Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
София, 30.06.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 466 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – 293 ГПК, образувано по касационна жалба на А. И. П. чрез пълномощника му проф. д-р И. Р. срещу решение № 184/27.10.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, първи граждански състав по в.гр.д. № 380/2015 г., потвърждаващо решение на Старозагорски окръжен съд /СТОС/. С решението на СТОС е обявен по чл.19 ЗЗД за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.11.2006 г. между продавачите В. Т. П. /сега К./ и А. И. П. и купувач – [фирма], отхвърлен е насрещен иск на А. И. П. срещу [фирма] и В. Т. П. за унищожаване, алтернативно за прогласяване нищожност на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД на сделка – предварителен договор от 16.11.2006 г., поради липса на съгласие на собственика А. П.. С решенето на СТОС са присъдени дължимите такси и разноски по ЗМТД, ЗННД, вписана е възбрана върху недвижимия имот, предмет на покупко-продажбата до изплащането им, присъдени са и разноски на страните по делото.
Касаторът поддържа оплаквания за: І. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с необсъдени от въззивния съд на събрани по делото доказателства, доводи и съображения на страните и изложени съображения за това и ІІ. Неправилно приложение на материалния закон, конкретно с приложение на чл.22 ал.3 СК /отм./ към предварителен договор, който не е разпоредителна сделка, а само обещание за сключване на такава. Касаторът поддържа, че неоспорването по смисъла на чл.22 ал.3 СК /отм./ не е даване на съгласие, нито допълване на волеизявление. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли иска за обявяване на предварителния договор за окончателен и се уважат предявените насрещни искове. Подробни съображения касаторът излага в писмена защита, приложена в о.с.з. на 18.05.2017 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, който поддържа в о.с.з и моли да се остави в сила решението на ПАС по подробно изложени съображения в писмена защита.
Ответницата В. Т. К. не взима становище по жалбата.
С определение № 66/07.02.2017 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ПАС на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславещия изхода на спора въпрос: за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция.
ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното:
Пред СТОС е предявен иск от [фирма] за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 ал.3 ЗЗД. Предварителният договор е сключен на 16.11.2006 г. между В. Т. П. и А. И. П. като продавачи и [фирма] като купувач с предмет магазин, притежаван в режим на СИО от продавачите. Предварителният договор е подписан само от В. П. лично и като пълномощник на А. П., но по делото не е било спорно, че писмено пълномощно липсва. Ответникът А. П. е предявил насрещен иск против [фирма] и против първия ответник В. П. за унищожаване на сделката – предварителен договор от 16.11.2006 г., алтернативно за прогласяване нищожност на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД, като основанието е липса на негово съгласие като собственик на имота, предмет на предварителния договор. СТОС е уважил първоначалния иск, като е обявил предварителния договор за окончателен и е отхвърлил насрещния иск. За да потвърди решението на СТОС, ПАС е приел, че СТОС е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че твърденията на П. за незнанието му относно сключване на предварителния договор са неоснователни. Изводът на ПАС е мотивиран с условията в предварителния договор, купувачът [фирма] да учреди ипотека в полза на трето лице – [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е ответникът А. П.. Това условие е изпълнено още на 17.11.2006 г., според ПАС още към тази дата ответникът П. е знаел за учредената ипотека и „нелогично би било да се приеме становището му, че не е знаел за подписания предварителен договор“. Според ПАС и двамата ответници – бивши съпрузи са били наясно със съдържанието на предварителния договор. Прието е още от ПАС, че към датата на сключване на предварителния договор имотът, предмет на същия е бил в режим на СИО и с оглед липсата на данни ответникът да е оспорил предварителния договор в срока по чл.22 ал.3 СК /отм./ правилно СТОС е приел, че първоначалният иск за обявяване на предварителния договор за окончателен е основателен. Все с оглед липсата на оспорване от страна на ответника П. на предварителния договор в срока по приложимата, според ПАС норма на чл.24 ал.4 СК, правото на П. е преклудирано и правилно СТОС е отхвърлил насрещния иск. Мотивите на ПАС възпроизвеждат буквално доказателствата по делото – съдържанието на предварителния договор и поетите задължения с него от купувача, конкретно относно обезпечаване заема на [фирма] с едноличен собственик на капитала продавача А. П., чрез ипотекиране с имот на купувача, които дружеството е изпълнило. Споменато е, че имотът, предмет на предварителния договор е в режим на СИО, като в хода на процеса ответницата В. П. е променила фамилното си има на К., поради прекратяване на брака й с А. П..
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /р. № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, р. № 202/21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, р. № 76 от 12.06. 2012 г. по т.д. № 377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение, р. № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В този смисъл са и р. № 134/30.12.2013 г. на ІІ ТО и р. № 173/03.01.2016 г. по т.д. 1689/2015 г., както и р. № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г., р. № 815/15.02.2011 г. на ГК, ІV ГО, с които също се приема, че задължение на въззивният съд е да обсъди в мотивите си и се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по делото и която практика се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС.
По основателността на жалбата. Касационната жалба е основателна. В противоречие с така дадения отговор на обуславящия изхода на спора въпрос, ПАС не е изложил свои мотиви във връзка с конкретните доводи и възраженията на настоящия касатор, обективирани като оплаквания и във въззивната му жалба, конкретно за характера на предварителния договор, нямащ качество на разпоредителна сделка с имот в режим на СИО и приложението към такава сделка на разпоредбата на чл.24 ал.4 СК, респ. чл.22 ал.3 СК /отм./, липсата на волеизявление на касатора за сключване на процесния предварителен договор, при което и при неоспорването по смисъла на чл.22 ал.3 СК /отм./, респ. на чл.24 ал.4 СК не съставлява даване на съгласие. Не са изложени и съображения във връзка с доводите на касатора за новонастъпилия факт към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно, че имотът предмет на договора е престанал да бъде в режим на СИО и се е превърнал в обикновена дялова съсобственост. Мотивите на ПАС като въззивна инстанция не отразяват дейност на въззивен съд като продължение и надграждане на първоинстанционното производство /мотиви към т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, а преповтарят мотивите на първоинстанционното решение, без излагане на свои изводи, възпроизвеждат буквално доказателствата по делото, без да е направена самостоятелна преценка на тези доказателства във връзка с доводите на страните и независимо от направените в тази насока изводи на първоинстанциония съд. Не са изложени съображения във връзка с промяната на режима на имота, предмет на предварителния договор след прекратяване на брака между А. П. и В. П. и последиците при така сключения предварителен договор само от единия съсобственик, в каквато връзка са конкретните оплаквания във въззивната жалба. Декларативен, но немотивиран е изводът на ПАС, че „по категоричен начин от събраните и приети в хода на първоинстанционното производство доказателства е установено, че и двамата ответници – бивши съпрузи, са били наясно както със съдържанието на предварителния договор, така и със съществените негови уговорки“. При неизложени от ПАС свои конкретни съображения по конкретните оплаквания на настоящия касатор във въззивната му жалба, свързани с липсата на волеизявление на касатора за сключване на процесния предварителен договор, не е ясно от какви доказателства въззивният съд е извел извод и то по категоричен начин за установяване, че двамата бивши съпрузи са били наясно със сключения предварителен договор и неговите уговорки, при подписване на предварителния договор само от В. П., без пълномощно от настоящия касатор. Същото се отнася и за направените изводи за породеното действие на сключения предварителен договор спрямо настоящия касатор, с оглед неоспорването му след узнаването, при конкретните оплаквания във връзка с характера на предварителния договор не като разпоредителна сделка, прекратената съпружеска СИО върху имота, предмет на предварителния договор и неприложимостта в случая на правилото на чл.22 ал.3 СК /отм./ или на чл.24 ал.4 СК. При така изложените мотиви от ПАС по подадената от настоящия касатор въззивна жалба и конкретни оплаквания в нея, няма основание да се приеме, че ПАС е направил самостоятелни изводи и преценка на събраните по делото доказателства, относими към предмета на спора, поради което постановеното от ПАС решение е неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Решението на ПАС следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ПАС /чл.293 ал.3 ГПК/ за преценка и произнасяне по въззивната жалба на А. И. П. с излагане на мотиви по всички събрани по делото доказателства и направени възражения и оплаквания от П. във въззивната жалба. При новото разглеждане на делото от ПАС съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС – чл.294 ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 184/27.10.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав по в.гр.д. № 380/2015 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.