6
Р Е Ш Е Н И Е
№107
гр. С., 14 февруари 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №44/2011г.
Производството е инциирано по искане на задочно осъдения Л. Й. за възобновяване на нохд №1310/2008г. на П. районен съд /РС/, отмяна на обявената по него и влязла в сила присъда, и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.423, ал.1 от НПК.
В съдебно заседание на 10.02.2011г. осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат заявените претенции.
Прокурор при ВКП дава заключение за неоснователност на подаденото искане, като аргументира позицията си с проявите на укоримо поведение на осъдения Й. в рамките на наказателния процес.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №591 от 29.10.2009г., по нохд №1310/2008г., Пловдивски РС е признал Л. Н. Й. за виновен в извършено на 11.07.2002г., в[населено място] престъпление по чл.206, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”А” от НК и ангажирана неговата наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимото лице е наложено наказание -ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и същото осъдено да заплати сумата от 3750 /три хиляди седемстотин и петдесет/ лева, представляваща имуществена обезвреда, в полза на Д. К., собственик и управител на [фирма].
Съдебният акт е потвърден изцяло при инициираната от защитата на Й. инстанционна проверка и влязъл в сила на 03.02.2010г. с обявяване на въззивното решение на ОС-Пловдив, по внохд №3503/2009г.
Депозираното искане на задочно осъдения за възобновяване на нохд №1310/2008г. на Пловдивски РС и на внохд №3503/2009г. на ОС-Пловдив, и за връщане на наказателното дело за ново разглеждане от първостепенния съд е допустимо за разглеждане в настоящото производство в съответствие с изискванията на чл.423, ал.1 от НПК, но преценката на приложения доказателствен материал в контекста на действуващото законодателство, сочи на неговата неоснователност.
Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираното заключение се обосновава категорично при граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, както поради съзнателно използуваното терминологично понятие наказателно производство, така и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./.
Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи, /чл.6, пар.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Правната разпоредба на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в С., изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и досежно приложението на материалния закон.
Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес и да обективира защитната си позиция има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и да препятства постигането на целите, посочени в чл.1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р. и може да бъде законосъобразно прилаган при съблюдаване и разумно тълкуване на предписанията за провеждане на разследване в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура.
Представената по делото писмена документация предпоставя изводи, че осъденият Й. е участвувал лично в досъдебното разследване и същият е бил надлежно уведомен за съдебното производство по нохд №1310/2008г. на ПловдивскиРС .
На 21.07.2005г. срещу уличения Л. Й. е започнало наказателно преследване за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като след изменение на обвинението по чл.206, ал.3 от НК са му предявени материалите от проведеното досъдебно производство и за инкриминираното деяние внесен обвинителен акт в Пловдивски РС. Първостепенният съд е дал ход на делото по образуваното нохд №351/2006г. на 31.07.2006г. и в проведените открити съдебни заседания до 05.06.2007г., когато подсъдимият, редовно уведомен не се явил, реализирал процесуално-следствени действия в присъствието на Й. и неговият защитник. Последвали оперативно-издирвателни мероприятия за откриване на подсъдимото лице, упражняване на правомощията на компетентния орган по чл.288, т.1 от НПК и връщане на делото на прокурора за отстраняване на пороци в обвинителния акт. Досъдебното производство било спряно на 19.02.2008г., на основание чл.25, т.2 от НПК, като след намирането на Л. Й. и възобновяване на разследването, същият на 18.07.2008г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпно посегателство по чл.206, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”А” от НК, разпитан и след осъщественото предявяване, визираната фаза на наказателния процес финализирала с внесен на 28.08.2008г. акт на прокурора от РП- гр.Пловдив.]. Съответният първоинстанционен съд насрочил образуваното нохд №1310/2008г. за разглеждане в открито заседание на 23.10.2008г., което не се състояло, поради неизпълнена процедура по призоваване на подсъдимия. В последващите заседания на 17.12.2008г., 21.01.2009г., 17.02.2009г., провеждането на съдебно следствие е възпрепятствано от обективната невъзможност Л. Й. да бъде открит на посочените по делото адреси в[населено място] и[населено място], и да бъде осигурено личното му участие в процеса. На 09.04.2009г. подсъдимият се явява пред РС-Пловдив с назначен по негова воля служебен защитник, заявява, че е получил препис от обвинителния акт, последното от които удостоверено и с приложената призовка за заседанието на 21.01.2009г. В насроченото на 22.05.2009г., 15.06.2009г. и на 23.07.2009г. съдебно производство пред първата инстанция, подсъдимият Й., редовно призован не участва, което предпоставило изменение на мярката му за неотклонение в„задържане под стража” и предприемане на оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на неговото местонахождение Положените процесуални усилия са обективирани в изискани и предоставени официални справки по делото, от които е видно, че лицето не е намерено на известните по делото адреси, в следствените арести и местата за изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; липсва информация да е напускало пределите на Р Б.; и е обявено за общодържавно издирване с тел.№64266/21.10.2009г. на ГД”КП”С.. На 29.10.2009г. след компетентна преценка на РС-Пловдив за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в процеса в отсъствие на Л. Й. е даден ход на делото, при условията на чл.269, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, и с участието на адвокат проведено съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда, изцяло потвърдена, при инициирания от защитата въззивен съдебен контрол.
На 06.10.2010г. осъденото лице било задържано в Р.-С., във връзка с привеждане в изпълнение на придобилия юридически стабилитет съдебен акт и настанен в ОЗ ”ИП” Арести гр.Габрово].
Инкорпорираните данни, установяващи обективна невъзможност да бъде осигурено присъствието на Л. Й. при съдебното разследване по нохд №1310/2008г. на П. РС, въпреки извършеното от решаващия орган издирване, преценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за повдигнатото обвинение фактически положения, мотивират юридически изводи за правилно приложение на задочната процедура, и обуславят неоснователност на искането за възобновяване.
Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б ”с” и „d” от ЕКПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебната и съдебна фаза на производството. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията – задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестното му процесуално поведение. При констатация, че правото на лично участие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за тяхното саниране е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в наказателното производство, той не може да реализира желанието си за възобновяване на делото. В коментирания смисъл е константната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6,т.3,б”с”и „d”от ЕКПЧОС.
ВКС и Съдът в С. са категорични, че буквата и духът на чл.6 от ЕКПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си на справедлив процес. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели трябва да бъде категорично установен и да бъде придружен от минимални гаранции, без да противоречи на значим обществен интерес. 1
Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в регламентирания институт, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. Процесуалната норма на чл.423, ал.1 в актуалната й редакция предвижда императивно уважаване на депозираното от задочно осъдения искане за възобновяване на делото, поради неучастието му в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Предвидената в цитираната разпоредба хипотеза, предпоставяща отказ за възобновяване на делото при осъществено връчване на обвинителния акт ведно с призовката за съдебно заседание, съдържаща указания, че делото ще бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3 от НПК и последващото безпричинно неявяване на подсъдимия пред съда, е относима само при задочното производство по чл.269, ал.3, т.3 от НПК и неприложима в обсъждания казус.
Формулираното заключение се обосновава от историческото и логическо тълкуване на цитираните разпоредби, при което ясно се визира синхронът на законодателните разрешения, последователно и словно материализирани в нормите на чл.254, ал.4, чл.423, ал.1 и чл.269, ал.3, т.3 от НПК, проследени в хронологията на тяхното приемане./ДВ, бр.109/2008г. и бр.32/2010г./ Конкретиката по настоящото дело, сочеща на надлежното и своевременно уведомяване на Л. Й. за съдебното производство по №1310/2008г., и последвалата промяна в местоживеенето на лицето до неговото задържане на 06.10.2010г. се субсумира от визираната в нормата алтернатива-укриване на обвиняемия, препятствало участието му в съдебната фаза на наказателния процес.
_____________________________________________________________
1. решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС; решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и и Стюресон срещу Ш.; решение от 24.03.2005г. по делото С. срещу Б.; решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу Б.; решение от 18.10.2006г. по делото Херми срещу Италия.
В подкрепа на предложената аргументация е и фактологията, очертаваща определената към релевантния период на отклоняване на подсъдимия Й. от производството пред РС-Пловдив, мярка за неотклонение – подписка, с чието съдържание и с ограниченията, които тя налага по отношение промяната в местопребиваването,същият е запознат.
Л. Й. е игнорирал процесуалните си задължения, произтичащи от очертания правен статут на обвиняем и подсъдим в наказателния процес, в обхвата на които се включват и тези предопределени от взетата мярка за неотклонение – подписка, изразяващи се в забрана да напуска местоживеенето си, без разрешение на съответния орган, до финализиране на производството по надлежния процесуален ред, с влязъл в сила съдебен акт по прекратяване на същото или придобиване юридически стабилитет на постановената присъда. Виновното неизпълнение на визираните процесуални тежести, изискващи обвиняемия /подсъдим/ да бъде на разположение на представителите на прокуратурата и съда, свързани с особеното му качество в наказателния процес е довело до състояние на невъзможност, въпреки положените процесуални усилия и предприетите оперативно-издирвателни мероприятия от оторизираните органи и длъжностни лица, Л. Й. да участва в извършените от първоинстанционния съд процесуално-следствени действия и да узнае за постановената присъда.
Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че проведеното съдебното следствие и обявяването на окончателния съдебен акт по нохд №1310/2008г. на РС-Пловдив, в отсъствие на осъдения Й. не индицират на нарушаване на процесуални норми от съдебната инстанция, разгледала делото при условията на задочна процедура по чл.269, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, а очертават процесуална дейност, предпоставена от некоректни процесуални изяви на подсъдимото лице. Това категорично мотивира неоснователност на искането за отмяна на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването, регламентиран в чл.423, ал.1 от НПК.
Воден от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Л. Й. за възобновяване на нохд №1310/2008г. на Пловдивски РС, отмяна на постановената и влязла в сила присъда №591 от 29.10.2009г. и връщане на делото за ново разглеждане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.