Р Е Ш Е Н И Е
№.107
гр. София, 15 март 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 124/ 2012 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. М. Г., от гр.Разлог, депозирана чрез неговия защитник- адв. Ив. Д., срещу въззивна присъда № 419 от 18. 11. 2011г., на Окръжен съд- гр.Благоевград, постановена по ВНОХД № 269/ 2011г., с която е отменена изцяло присъдата на Районен съд- гр.Разлог, по НОХД № 868/ 2010г., по описа на съда, и е постановена нова.
В касационната жалба на подсъдимия Б. М. Г. се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, в резултат на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на касатора, или алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Жалбата се поддържа от неговия защитник, по съображенията в нея, и тези, развити в представеното и прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК писмено допълнение, със заявеното искане.
Частният обвинител Ц. В. М., редовно призована, не се явява. Нейният процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваната въззивна присъда, като постановена в съответствие със закона, следва да бъде оставена в сила.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна, поради което счита, че обжалваният въззивен съдебен акт следва да бъде отменен.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347 ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба на подсъдимия Б. М. Г. е основателна.
С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Разлог, е признал подсъдимия Б. М. Г., от гр.Р., за невиновен в това, че за времето от м. май 2010г. до началото на м. октомври 2010г., в гр.Разлог, при условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на Ц. В. М., а в един от случаите- и на неин ближен- майка й- Е. М. Малинова, и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С обжалваната въззивна присъда Окръжен съд- гр.Благоевград, е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Б. М. Г. за виновен по гореописаното обвинение, с период на извършване на престъплението- от м. май 2010г. до 22. 09. 2010г., поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, го е осъдил на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК- за срок от шест месеца, с периодичност- два пъти седмично, и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, също за срок от шест месеца.
Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия.
Доводът, релевиран в жалбата на подсъдимия за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК- за нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати в доказателствената дейност на решаващия въззивен съд съществени нарушения на процесуалните правила, е основателен. В конкретния случай незаконосъобразно, с проверявания съдебен акт, подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл. 144 ал. 3 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Приетите за установени фактически положения включват констатации за обстоятелствата, че отношенията между частния обвинител и нейните роднини, от една страна, и подсъдимия- от друга, били силно влошени, до степен на неприязън и взаимна непоносимост, свързани с многобройни конфликти, възникващи често и периодично след 1. 03. 2010г., когато пострадалата Малинова напуснала общото жилище, обитавано с касатора, вземайки със себе си детето, родено от съвместното им съжителство и се преместила при родителите си. За многобройните инциденти, свързани със силно влошените им отношения, страните сезирали полицията с жалби. След преустановяването на фактическото съжителство между Г. и Малинова и безспорните силно влошени взаимоотношения, инкриминираният период не съдържа нищо по- различно като фактология, освен обичайните скандали, свързани с агресия и заплахи, включително и физическо малтретиране. Установено е по делото, че жалбоподателят системно е заплашвал Ц. Малинова, а понякога и нейните родители (основно майка й- Е. Малинова), в чието жилище тя живеела заедно с детето си след раздялата си с него. Всички инциденти протичали основно с отправяне на обидни думи и закани от страна на Г., че „ще я утрепе”, ще й счупи ръцете, краката и зъбите, ще я убие, ще превърне живота й в ад”. Самото държавно обвинение поддържа, че именно тази лексика изчерпва съдържанието на заплашителните изрази, използвани от дееца при всички негови конфликти с частния обвинител и нейната майка, възникнали вече в рамките на инкриминирания период- след м. май 2010г.
За да приеме, че при така установената, безспорна по делото релевантна фактология, в случая е осъществен от обективна и субективна страна инкриминираният престъпен състав, въззивният съд е заключил, че е налице закана с убийство, която по съществото си е могла да възбуди основателен страх у пострадалата за осъществяването й. ВКС намира този извод за незаконосъобразен. Решавайки въпросите за вината и отговорността на касатора, окръжният съд не е съобразил задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 53/ 89г. на ОСНК, относно обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК. Доколкото поначало, с извършване на престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 НК обективираната чрез думи или действия закана за убийство, следва да е възприета като реална и можеща да възбуди основателен страх за осъществяването й, приетите за установени по делото фактически положения, включително за трайно влошените отношения между страните и честата повторяемост на инциденти от вида на инкриминираните, не биха могли да формират подобни изводи в конкретния случай. Съдът не е обсъдил в достатъчна степен и не е оценил правилно безспорният по делото факт, че в очертанията на инкриминирания период не са възникнали каквито и да било нови събития, различаващи се по своята същност и съдържание от предходните установени по делото прояви на Г.- нито се е стигало до физическа саморазправа с различни характеристики и интензитет, нито по делото са налице данни, индициращи евентуалната обективна възможност или намерение деецът да приведе в реално изпълнение заканите си- факт, с който е била наясно и частният обвинител Малинова.
Ето защо, като е отменил първоинстанционната оправдателна присъда, с постановяването на нова- осъдителна, макар и формално при спазване на правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, окръжният съд е нарушил материалния закон, произнасяйки се по същество в разрез с обвързващите предписания на цитираното по- горе ТР 53/ 1989 на ОСНК. Решаващият съдебен състав не е направил изискуемото по закон разграничение на характера на отправените заплахи, а именно, че сама по себе си словесно изразената закана за убийство, преценявана в контекста на доказаните враждебни, до степен на взаимна неприязън, конфликтни междуличностни отношения между страните, както и съдържанието на обичайния речников фонд, използван винаги и последователно при контактите на подсъдимия и частния обвинител, не изпълнява обективния критерий за престъпната съставомерност на деянието, ако по съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Аргумент в обратната насока не внася и заключението на съдебно- психиатричната експертиза, назначена и приета в производството пред втората инстанция, предвид данните за внушаемост, манипулируемост и формиране на чувство на зависимост у пострадалата Ц. Малинова, водещи до невъзможност за самостоятелна защита на собствените й интереси. В този контекст, адекватна правна оценка следва да получи и безспорният по делото факт, че в основата на конфликтите между жалбоподателя и частния обвинител стои категоричното и последователно изразяване на позиция на неодобрение от страна на майката на последната към връзката й с Г., наред и с публично отстояваната и демонстрирана от същата крайно отрицателна оценка за него, решително влияеща на дъщеря си при формиране на поведенческите й реакции при контакти с подсъдимия. В същата насока следва да бъде оценяван и нерешеният проблем за родителските права и личните контакти на бащата с детето и пречките, създавани от Малинова и нейните близки за осъществяването им. По този начин окръжният съд е обвързал правните си изводи по делото с емоционалната оценка на събитията, дадена от частния обвинител Малинова и нейните близки роднини, без да подложи на обективно, всестранно и пълно изследване всички обстоятелства по делото. Ако беше сторил това, изводите му за вината и отговорността на касатора, биха се оказали противоположни на приетите.
Ето защо, в настоящия казус не може да се приеме, че констатираната фактология относно всеки от четирите отделни инцидента, описани в обвинителния акт, съдържа обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Следователно, липсва основание за ангажиране на наказателната отговорност на дееца, по повдигнатото му обвинение.
В този смисъл, съобразявайки всичко изложено до тук, настоящата инстанция констатира, че жалбата на подсъдимия Б. М. Г. е основателна. В случая липсва извършено престъпление от общ характер, с посочената по- горе правна квалификация, за което същият е предаден на съд, признат за виновен и осъден в производството пред въззивния съд. Това налага, съобразно поддържаните в жалбата на подсъдимия касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК, настоящата инстанция да упражни контролните си правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като признае касатора Г. за невинен и го оправдае изцяло по предявеното му обвинение- за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 419 от 18. 11. 2011г., на Окръжен съд-гр.Благоевград, постановена по ВНОХД № 269/ 2011г., по описа на съда, като
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. М. Г., от гр.Разлог, за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА изцяло по предявеното му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: