О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
С., 10.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 520 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. Т. Ж., М. А. Д. и А. Т. Г., приподписана от пълномощниците им адвокат В. К. и адвокат П. Х., против решение № 511 от 15.10.2015 г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 127 от 14.04.2015 г. и определение № 528 от 18.06.2015 г. по гр.д. № 82/2015 г. на Районен съд-Пазарджик за отхвърляне на предявения от Н. Т. Ж., М. А. Д. и А. Т. Г. против А. В. М. и И. В. М. ревандикационен иск по отношение на имот пл. № 3137, за който е отреден УПИ XI в кв.134 по плана на [населено място], с площ от 150 кв.м., а по скица с площ от 128 кв.м., находящ се на [улица] ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски в размер на 1575 лв. за първоинстанционното и 500 лв. за въззивното производство.
А. В. М. и И. В. М. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. К. писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е приел, че в исковата си молба ищците са твърдели, че са съсобственици по наследство (първите трима като наследници на И. А. Г., а четвъртата ищца като съсобственик с наследодателката им) на процесния имот по приложените два нотариални акта. Счел е за установено, че наследодателката на Н. Ж. и А. Г. И. А. Г., поч.2005 г. се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. с констативен нотариален акт № 5, том I, рег. № 795, н.д. № 47/1.03.2001 г. на нотариус Х., а М. Д. се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. с констативен нотариален акт № 459, том III, рег. № 3600, т.д. № 453/18.10.2002 г., в който не е посочено на какво основание е станала собственик.
Съдът е констатирал, че със заповед № 1399/09.11.1980 г. на Председателя на О.-П., издадена на основание чл.98 от З. (отм) и протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ (отм) от 15.09.1980 г. са отчуждени имоти, попадащи в разширението на [улица]по регулационния план на [населено място], между които и имот пл. № 3127, собственост на С. М. П. и Д. А. П., като бившите собственици са обезщетени с двустаен апартамент и плащане в брой. С решение на Кмета на [община] № 130/24.04. 1992 г. е отказано по реда на З. по З., З., ЗС и други, да се възстанови правото на собственост на наследниците на А. и С. П. върху имот пл.№ 3127 в кв.141 по плана на [населено място] поради реализиране на мероприятието, за което е бил отчужден имота и това решение не е било обжалвано по съдебен ред в законоустановения 14-дневен срок. Съдът е възпроизвел заключението на вещото лице, проследило документите по преписката за отчуждаване на имота и констатацията му, че първоначално искането за реституция е било отхвърлено, но при направено второ искане, имотът е реституиран и е отчел обстоятелството, че по делото е представено и второ реституционно решение № 40/11.06.1998 г., с което е отменено отчуждаването и е възстановено правото на собственост, но същото не е прието като доказателството по делото, поради което не следва да се обсъжда. Счел е, че представените доказателства не установяват, че ищците са собственици на имота. По отношение на констативните нотариални актове, с които ищците се легитимират, са изложени съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В конкретния случай с отговора на исковата молба ответниците са твърдели, че ищците не са собственици на спорния имот, защото с влязло в сила решение на Кмета на [община] им е отказано имотът да им бъде реституиран – решение № 130/24.04.1992 г. Съдът е приел, че това оспорване е достатъчно, за да разколебае удостоверителната сила на представените нотариални актове.
За неоснователен е приет доводът на ищците, че оспорването на констативните нотариални актове не може да стане с възражение, а трябва да бъде направено с насрещен иск или в рамките на специално проведено исково производство, като за възможността инцидентно да се оспори нотариален акт, съдът се е позовал на практиката на ВКС по решение № 335 от 23.04.2009 г. по гр. д. № 841/2008 г. на IV г. о. на ВКС..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите: 1. Могат ли ответниците само с оспорвания и възражения, като ответници в исково производство по чл.108 ЗС, да оспорят правата на собственост на ищците, които се легитимират като собственици на процесния имот с констативни нотариални актове и 2. По какъв ред и в какво производство ответниците могат да оспорят правата на ищците на собственост, да установят, че не ищците, а те се легитимират като собственици, по които поддържат противоречие на изводите на съда с Тълкувателно решение № 3 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК. Т. противоречие с практиката на ВКС не е налице, тъй като с посоченото тълкувателно решение е дадено тълкуване относно доказателствената сила на констативния нотариален акт, а не във връзка с начина на оспорване то му.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси с цел създаване на практика по чл.290 ГПК по тях /цитираното от въззивния съд решение е постановено по реда на ГПК от 1951 г.-отм./, като съдът ги уточнява до въпроса: По какъв ред ответници по ревандикационен иск могат да оспорят правото на собственост на ищците, легитимирано с констативен нотариален акт – само по исков ред или и чрез възражение или твърдения за факти, които изключват придобиване на правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 511 от 15.10.2015 г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: