О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр.София, 12.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
КАТЯ ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от съдията Щерева гр.д. №5232/08 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. А. А. – А. , М. А. Б. , А. М. Б., М. Я. А. и Л. Я. А., чрез пълномощник адв. Г, против решение №491/07.07.2008г. по гр.д. №333/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 07.01.2008 г. по гр.д. №200/2005 г. на Е. районен съд. С това решение е отхвърлен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за земеделски земи: нива с площ 22.848 дка в м”Ж”, нива с площ 2.597 дка в м.”М”, нива от 7.398 дка в м.”Р” и нива с площ 0.599 дка в м.”В”, всички в землището на с. М..
В. решение се обжалва от ищците с доводи, че същото е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Допускането на касационното обжалване се обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /погрешно е посочена т.3/. Твърди се, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси – разпределение на доказателствената тежест и последиците от признанието на факти, неизгодни за страната.
Ответникът не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в установения от закона срок и отговаря на изискванията по чл.284 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ищците са твърдели, че процесните земеделски земи са били собственост на общия на страните наследодател.
Ответникът е твърдял, че не оспорва, че неговия баща и общ наследодател е бил собственик на тези имоти, но счита, че е придобил право на собственост върху същите, чрез изплащане на задължение на неговия баща към Н. популярна банка.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение по съображения, че ищците не са установили правото на собственост на общия на наследодател.
Обжалваното решение е в противоречие с приложените към касационната жалба решения №854 от 11.10.99 г. по гр.д. №166/99, ІІ г.о. на ВКС и №330 от 28.06.2006 г. по гр.д. №3060/2004 г.,ІVг.о. на ВКС, с които е прието, че наследник които претендира да е получил собственост от общия наследодател, признава правото му и следва да докаже своето придобиване, а ако прехвърлянето не е извършено по надлежен ред може да се легитимира като собственик само ако ги е придобил по давност.
Воден от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №491/07.07.2008 г. по гр.д. №333/2008 г. на Софийски окръжен съд.
Указва на жалбоподателите, в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 11.43 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: