2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
[населено място], 01.02.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1044 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], срещу решение от 28.05.2010г., постановено по гр.д.№151/202010г. на Старозагорски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 08.02.2010г. по гр.д.№3528/2009г. на Старозагорски районен съд и вместо него е уважен предявения от [фирма],[населено място], срещу [фирма] иск за сумата 17 000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е осъдено [фирма] като възложител на работата на деликвента Н. А., да заплати на [фирма] сумата 17 000лв., представляваща обезщетение по чл.200 от КТ, платено от последния на увреденото трето лице Д. И. П. в същия размер, за обезвреда на претърпените от него при трудова злополука на 16.07.2005г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поддържа наличие на противоречие между въззивното решение и приложеното решение от 21.11.2008г. по в.гр.д.№1982/2008г. на ОС-Пловдив. С приложеното решение съдът се е занимал с въпроса дали заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател може да търси сумата от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”. Такъв въпрос не е разрешен с обжалваното въззивно решение. С обжалваното въззивно решение е разрешен въпросът дали заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента. Т.е. разрешените въпроси не са идентични, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Жалбоподателят сочи и основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Касационният състав намира, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, доколкото по въпроса: дали заплатилият обезщетение по чл.200 от КТ работодател може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
С оглед изложеното следва да се допускане касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2010г., постановено по гр.д.№151/202010г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 340лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: