О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
София,10.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 705 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. А., Д. Г. С.,Й. Г. Н.,Т. С. К. и К. С. А. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 21.12.2009г. по гр.д.№258/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това А. Г. А.,Д. Г. С.,Й. Г. Н.,Т. С. К. и К. С. А. са осъдени да предадат на Б. И. Д.,Я. И. И.,Т. И. Р.,В. И. Д. и С. И. Н. нива с площ от 25 дка,представляваща имот №015011 в м.”Б.”,землището на[населено място] и нива с площ от 15.5 дка, представляваща имот №021008 в м.”К.”,землището на[населено място].
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за начина на доказване факта на сключен брак при наличие на противоречива практика с оглед посочените решения на ВС и ВКС; по въпроса за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на представен акт за женитба при наличие на противоречива практика; по въпроса за установяване на произход; по въпроса за доказателствената стойност на домакинската карта,съдържаща данни за семейство на бежанец,както и по въпроса за тълкуването и прилагането на чл.55 от Закона за лицата от 1907г./отм./.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Я. И. И.,Т. И. Р.,В. И. Д. и Б. И. Д. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по три от поставените от касаторите въпроси,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от Б. И. Д.,Я. И. И.,Т. И. Р.,В. И. Д. и С. И. Н. ревандикационен иск е основателен, въззивният съд е приел,че същите се легитимират като наследници по закон на Н. Х. Д. и в това им качество с решение на ПК-С. им е възстановена собствеността върху процесните земеделски земи. Прието е,че тяхната наследодателка Я. Н. Х. е била съпруга на Н. Х. Д. и в това й качество-негов наследник по закон. Изводът за наличие на сключен брак между Н. Х. Д. и Я. Н. Х. е основан на представено по делото копие от регистъра за женитбите на С. община и по-точно Акт за женитба №1,съставен на 05.02.1934г.,в който е посочено,че Н. Х. от[населено място],настоящ жител на[населено място] е обявил извършването на църковно бракосъчетание от 01.02.1934г. със съпругата си Я. Г. като е заявил,че бракът е втори и за двамата и преди сключването му те са били вдовци. Направеното оспорване на акта е прието за недоказано,тъй като ответната страна не е установила наличието на обстоятелства,противни на изложеното в акта.
В подкрепа на тезата за наличие на противоречива практика по въпроса за доказване факта на сключен брак касаторите се позовават на решение №3389/30.12.1977г. по гр.д.№2491/1977г. на ІІ ГО на ВС,в което е прието,че брак,сключен преди 27.05.1945г. под формата на признатия черковен брак легитимира лицата като съпрузи.
Тезата за наличие на противоречиво разрешаване по поставения въпрос не може да бъде споделена,тъй като изводът на въззивния съд в обжалваното решение е аналогичен-въз основа на извършеното в съставения на 05.02.1934г. акт за женитба отбелязване за извършено на 01.02.1934г. църковно бракосъчетание е прието,че Н. Х. и Я. Х. са били съпрузи,вкл. с оглед обстоятелството,че църковните регистри за този период са унищожени.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа като основание за допускане на касационно обжалване и несъобразяване с дадените в отменителното решение на ВКС задължителни указания. Въпросът за доказателственото значение на акта за женитба обаче е разрешен от въззивния съд именно в смисъла,в който са и дадените с отменителното решение указания.
Досежно наличие на противоречива практика по въпроса за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на представения по делото акт за женитба касаторите се позовават и на решение №500/01.07.2004г. на І ГО на ВКС по гр.д.№19/2004г.,в което е прието,че съдържанието на унищожен акт за гражданско състояние следва да се установи по категоричен начин с допустимите от закона доказателства.
И. от въвззивния съд в настоящия случай становище съответствува на възприетото в посоченото в решението на І ГО на ВКС- изводът за наличие на църковно бракосъчетание при липса на съответните актове в църковния регистър по причина,че същите са били унищожени, е основан на обстоятелството,че в съставения по предвидения от закона ред официален свидетелствуващ документ /акт за женитба/,чиято доказателствена стойност не е опровергана,фактът на сключен църковен брак е възпроизведен и удостоверен,като са взети предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели и извършените записвания в домакинската карта. Т.е. съдържанието на унищожения документ за гражданско състояние /акт за извършено църковно бракосъчетание/ е прието за установено по категоричен начин с допустимите от закона доказателства.
