О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 13.03.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3997 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Н. Т. от [населено място] против въззивното решение № 833 от 9.06.2016 год. по гр. д. № 722/2015 год. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му.
Ответникът Н. Х. Г. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима само в частта срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на касатора за осъждането на ответника Н. Х. Г. да му предаде ключ от решетъчната врата с цел осигуряване достъп до общата част в етажната собственост. В останалата й част касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 ГПК – същото е постановено по искове, всеки от които с цена под 5 000 лв. Поради това и настоящето производство подлежи на прекратяване в тази му част.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване в допустимата му част, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение от 15.02.2016 по гр. д. № 6281/2014 год. на Пловдивския районен съд, въззивният съд приел за безспорно обстоятелството, че ищецът, сега касатор, е наемател в общинско жилище в сградата, етажна собственост, а ответникът е собственик на самостоятелен обект в нея. Твърденията в исковата молба и допълнителните уточнения към нея сочат на основанието по чл. 109 ЗС за предявения иск за предоставяне от ответника на достъп до ел. таблото чрез предаване на ключ от решетъчната врата пред него, която защита е предоставена само на собственика. Липсват изложени от ищеца обстоятелства за нарушаване на задълженията на ответника като собственик по смисъла на чл. 6 ЗУЕС, като основание за претендираните от ищеца права за осигуряване на достъп до общата част, поради което и поддържаните такива във въззивната му жалба съдът приел за преклудирани. Поради липсата на качеството на ищеца на собственик на самостоятелен обект в сградата, искът му по чл. 109 ЗС е отхвърлен.
С оглед изложените съображения на въззивния съд за неоснователността на предявения иск, поставеният от касатора в изложението му правен въпрос за способа за защита на обитател в сграда в режим на етажна собственост на правото му да ползва общите части на сградата според тяхното предназначение се явява обуславящ изхода на делото в контекста на поставения такъв за правната квалификация на предявения иск въз основа на изложените обстоятелства и заявения петитум. Отговорът на въпроса предпоставя и произнасяне относно допустимостта предприетата от обитателя защита на това му право да се осъществи с иск по чл. 109 ЗС, като по тези въпроси следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в тази му част в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на постановена съдебна практика конкретно по въпроса за защитата на обитател в сграда, етажна собственост. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 283 от 7.03.2013 год. по гр. д. № 387/2012 год. ІІ г. о. на ВКС е приета допустимостта на иска по чл. 109 ЗС за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда в режим на етажна собственост, обосновавайки я с целта да се преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение, но доколкото страните по този спор са били собственици на отделни обекти в сградата, произнасянето не обхваща настоящата хипотеза, касаеща спор за права на обитател в такава сграда. Това изисква произнасяне по поставените от касатора правни въпроси при касационното му разглеждане.
С оглед изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение в потвърдителната му част по останалите искове с оглед цената им под 5 000 лв., произнасяне по втория, поставен от касатора правен въпрос, не се дължи в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 833 от 9.06.2016 год. по гр. д. № 722/2015 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 527 от 15.02.2016 год. по гр. д. № 6281/2014 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иска на Г. Н. Т. срещу Н. Х. Г. за осъждане на последния да му предаде ключ от решетъчната врата пред ел. таблото с цел осигуряване на достъп до общата част в етажната собственост.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Н. Т. против горното въззивно решение в останалата му част и прекратява настоящето производство в тази му част, като недопустимо.
Определението, с което е прекратено производството, може да се обжалва от касатора в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата му част то е окончателно.
С оглед освобождаване на касатора от внасяне на държавна такса и след влизане в сила на определението в прекратителната му част, делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: