1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
гр.София, 15.11.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2126 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.01.2017г.. по гр.д.№3762/2106г. на АС София, с което частично са уважени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – С. о., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значениеза спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правто-основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил С. о. да заплати на Д. М. А., на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане на заледена тротоарна настилка на 10.01.2015 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 10.01.2015 г. до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 40 000 лв., както е осъдил общината да заплати и сумата сумата от 2502,81 / две хиляди петстотин и два лева и осемдесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане – разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2015 г. до нейното окончателно изплащане.
Съдът е приел за установено, че ищцата на 10.01.2015 г., около 01:30 часа в [населено място] , прибирайки се в жилището си, находящо се в[жк], пресичайки пътното платно и стъпвайки на тротоара пред вход 3, вследствие наличие на сняг и лед се подхлъзнала и паднала на тротоара. Прието е за установено, че на спешна помощ е било необходимо повече от половин час време за да пристигне на мястото на инцидента и Д. А. е била приета за лечение в 03:30 часа в У. „Н.П.”.
Съдът е приел, съобразявайки заключението на съдебно медицинска експертиза, приета по делото, че в клиниката по Т. е било установено счупване на тялото /диафиза/ на тибията на дясната подбедрица – открито, ищцата е претърпяла две оперативни интервенции, при които е било извършено кръвно наместване на счупените кости с метална фиксация и отстраняване на остеосинтезния метал с автоостеопластика и декортикация на костта. Констатирано е, че вследствие на претърпяната травма ищцата-ответник по жалба е била временно нетрудоспособен за период от 164 дни, в който е търпяла неудобства от битов характер и затруднения в придвижването.
Съдът е приел, че уличната и тротоарната настилка не са били почистени от лицата, на които жалбоподателят- ответник по иска е възложил срещу заплащане дейностите по зимно почистване от сняг и лед. Посочено е, че улицата и прилежащия тротоар се намират на територията на С. о. и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ – имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Съдът е приел, че наличието на непочистени от сняг и лед улици и тротоари или на необработени и обезопасени участъци след топене на сняг и последвало вечерно заледяване обосновава извод, че жалбоподателят и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия стопанин, т.е. поведението на последните осъществява деликтния състав на чл. 45 ЗЗД /противоправно действие и/или бездействие, вреда /имуществена и/или неимуществена/, причинна връзка между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване на противното/, вследствие на което ищецът се е подхлъзнал, паднал и получил описаните телесни увреждания.
Прието е за неоснователно е твърдението на общината, че ищцата е получила увреждане на тротоара , който е прилежаща част на блок № 526 части, за която собствениците и наемателите имат задължение да ги почистват през всички сезони, тъй като картографските данни установяват, че мястото, на което е настъпил инцидентът, т.е. подхлъзването и падането на пострадалата е отделено от прилежащите части с тревни площи /градинки и тротоари/, които се почистват от ответника и/или лицата, на които е възложил тази дейност през всички сезони.
Въззивният съд е счел, че пълното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв., който размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни по делото, относно: възрастта на ищеца; неговото обществено положение; броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били с по – интензивен характер; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; липсата остатъчните проявления на уврежданията и икономическите условия.Изложени са съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането, поради което ответникът дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 10.01.2015 г.
Прието е, че от приложените писмени доказателства за направени разноски за лечение, медикаменти, консумативи, потребителска такса, контролни рентгенографии, възлизащи на 2502,81 лв., са част от лечението на травматични увреждания, получени вследствие на инцидента, съгласно заключението на вещото лице, и обосновават изцяло основателността на предявения иск, както и присъждане на законната лихва, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, така както е поискано – от предявяване на исковата молба в канцеларията на съда /27.10.015 г./.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпорси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за размера на имуществените вреди от деликт и за задължението на съда да изложи собствени мотиви при определяне на неим вреди. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т .1 и 3 ГПК. Позовава се на ППВС№4/1968г. за обобщаване практиката по определяне обезщетения от деликт ТР№1/2001г. на ВКС за въззивното производство и решение на въззивен съд без отбелязване да е влязло в сила.
Настоящият съсатв намира, че на основание чл.280, ал.3/ред.Дв.В.бр.86/27.10.2017г./ касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта й досежно присъденото обезщетение в размер на 2502,81 лв за имуществени вреди от деликт.
По отношение на частта от решението, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от деликт Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за размера на имуществените вреди от деликт, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ред.Дв.в.бр.47 от 2009г./.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.01.2017г.. по гр.д.№3762/2106г. на АС София, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно с лихва за забава, считано от 10.01.2015 г.
Оставя без разглеждане касационната жалба на С. о. срещу решение от 04.01.2017г.. по гр.д.№3762/2106г. на АС София, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 2502,81 лв , обезщетение за имуществени вреди от деликт, везно със законната лихва.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоване на страните, след внасяне на държавна такса от С. о. в размер на 600 лева в седмичен срок от съобщаването й за това, като се укаже, че копие от вносния документ следва да се представи в канцеларията на съда.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оснавена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
12