В обжалваното решение е прието,че не е установено праводателката на ответниците по предявения иск Т. Н. да е била дъщеря на Н. Х.-представеното по делото удостоверение за раждане е оспорено като такова с невярно съдържание досежно произхода от бащата, а същото е издадено въз основа на данни от регистъра на населението,а не въз основа на акт за раждане. За безспорно е прието,че Т. Н. няма акт за раждане,който да удостовери нейния произход,а оттам,че произходът от бащата подлежи на доказване от страната,която черпи права от това. Преценени са отбелязванията в домакинската карта за събрани сведения за бежанците,дошли в Б. след 1903г./ която е отбелязано, че главата на домакинството Н. Х. е имал съпруга И. Н. и е посочил за свои деца тона Н. на 7 години,родена във Ф. и Я. Н. на 1 година,роден в Б./, в акта за смърт на И. Н.,съставен през 1927г. и с оглед различието в имената на И. в тези документи и с представеното удостоверение за раждане,вкл. и с оглед посочените в акта за смърт родители на починалата,е прието,че посочената в сведенията за бежанците И. Н. не може да се възприеме като идентична[населено място] С.,посочена като майка на Т. Н. в удостоверението за раждане. С оглед на това е прието, че в определен период от живота си Т. Н. е била отглеждана от Н. Х. и съпругата му,но няма категорични данни детето да е било прието в семейството.
За неоснователно е прието позоваването на чл.55 от Закона за лицата от 1907г./отм./. Прието е,че според чл.53 ЗЛ/отм./ законното произхождение се доказва с акт за раждане,вписан в книгите за гражданско състояние. При липса на такъв съгласно чл.54 от закона е достатъчно непрестанно ползуване от званието на законно дете,което представлява съвкупност от фактически действия,които обективират пред обществото взаимно субективно отношение между възрастните хора и детето такова,че по своето съдържание да покрива напълно фактическите отношения между родители и тяхното рождено дете.Прието е,че такъв произход не се основава на кръвната връзка,но поставя детето в същото положение като едно законно родено дете,имащо биологична връзка със своите баща и майка,като доказването на такова състояние би следвало да бъде обективирано в документ,тъй като противното правило би довело до пълна невъзможност детето да легитимира законния си произход извън обичайното си местопребиваване. Изложени са и съображения,че по аргумент от чл.60 ЗЛ/отм./ установяването на състояние на законен произход е било възможно по съдебен ред,но въз основа на начало на писмени доказателства. Освен това е прието,че позоваването на този произход следва да е било извършено от самото дете,а не от неговите наследници,с оглед разпоредбата на чл.61 ЗЛ/отм./. При отмяната на Закона за лицата през 1949г. със Закона за лицата и семейството според въззивния съд Т. Н. е следвало да установи този свой законен произход най-късно към момента на отмяната на сочения нормативен акт,защото произход на такова фактическо основание българското законодателство след този момент не познава.
Настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса кога по смисъла на чл.55 ЗЛ/отм./ е налице ползуване със званието законно дете,при наличието на какви предпоставки може да се приеме,че ползуването от такова звание следва да се възприема като наличие на установен произход,необходимо ли е позоваване на това звание,от кого и към кой момент,за да се приеме,че между детето и отглеждащите го лица са възникнали права и задължения като между роднини по произход. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл.55 от Закона за лицата от 1907г./отм./ с оглед на сравнително редките хипотези,при които тази разпоредба понастоящем намира приложение и нейното значение за установяване произхода на вече починали лица,за които липсва акт за раждане. И доколкото е налице обусловеност между така поставения въпрос и въпроса за доказване на предпоставките,при наличието на които едно лице се ползува от званието законно дете,настоящият състав приема,че касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса за доказателствената стойност на представената по делото домакинска карта,съдържаща данни за семейството на бежанец,както и по въпроса за начина на установяване на произход на починало лице при липса на съставен акт за раждане,като по последния въпрос следва да се има предвид и разрешението,дадено в решение №500/01.07.2004г.,постановено по гр.д.№19/2004г. на І ГО на ВКС.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 21.12.2009г. по гр.д.№258/2009г. по описа на Б. окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните жалби в размер на 49.39лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: