13.06.1972г.,като не е установено и правото на собственост да е било придобито по давност от държавата /НСИ/,макар по делото да не е съществувал спор,че имотът се владее от НСИ от 1972г.,тъй като имот,за който не е приключила процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността не може да се придобие по давност с оглед установения в чл.5,ал.2 ЗВСОНИ принцип,че срещу онзи,който не може да води иск давност не тече.
Във връзка с доводите за наличие на противоречива практика по разрешения от въззивния съд въпрос може ли съдът да даде защита на субективно право по начин,различен от исканото от ищеца и да се произнесе по направено от ищеца оспорване на нищожни договори и административни актове с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №620/25.06.1993г. по гр.д.№211/1993г. на І ГО на ВС,в което е прието,че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин,който е поискан от ищеца,както и решение №612/17.10.1995г. по гр.д.№390/1995г. на петчленен състав на ВС,в което е прието,че ищецът е този,който определя фактическия състав,от който произтича заявеното от него право.
В случая,след като ищецът е навел довод,че решение №44/28.07.2000г. на ПК-П. не може да възстанови право на собственост върху процесната част от 610кв.м.,тъй като е налице предхождащ го отказ,който е отменен от съда за тази част при условията на чл.10б ЗСПЗЗ ,следва да се приеме,че така наведеният довод се включва в предмета на търсената правна защита,а оттам и че е налице противоречиво разрешаване на поставения от касатора въпрос и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса намира ли приложение разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ по отношение на онази част от имота, която не може да бъде възстановена реално с оглед разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ с оглед необходимостта да бъде дадено актуално тълкуване, доколкото не е налице трайно установена практика по така поставения въпрос.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.05.2011г. по гр.д.№1262/2010г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 344.40лв. за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: