О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№107
[населено място], 11.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1116 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №VІ-123 от 20.11.2014г. по гр.д. № 1441/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 71 от 30.05.2014г. по гр.д.№ 456/2013г. на Айтоски районен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС по отношение на второстепеннна сграда с площ 46 кв.м. и вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от Р. Р. Х. против Г. Х. М. и Х. О. А. иск за предаване владението върху второстепеннна сграда със застроена площ от 46 кв.м., построена в дворно място с площ 427 кв.м. в [населено място], съставляващо неурегулиран поземлен имот № 123 в кв.2 по плана на селото.
Касационната жалба е подадена от ищцата Р. Р. Х. чрез пълномощника адв. И. и касае отменителната част на решението. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие с практиката на ВКС по въпроса: приложимо ли е правилото на чл. 92 ЗС спрямо второстепенни постройки, които не са изрично упоменати при извършване на разпореждане с поземления имот.
Ответниците не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е ревандикационен иск относно поземлен имот в [населено място], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и второстепенна сграда с площ 42 кв.м. Ищцата е закупила имота през 2013г. от С. Ж. Х., който от своя страна го е придобил с постановление за възлагане вследствие на публична продан, извършена през 2011г. В постановлението за възлагане е отразено, че имотът е бивша собственост на ответниците Г. М. и Х. А.. Не се спори, че те упражняват фактическа власт върху имота.
Налице е спор относно сградите, които са собственост на ищцата с оглед на обстоятелството, че в постановлението за възлагане освен жилищната сграда е описан гараж от 55 кв.м., а в нотариалния акт на ищцата е описана второстепенна постройка с площ 42 кв.м. Приетата техническа експертиза, след извършен оглед установява, че втората постройка в имота е второстепенна сграда с площ 42 кв.м., която е с височина 1,90м. и не би могла да бъде гараж. Според събраните свидетелски показания в имота освен двуетажната жилищна сграда, има стара кирпичена къща, която е необитаема; имало е нещо като гараж, който е паднал вследствие натрупан сняг.
В. съд е намерил за основателен предявения иск за собственост по отношение на поземления имот и двуетажната жилищна сграда. Спрямо второстепенната постройка е приел, че ищцата не е доказала своето право на собственост, доколкото праводателят й е притежавал гараж с площ 55 кв.м., а не тази постройка, поради което не е могъл да й прехвърли собствеността върху описаната в нотариалния акт второстепенна сграда. Приел е, че ответниците са запазили правото на собственост върху тази сграда и предявеният иск по отношение на нея е неоснователен.
Както вече бе изтъкнато, обект на касационно обжалване е решението именно в частта, с която се отхвърля иска за собственост на второстепенната постройка.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
К. поставя правния въпрос дали правилото на чл. 92 ЗС е приложимо по отношение на второстепенна постройка, която изрично не е упомената в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху поземления имот. Позовава се на съдебна практика – решения по чл.290 ГПК. В решение № 331 от 27.04.2010г. по гр.д. № 4043/2008г. на ІІІг.о. е прието, че собствеността върху стопанска постройка с несамостоятелен характер, следва правото на собственост върху имота, в който е построена. В решение № 183 от 18.06.2012г. по гр.д. № 88/2012г. на ІІ г.о. е прието, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора, т.е. ако постройките не са изрично изключени от предмета на разпореждане. В същия смисъл е и Решение № 529 от 09.07.2010г. по гр.д. № 112982009г. на І г.о. Доколкото в обжалвания акт на Бургаски окръжен съд е направен противоположен извод, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-123 от 20.11.2014г. по гр.д. № 1441/2014г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 71 от 30.05.2014г. по гр.д.№ 456/2013г. на Айтоски районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения иск по чл. 108 ЗС по отношение на второстепеннна сграда с площ 46 кв.м., построена в дворно място, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 123 в кв.2 по плана на [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя Р. Р. Х. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 112,88лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: