4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр.София, 09.02.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3082 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба сещу решение от 24.04.2017г. по гр.д.№750/2017г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят К. З. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът ОУ „Св.СВ. К. и М.”-с.У., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от жалбоподателката обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ против Основно училище „С. С. К. и М.“ – [населено място] , за признаване незаконност на Заповед № РД-10-422/ 13.06.2016г. на Директора на училището и възстановяване на ищцата на предишната работа.
Установено е по делото, че между страните е било учредено трудово правоотношение първоначално по основен Трудов договор № 311/ 13.09.2013г. , считано от 16.09.2013г. , анексирано впоследствие с три ДП към ТД №№ РД-10-294/ 10.06.2014г. , РД-10-39/ 01.10.2014г., РД-10-52/ 05.10.2015г. и РД-10-135/ 01.12.2015г. , по силата на което правоотношение ищцата е заемала длъжността „Младши учител по музика“ и работила до прекратяването му с обжалваната заповед.
Съдът, като е взел предвид заключение на съдебно-графологична експертиза, е приел, че видно от молба от 10.09.2013г., учредяването на трудовото правоотношение е инициирано от ищцата при условията на срочност, а именно с изрично посочен от нея срок : от 16.09.2013г до 16.06.2014г. Прието е, че с идентичен модалитет относно срока е оформен и подписаният между страните основен договор от 13.09.2013г., като видно от последващите допълнителни споразумения към трудовия договор са били анексирани изменения с цел актуализация на трудовото възнаграждение, при което отделно е било постигнато двустранно съгласие относно нов срок за времетраене на трудовото правоотношение, изрично посочен идентично във всички ДП – до 16.06.2016г. Прието е, че основният трудов договор от 13.09.2013 г. е сключен на изрично посоченото правно основание – чл.68, ал.1 , т.1 КТ с посочване на срока, уреждащ срочността на правоотношението единствено с конкретен времеви период, без други уговорени между страните модалитети, вкл. свързващи се с условностите на хипотезата по чл.68, ал.4 КТ във връзка с пар.1, т.8 от ДР на КТ. Съдът е посочил, че правното основание по чл.68, ал.1, т.1 КТ предвижда възможността за сключване на трудов договор за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на МС не е предвидено друго, а в случая не се твърди да е налице особена хипотеза, предвиждаща приложимост на различно уредено в друг законов или подзаконов акт основание, въз основа на което да се изключи приложимостта на общата хипотеза за допустимост на сключването на срочен трудов договор за период до три години. Прието е, че в конкретния случай трудовото правоотношение е било сключено изначално като срочно с конкретно определен времеви период на действие на договора – 16.06.2014г, впоследствие – до 16.06.2016г., като общият срок на действието му от неговото сключване, вкл. с първоначално уговорения едногодишен срок на действие, е в рамките на предвидения в основната хипотеза на чл.68, ал.1, т.1 КТ – тригодишен срок, явяващ се изтекъл на 16.06.2016г. Този момент на изтичане на срока е мотивиран и в обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. При тези данни съдът е счел, че не намира за незаконосъобразно и немотивираното от фактическа и правна страна прекратително основание на трудовия договор в хипотезата на чл.325, ал.1, т.3 КТ. Съдът е счел за неоснователни развитите от пълномощника на ищцата-жалбоподател в настоящето производство, доводи за безсрочно трудово правоотношение.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката за да обоснове допустимост на касационното обжалване поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: при сключване на срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ срокът , който е определен от страните следва ли да е съобразен с изискванията на чл.68, ал.3 и 4 КТ и ако работникът или служителят е депозирал писмено искане до работодателя за сключване на срочен трудов договор може ли да бъде сключен такъв без да са спазени изискванията на чл.68, ал.3 и 4 КТ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т .1 ГПК /ред.Дв.в.бр.49/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 20.11.2009г. по гр.д.№2071/2008г., ІІ г.о., в което е прието, че в чл.68, ал.3 КТ законодателят е ограничил сключване на срочен договор до хипотеза когато самата работа има временен характер или е сезонна, създавайки изключенията по чл.68, ал.4 КТ, решение от 18.02.2010г. по гр.д.№4656/2008г., ІІІ г.о., в което се посочва, че срочността следва да е обусловена от определени причини – чл.68, ал.4 КТ, вр. пар.1,т.8 ДР на КТ и решение от 23.02.2010г. по гр.д.№453/2009г. ІІІ г.о. ,в което е прието, че обстоятелствата за срочността на договора следва да се съдържат в длъжностната характеристика.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото от нея основание –чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът е дал отговор на същите в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз и в представените от жалбоподателката решения постановени по реда на чл.290 ГПК относно предпоставките, при наличие на които може да се сключи трудов договор.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2017г. по гр.д.№750/2017г. на ОС Пловдив.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: