О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София, 16.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1288/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Н. Н. от [населено място] е подал касационна жалба вх. № 11382/18. 12. 2012 г. против решение по гр. д. № 504/2012 г., приложил изложение за допускане на касационно обжалване и част от Тълкувателно решение № 2/28. 09. 2011 г..
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Хасковският окръжен съд, с въззивно решение от 22. 11. 2012 г. по гр. д. № 504/2012 г., е потвърдил решението от 28. 03. 2011 г. по гр. д. № 3282/2010 г. на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявеният от Н. Н. против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 8 450 лв. обезщетение за пропуснати ползи за периода от 16. 11. 2009 г. до 16. 12. 2010 г.. Въззивното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, при повторно разглеждане на делото от въззивния съд.
Искането на жалбоподателя Н. за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е, че с отменителното касационно решение по делото, постановено по реда на чл. 290 ГПК на 27. 06. 2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г. , ІІІ г. о., са дадени задължителни указания по приложението на закона, а именно, че отговорността на строителя се ангажира, когато неиздаването на акт образец 16 е по причина, за която той отговаря като изпълнител на строежа. Въпреки тези указания, въззивният съд е приел, че инициирането за издаване на акт за ползване на сградата – акт обр. 16, е вменено в отговорност на възложителя, в случая ищецът Н., като е приложил чл. 177, ал. 1 ЗУТ изолирано от другите разпоредби на същия закон, съгласно които, предпоставка за въвеждане на обекта в експлоатация е завършването на строежа му, което е задължение на строителя – ответника [фирма], съгл. чл. 175 и следващите ЗУТ.
Искането е основателно. Съгласно чл. 294 ГПК, при повторното разглеждане на делото, въззивният съд е следвало да се съобрази с указанията на касационният съд по приложението на закона относно правнорелеватният факт за изпълнение на задължението на строителя [фирма] да завърши строежа на сградата, което е предпоставка за започване на процедура за въвеждането й в експлоатация чрез издаване на акт обр. 16. Съдът не се е произнесъл по този въпрос – за завършеност на цялата сграда, състояща се от четири надземни етажа и пети мансарден етаж – нот. акт № г. на нотариус Б. със съдебен район Хасково, а е преценявал, че обектите, които ищецът Н. притежава в тази сграда – заведение за бързо хранене на първи етаж, южна гарсониера на втори етаж и южен апартамент на трети етаж, са били завършени. Съдът е игнорирал заключението на техническата експертиза, каквито са били указанията на касационния съд, че с оглед състоянието на довършителните работи в цялата сграда и липсата на връзка с централната улична водопроводна и канализационна система и външната електрификация, сградата не може да се ползва по предназначение.
Съгласно т. 1 на ТР 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, когато въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който има значение за допустимостта на обжалваното решение, може да се допусне касационно обжалване, независимо, че въпросът не е поставен от жалбоподателя. Диспозитивът на обжалваното решение от 22. 11. 2012 г. по гр. д. № 504/2012 г. на Хасковския окръжен съд е недопустим по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. Съгласно т. 19 на ТР № 1/04. 01. 2001 г. на ОСГК, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаващата, а не проверяваща правораздавателна дейност. Съгласно т. 3 на ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГК, независимо дали с въззивното решение се оставя в сила или се отменя първоинстанционното решение и се постановява решение в обратен смисъл, само това решение по съществото на спора има последиците на решаващ съдебен акт – сила на просъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Това решение е единственото решение по делото и само то подлежи на касационно обжалване и отмяна. С първото въззивно решение по настоящото дело – решението от 31. 05. 2011 г. по гр. д. № 352/2011 г. на Хасковския окръжен съд, постановено след отмяна на първоинстанционното решение от 28. 03. 2011 г. по гр. д. № 3282/2010 г. на Районен съд – Хасково, това първоинстанционно решение вече не съществува в правния мир. При новото разглеждане на делото, Хасковският окръжен съд е бил длъжен да се произнесе по същество по иска на Н. срещу [фирма] за сумата 8 450 лв., като го уважи, съответно отхвърли, изцяло или частично, но вместо това е постановил диспозитив за потвърждаване на несъществуващо съдебно решение, т. е. фактически не се се е произнесъл по предявения иск.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22. 11. 2012 г. по гр. д. № 504/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Н. Н. да внесе държавна такса в размер на 169 /сто шестдесет и девет/ лева по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представи по делото документ за извършеното плащане в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: