Р Е Ш Е Н И Е
№ 1068
СОФИЯ 02.10.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение в публично заседание на 19 септември 2008 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 172/2008 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.218 а, ал.1, б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
Образувано е по к. жалба, подадена от адв. И. Д. в качеството му на пълномощник на С. Н. Т. против решение № 208/26.10.2007 г. по в.гр.д. № 201/07 г. на Окръжен съд – Г. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК.
Ответникът по касация Р. М. не е взел становище по жалбата.
Агенция за социално подпомагане, Д. ”Социално подпомагане” Г. , отдел “Закрила на детето” също не взема становище по жалбата.
Представителят на контролиращата страна ВКП дава становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основание и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 270/ 25.04.2007 г. по гр.д. № 1834/06 г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Н. Т. против Р. М. иск по чл. 75, ал.1, т.2 СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на непълнолетното дете С. М. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е намерил за недоказани обстоятелствата, съставляващи основания за лишаване на родител от родителски права.
Въззивното решение е правилно. Съдът е обсъдил задълбочено и изчерпателно събраните доказателства и обосновано е приел, че въз основа на тях не може да се направи категоричен извод, че бащата съзнателно, умишлено, се е дезинтересирал от детето и е пренебрегнал изцяло родителските си задължения без основателна причина. Отчетено е, че бащата е чужденец и не пребивава – временно или постоянно, на територията на Република България. Детето С. М. е родено в П. и след раждането му семейството е живяло около една година в Г. , където родителите са били студенти. След влошаване на отношенията помежду им бащата е предприел действия да замине със сина си в П. , в отговор на което ищцата избягала заедно с детето. От месец декември 2002 г. детето живее в България, първоначално в гр. Г., в жилище на бабата по майчина линия, а от месец април 2003 г. – в гр. В.. Непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание полага основно бабата. Действително по делото не е установено след завръщане на детето в България ответникът да е търсил контакти с него – лично или по телефон, или да е осигурявал средства за издръжка, но при така установените факти по делото относно отношенията между родителите във връзка с разрешаването на спора за местоживеенето на детето и конкретно обстоятелствата, при които ищцата и детето са напуснали Г. , не може да се направи еднозначен извод, че ответникът не изпълнява родителските си задължения умишлено, а не поради създадените нетърпими отношения с ищцата и нейните близки или други трудности от обективен характер.
Събраните по делото доказателства налагат убеждението, до което е достигнал и въззивния съд, че искането за лишаване на бащата от родителски права е мотивирано от практически съображения – да се преодолеят затрудненията във връзка с получаването на съгласие от бащата за пътуване на детето в чужбина, които обаче не съставляват основание за лишаване на родител от родителски права по смисъла на чл. 75, ал.1,т.2 СК. Този въпрос може да бъде разрешен по друг ред – чл. 72 СК в съответствие с разпоредбите на Закона за българските документи за самоличност.
Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда, когато с поведението си родителят създава риск за тяхното отглеждане и възпитание. От конкретните обстоятелства, установени по делото, не може да се направи такъв извод, поради което правилно искът е намерен за неоснователен.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208/26.10.2007 г. по в.гр.д. № 201/07 г. на Окръжен съд – Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :