Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
С., 21.06. 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря К.Дали
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 925 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Т. Н. Т. срещу Решение № 1063/25.06.2012г. по в.т.д. № 970/2012г. по описа на Варненския ОС.
С него е потвърдено Решение №126/15.01.1012г. по гр.д.№ 14132/2009г. на Варненския РС, с което касаторът е осъден да заплати на [община] сумата 216лв.- обезщетение за ползване на имот- охраняем паркинг с площ 850 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], 17-ти м.р., дължимо за месец юли 2008г., на основание чл.16.1 от Договор за учредяване възмездно право на ползване от 03.08.2008г. и анекс от 18.08.1999г., както и сумата 10 368лв.-обезщетение за ползване на същия имот за периода 01.08.2008г. до 18.11.2009г., на основание чл.16.2 от същия договор и анекс, ведно със законната лихва от завеждането на иска. Въззивният съд е приел, че посочената от районния съд квалификация по чл.236,ал.2 ЗЗД е правилно определена по отношение на иска за заплащането на сумата 216лв., а искът за сумата 10 368лв. следва да се квалифицира по чл.92 ЗЗД. Изложил е мотиви, че сключеният между страните договор за възмездно предоставяне на право на ползване върху общински имот по реда на ЗОС, макар и уреден в специален закон, по съществото си представлява особен вид наемно правоотношение, подчиняващо се на специални правила, но неизключващо приложението на общите правила за наемния договор. Прието е, че страните са обвързани от валидно правоотношение по силата на договора и анексите към него, и че за това наемно правоотношение е ирелевантен въпросът за собствеността върху имота. По съображения, че правоотношенията не са във връзка с учредено право на ползване, е приет за неоснователен доводът на ответника, че приложими са правилата на ЗС, а не разпоредбите на чл. 236 ЗЗД. За неоснователно е счетено и становището му, че е учредено право на ползване върху общински имоти, което е предмет на специалната уредба, дадена със ЗОС, поради което на основание чл.62 ЗС, приложение следва да намерят правилата на този специален закон и разпоредбите на чл.55 сл.ЗС, уреждащи вещните права върху чужда вещ. Според въззивния съд неправилно е и поддържаното от ответника становище, че релевантният и съществен за спора въпрос е дали общината, претендираща обезщетение за ползване след изтичането на срока на договора, установява своето право на собственост.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане. Излагат се доводи за незаконосъобразност на извода, че страните са обвързани от особен вид наемно правоотношение и че е ирелевантен фактът кой е титуляр на правото на собственост, с оглед възможността да се търси обезщетение /или неустойка/ по договор за учредени вещни права, които към момента на предявяване на претенцията не се намират в патримониума на ищеца. Според касатора, след като въззивният съд е счел, че правната квалификация на иска е различна от приетата, е следвало да обезсили решението и да го върне на първата инстанция за ново разглеждане, поради което и постановеното решение е недопустимо. Изложени са доводи и за необоснованост на приетото, че ищецът е установил факта на ползването на имота от ответника, след изтичането на срока на договора.
В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа становището си, че правната квалификация на правоотношенията между страните е неправилно определена и [община], която е загубила правото си на собственост върху имота, няма право на обезщетение. Поради това, че не е установен и фактът на ползването на имота от едноличния търговец, искът следва да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация не е взел становище.
С определение № 164 от 25.02.2013г. съставът на ВКС допусна касационно обжалване на решението при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за произнасяне по въпроса за правната характеристика на учреденото от общината по реда на чл.39 ЗОС право върху недвижим имот, частна общинска собственост и приложимостта на нормите, регулиращи наемните правоотношения. По доводите за недопустимост на решението е налице произнасяне в същото определение.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:
Съгласно чл.55 ЗС, ограничените вещни права могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в закона. Правото на ползване като ограничено вещно право –правото да се получават добиви от вещта, без тя да се променя съществено, е уредено в чл.56-62 ЗС.
Характеристиката на регламентираното в Закона за общинската собственост право на ползване като вещно право произтича от разпоредбата на чл.62 ЗС, систематично намираща се в раздел VІ от Закона „Вещни права върху чужда вещ”, която препраща относно правото на ползване върху държавен или общински имот към специални разпоредби на закон или акт за учредяване на това право, при субсидиарно приложение на общите правила на ЗС. Такива специални разпоредби са Наредбата по чл.8,ал.2 ЗОС, предвиждаща реда и условията за учредяване на право на ползване върху имот-частна общинска собственост и разпоредбата на чл.39 Закона за общинската собственост. Учредяването на право на ползване върху недвижим имот, частна общинска собственост може да бъде възмездно или безвъзмездно, в зависимост от решението на общинския съвет съгласно наредбите по чл.8,ал.2 ЗОС и чл.21,ал.1,т.8 ЗМСМА и е свързано с осъществяване на административната процедура: решение на общинския съвет при проведен публичен търг или публично оповестен конкурс, като въз основа на резултатите от търга или конкурса и решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор. Аргумент за вещноправната характеристика на правото по чл.39 ЗОС е и обстоятелството, че законът ясно разграничава хипотезите на сключване на наемен договор с предмет имоти- частна общинска собственост и основанията за прекратяването на този договор-чл.14 и 15 ЗОС и възможността да се учреди право на ползване върху имоти-частна общинска собственост, фактическият състав, от който възниква това право и неговите разновидности-чл.39 ЗОС.
Учреденото право по чл.39 ЗОС няма облигационен характер. Договорът е с вещноправни последици, поради което са неприложими правилата на ЗЗД за наемния договор и в частност възможността наемодателят да получи обезщетение след прекратяване на наемния договор при продължаващо ползване на вещта, независимо че е престанал да бъде неин собственик. Приложение следва да намерят разпоредбите на ЗС, към които препраща нормата на чл.62 ЗС. По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетението след прекратяване на правото на ползване е приложима разпоредбата на чл.57,ал.1 ЗС- ползувателят е длъжен да върне вещта на собственика, съответно обезщетението за продължаващото ползване се дължи на титуляра на правото и съобразно неговите права върху вещта.
По съществото на касационната жалба.
Фактите по делото са безспорни: на основание чл.39,ал.1 ЗОС и въз основа на Решение по Протокол 6/08.06. 1998г. на Комисия, назначена със заповед на Кмета на [община], със заповед № 1025 от 22.06.1998г. е било учредено възмездно право на ползване на [фирма] върху общински недвижим имот, находящ се на [улица], 17-ти микрорайон, представляващ охраняем паркинг с площ 850 кв.м. за срок от 10 години. В изпълнение на тази заповед, на 03.07.1998г. е сключен договор за учредяване на възмездно право на ползване. Срокът на договора е изтекъл на 03.07.2008г., ползувателят е бил уведомен да освободи имота. Общината претендира обезщетение за ползване след прекратяване на договора, както е уговорено в чл.16.1 и чл.16.2: за първия месец от продължаващото ползване –т.е. за м. юли 2008г. в размер на месечната цена на правото на ползване -216лв., а за ползването му след изтичането на едномесечния срок т.е. за периода 01.08.2007-18.11.2009г.- трикратния размер на определената цена за ползване. Установено е, че с Акт за държавна собственост № 5176/27.04.2004г. част от терена върху който е разположен паркингът, предмет на договора за учреденото възмездно право на ползване и попадащ в ПИ № 6407, е актуван като частна държавна собственост. Приетата по делото техническа експертиза установява, че от фиксираната в договора за учредяване право на ползване площ от 850 кв.м., 468 кв.м. е частта, която попада в актувания като частна държавна собственост през 2004г. имот. Съставен е Акт за общинска частна собственост № 3172/23.08.2004г. за ПИ № 6441, в който попадат останалите 382 кв.м. от паркинга, върху който е било учредено право на ползване.
С оглед отговора на материалноправния въпрос, като последица от прекратяването на договора за учредяване правото на ползване поради изтичане на срока, и с оглед настъпилите вследствие на промяната на териториалноустройствените планове промени в титуляра на правото на собственост, общината е материалноправно легитимирана да получи уговореното в договора обезщетение съобразно притежаваните права върху имота, които за целия исков период съответстват на 382 кв.м. от терена, който е бил предоставен на ответника.
Установено е продължилото след прекратяване на договора ползване на имота за исковия период въз основа на Констативен протокол от 23.11.2009г., съставен от Комисия на отдел Общинска собственост към [община]. Доводите в касационната жалба, че ищецът не е доказал задържането на имота след изтичането на срока на договора не подлежат на обсъждане, тъй като същите са преклудирани на основание чл.133 ГПК- в отговора на исковата молба не е направено възражение по твърдението на ищеца, че ответникът е продължил ползването на имота след 03.07.2008г. Този въпрос не е въведен в предмета на спора. В отговора по чл. 131,ал.2 ГПК е възразено само срещу размера на претенцията на ищеца с оглед легитимацията му да претендира обезщетението, по съображения, че след 2004г. общината е останала титуляр на собствеността само за част от имота.
Между страните не е съществувал спор относно начина на определяне на дължимото обезщетение, ако ползването продължи след изтичането на срока за който е учредено правото. Размерът му е предмет на изрична и предварителна договорка в чл.16.1 и чл.16.2 от договора, като следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че възможността отнапред страните да определят параметрите на обезщетението, дължимо след прекратяването на договорната връзка, е в рамките на правомощието им по чл.9 ЗЗД.
Изложеното обуславя отмяна на решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за ползване на имота на основание чл.16.1 от договора за м.юли 2008г. над сумата 97.07лв. и постановяване на друго за отхвърляне на иска над този размер, както и отмяна на решението в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за ползването на имота на основание чл.16.2 от договора, дължимо за периода 01.08.2008г.-18.11.2009г. над сумата 4 659.50лв. и постановяване на друго за отхвърлянето на претенциите над посочените размери. Решението на Варненския ОС съд в частта за потвърждаване решението на Варненския РС за уважаването на исковете до размер съответно 97.07лв. и 4 659.50лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска следва да бъде оставено в сила.
Касаторът не сезирал съда с искане за присъждане на разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1063/25.06.2012г. по в.т.д. № 970/2012г. на Варненския ОС и потвърденото с него Решение № 126 от 15.01.2012г. по гр.д.№ 14132/2009г. на Варненския РС в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за ползване, на основание чл.16.1 от Договор за учредяване на възмездно право на ползване от 03.07.1998г. и Анекс от 18.08.1999г., дължимо за м.юли 2008г. над сумата 97.07лв. и в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за ползване, на основание чл.16.2 от договора, дължимо за периода 01.08.2008г.-18.11.2009г. над сумата 4 659.50лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на [община] срещу Т. Н. Т. за заплащане на обезщетение за ползване на имот-охраняем паркинг, находящ се в [населено място], [улица]-ти м.р., уговорено в чл.16.1 от Договор за учредяване на възмездно право на ползване от 03.07.1998г. и Анекс от 18.08.1999г., дължимо след прекратяване на договора за м.юли 2008г. за разликата над 97.07лв., както и иска за заплащане на обезщетение за ползването на същия имот, уговорено в чл.16.2 от договора, дължимо след прекратяването му за периода 01.08.2008г.-18.11.2009г., за разликата над 4 659.50лв.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта, с която е потвърдено решението на Варненския районен съд за уважаването на исковете съответно за 97.07лв. и 4 659.50лв., ведно със законната лихва от завеждането на иска.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.