Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
София, 25 март 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАМАЛПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 193/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения В. Д. М. за възобновяване на производството по нохд № 881/13г. по описа на Районен съд – Габрово.
В искането се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В подкрепа на направените оплаквания са развити и съответните доводи. Искането, което се отправя, е за възобновяване на първоинстанционното производство и съгласно правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК – за оправдаване на осъдения М. по инкриминираното му обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и оплакването относно явната несправедливост на наказанието, тъй като де факто наложеното наказание се явява занижено по размер, предвид данните за множество предходни осъждания. При тези съображения, прокурорът пледира за оставяне без уважение на искането на осъдения за възобновяване на производството.
Служебният защитник, назначен от касационната инстанция, поддържа направеното от подзащитния му искане за възобновяване и моли за неговото уважаване, по изложените съображения. В подкрепа на искането за намаляване на наказанието защитникът счита, че то е определено от двете предходни инстанции в превес на отегчаващите вината обстоятелства, без съобразяване със смекчаващите такива. Размерът на наказанието не е съобразен с тежестта на деянието, тъй като същото не е с висока степен на обществена опасност и така определено, се явява явно несправедливо.
Осъденият М. се присъединява към становището на представляващия го служебен защитник.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Депозираното от осъдения искане за възобновяване е процесуално допустимо и подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Негов предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 591 от 02.10.2013г., постановена по нохд № 881/13г., по описа на РС – Габрово, подсъдимият В. Д. М. е бил признат за виновен в това, че на 16.09.2013г., около 02,40ч., в [населено място], управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние с НП № 112/22.04.2013 г., издадено от началник РУП – Габрово, влязло в сила на 09.05.2013 год., поради което и на основание чл. 343в, ал.2, вр. ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С въззивно решение № 144 от 16.01.2014г., постановено по внохд № 177/13г., Окръжен съд – Габрово е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което осъденият В. М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.
В горепосочената диференцирана процедура подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения.
В хода на първоинстанционното производство, служебният защитник, от името на подсъдимия М., е изразил желанието му делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
В искането, като довод за допуснато съществено процесуално нарушение, в контекста на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се твърди че М. е бил подведен от защитника си да поиска разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като неговата неграмотност благоприятствала направеното признание, както и че били ограничени процесуалните му права по смисъла на чл. 55 от НПК, обезпечаващи правото на защита.
Доводите са несъстоятелни. Видно от материалите по бързо производство № 735/2013г. на РУП – гр. Габрово /л. 8 – 10/, преди започване на действия по разследването, разследващият полицай е констатирал необходимостта от участие на защитник на обвиняемия В. Д. М., с оглед на неговата неграмотност, и на основание чл. 94, ал. 1, т. 4 от НПК му е предоставил правна помощ. Определеният от АК – Габрово адвокат за служебен защитник на обвиняемия М., адв. С., е бил назначен с постановление от 19.09.2013г. /л. 10/ и впоследствие като такъв, видно от протоколите, е участвал във всички процесуално-следствени действия – привличане на обвиняем /л. 7/, разпит /л. 11/ и предявяване на разследването /л. 25/. Видно от протокола от проведеното на 02.10.2013г. първо и единствено по нохд № 881/13г. на РС – Габрово съдебно заседание, подсъдимият М. се е явил с назначения от досъдебното производство служебен защитник – адв. С., който го е защитавал и в производството пред първата инстанция, което, както беше отбелязано, е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Задължителната адвокатска защита, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК, е била осигурена от съда, поради което не са ограничени процесуалните права, обезпечаващи правото на защита на осъдения М.. Във въззивното производство той е участвал с договорно упълномощен защитник /л. 5/, адв. М. от АК – Ловеч, поради което правото му да бъде защитаван от адвокат е било обезпечено в пълна степен.
Неоснователни са и твърденията, че искателят не е знаел в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. От делото е видно, че материалите на проведеното досъдебно разследване са предявени в присъствието на служебния защитник на М..Също така е изпълнена процедурата по чл.254 от НПК.Нещо повече в хода на съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимият е дал обяснения, което е негово права, които изцяло са в подкрепа на направените самопризнания, включително и за това, че е бил наказван по административен ред, като на 09.05.2013г. му е било връчено процесното наказателно постановление.
Не са допуснати процесуални нарушения и от страна на въззивния съд.Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Поради това не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК с отказа на окръжния съд да уважи доказателственото искане за назначаване на съдебно-графическа експертиза, която да докаже, че подписът на М. под НП № 112/22.04.2013г. не е негов. Отново във връзка с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК. Недопустими са доказателствени искания и възражения пред въззивната инстанция, с които се цели изменение на обстоятелствената част на обвинението и се отрича направеното признание на фактите и съгласието да не се събират доказателства за тях.
В искането се претендира и абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви във въззивното решение, изразяващи се в преповтаряне изцяло на фактическата обстановка от въззивната инстанция, изложена от първия съд, без обсъждане възраженията на защитата. Следва да се отбележи, че същото е неоснователно, тъй като ОС – Габрово е извършил надлежна проверка в съгласие със задълженията му по чл. 314 от НПК, съответни и на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, което аргументира липса на основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК.
Във връзка с възраженията за явна несправедливост на наказанието следва да се отбележи, че предходните съдилища правилно са приели, че наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която задължава съда да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. В рамките на вярно индивидуализираните още от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства /с изключение на самопризнанието, неправилно отчетено от РС – Габрово като смекчаващо вината обстоятелство/, решаващите съдилища са достигнали до правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, а именно че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 от НК, респективно индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, имайки предвид и данните за съдимостта на осъдения, очертаващи го като личност с висока степен на обществена опасност. Значимите за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл. 54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, са довели до вярно индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода в размер на девет месеца /след законовата редукция по чл. 58а, ал. 1 НК/, като при неговото определяне не са пренебрегнати и целите по чл. 36 от НК. С оглед на всичко гореизложено, определеното на осъдения М. наказание не разкрива белезите на явна несправедливост, поради което не се налага намесата на ВКС за неговото намаляване.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. М. за възобновяване на производството по нохд № 881/13г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.