2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
гр.София, 16.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛЮБКА АНДОНОВА
гражданско дело под № 3635/2013 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. А. чрез пълномощниците й адв.Р. К. и адв.В. Д. срещу въззивното решение № 210 от 24.І.2013 год., постановено по гр.дело № 2131/2012 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 344 от 9.І.2012 год. на СГС, ГО, 11 състав по гр.дело № 9873/2010 год. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Г. А. срещу [фирма] иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, с предмет обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот в груб строеж и изработка от 21.8.2009 год.
В касационната жалба касаторът А. Г. А. поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
А. Г. А. е предявила срещу [фирма] иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба ищцата поддържа, че на 31.8.2009 год. е сключила с ответника [фирма] предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно чл.1 от него ответното дружество се задължило да сключи окончателен договор и да й прехвърли правото на собственост въру следните недвижими имоти, изградени в груб строеж, а именно апартамент № * с Р. 62,17 кв.м., заедно с 4,26% ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 6,07 кв.м., находящ се на кота 5,70 м, на втори етаж от жилищната сграда /секция 1/, ведно с принадлежащите му идеални части от правото на строеж върху УПИ *-**** и апартамент № * с Р. 73.73 кв.м., заедно с 5,05% ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 7.19 кв.м., находящ се на кота 5.70, на втория етаж от жилищната сграда, секция *, ведно с прилежащите му ид.части от правото на строеж върху УПИ *-**** от кв.**** по плана на [населено място], м.”В.- С.”, целият с площ от 505 кв.м. срещу насрещното задължение на купувача да му бъде прехвърлено правото на собственост върху имотите за цена в размерна 31 800 евро.
Ответникът [фирма] не е взел становище по иска.
С решение № 344 от 9.І.2012 год., по гр.дело № 9873/2010 год. Софийски градски съд, Първо Гражданско отделение, 11 състав е отхвърлил като неоснователен предявеният от А. Г. А. срещу [фирма] иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, с предмет обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж и изработка от 31.8.2009 год. С въззивното решение САС е потвърдил решението на СГС.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че в случая уговорения срок за сключване на окончателен договор не е настъпил. Съгласно клаузата на чл.2 от предварителния договор страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба в 10-дневен срок от изпълнението на задължението на купувача по чл.13, ал.1, т.5 или купувачът да заплати последната дължима вноска в размер на 8 000 евро при получаване на разрешението за въвеждане в експлоатация. Поради това и тълкувайки волята на страните по смисъла на чл.20 от ЗЗД съдът е приел, че срокът за сключване на окончателен договор е изтичането на 10 дни от момента на плащане на цялата уговорена продажна цена на процесните имоти. Уговорено е последната вноска от разсрочената продажна цена да бъде заплатена от купувача при получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. В процесният случай липсват доказателства, че за сградата, в която се намират процесните имоти да е издаден акт за установяване на годността за приемане на строежа /акт обр.15/ и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Следователно, според въззивният съд падежът на това задължение на купувача не е настъпил. По тези съображения искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3 от ГПК касаторът е посочил, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставени са материалноправните въпроси: 1/ може ли неизправността на ищеца, в случая неплащането на уговорената последна вноска по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, да е основание за отхвърляне на конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор; 2/ може ли забавата в изпълнението от страна на продавача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот да създаде възможност за купувача да търси реално изпълнение на задължението за прехвърляне на имота чрез предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
По формулираните от касатора въпроси съществува задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 28 от 1.7.2011 год., по гр.дело № 207/2010 год. на ВКС, Второ търговско отделение, решение № 72 от 14.7.2011 год. по гр.дело № 659/2010 год. на Върховният касационен съд, състав на Първо отделение и решение № 537 от 8.7.2010 год. на ВКС, Трето гражданско отделение по гр.дело № 349/2009 год.
С посочените решения ВКС е приел, че неизправната страна по предварителния договор за покупко-продажба може успешно да упражни преобразуващото си право по чл.19, ал.3 от ЗЗД и да иска обявяването му за окончателен. Т.е. неизправността на насрещната страна не е пречка за упражняване на правото да бъде предявен иска, щом предварителния договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните или не е развален или прекратен. Ако решаващият съд стигне до извода, че купувачът не е изпълнил свое основно задължение при сключване на окончателния договор – да заплати покупната цена или остатъка от нея, той постановява в решението по реда на чл.362, ал.1 от ГПК, че замества окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си, което може да бъде парично или непарично.
Отговорът на поставените въпроси в изложението е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 24.І.2013 год., постановено по гр.дело № 2131/2012 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 344 от 9.І.2012 год. на СГС, ГО, 11 състав по гр.дело № 9873/2010 год.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 609,08 лева.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: