Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. София, 19.09.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ТОМА КОМОВ разгледа докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 385/2019 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия С. В. С. – адв.Г. С. срещу решение № 13 от 21.02.2019 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 262/2018 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба на подсъдимия С. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Изложени са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и в първоинстанционното съдебно производство, и от въззивната инстанция, свързани с анализа и оценката на доказателствените материали. Развити са още оплаквания за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд решение, както и за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия С..
В жалбата, депозирана от адв.С. на първо място се акцентира върху непълния, избирателен, а по отношение на свидетелските показания – и превратен анализ на доказателствените източници. Обръща се внимание основно върху неправомерното движение на пострадалата по пътното платно. Внезапното й „изскачане“ пред движещите се автомобили се сочи като безспорно установено от показанията на св.П. В. и обясненията на подсъдимия С., но тези гласни източници на доказателства били игнорирани. Подчертава се, че инстанциите по същество са оценявали едностранчиво доказателствената маса, поради което фактическата обстановка е изградена предимно въз основа на изводите от автотехническата и съдебномедицинската експертизи, докато цитираните гласни доказателствени средства били пренебрегнати. Този подход е довел до неправилно приложение на материалния закон, тъй като правилно оцененото като непредвидима опасност неправомерно движение на пострадалата по пътното платно не е възприето и като внезапно възникнала такава. В резултат на това инкриминираното деяние вместо като „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК, е квалифицирано като престъпно, осъществяващо състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.
В подкрепа на тезата за настъпване на произшествието при условията на „случайно деяние“ се изтъкват: управлението на МПС от подсъдимия с разрешената за пътния участък скорост; неправомерното движение на пострадалата по пътното платно в тъмната част на денонощието, по път без осветление и в комбинация с черния цвят на дрехите й; внезапното й „изскачане“ пред автомобила; липсата на реакция на подсъдимия за задействане на спирачната система поради късното възприемане на опасността; опитът му да избегне удара чрез отклонението на автомобила вляво и протриването му в лявата мантинела; концентрацията на нараняванията, установени от СМЕ в дясната част по тялото на пострадалата, сочещи за посоката й на движение отляво надясно спрямо движението на управлявания от подсъдимия С. автомобил. Всички тези обстоятелства според защитата сочат на обективни причини, поради които деецът макар да е бил длъжен, не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което деянието се явява случайно по смисъла на чл.15 от НК и поради това подсъдимият С. следва да бъде оправдан
В касационната жалба от адв.С. се съдържа и оплакване за явна несправедливост на наказанието, като се сочи, че определеният размер не съответства на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което не е в състояние да постигне целите на наказателната репресия по чл.36 от НК.
Въз основа на изложените доводи касаторът е отправил към ВКС в условията на алтернативност искания за отмяна на решението на Бургаския апелативен съд и оправдаване на подсъдимия С. или за намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебното заседание на ВКС подсъдимият С. С. редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си – адв.С. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същите искания.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното въззивно решение на Бургаския апелативен съд като законосъобразно, справедливо и постановено в съответствие на процесуалния закон.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 245 от 23.10.2018 г., постановена по НОХД № 426/2018 г., Бургаският окръжен съд (БОС) е признал подсъдимия С. В. С. за виновен в това, че на 16.05.2016 г. на главен път II-99 (Б. – С.), движейки се в посока [населено място], при управление на МПС – т.а. „М.“, модел „С.“, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години, изтърпяването на което отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила на основание чл.66, ал.1 от НК.
С присъдата си ОС – гр. Бургас наложил на подсъдимия С. и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години на основание чл.343г от НК.
Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия.
По жалба на подсъдимия С., депозирана чрез защитника му – адв.С., било образувано ВНОХД № 262/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд, който с решение № 13 от 21.02.2019 г. изменил присъдата на ОС – гр. Бургас, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК намалил наложеното наказание лишаване от свобода от 2 /две/ години на 1 /една/ година. С решението си БАС намалил и наложеното на подсъдимия С. кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС от 2 /две/ години на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
В останалата част присъдата на БОС била потвърдена.
Касационната жалба от защитника на подсъдимия С. – адв.С. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253, т.2 от НПК в законоустановения от чл.350, ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия е частично основателна.
Преди всичко следва да се отбележи, че независимо от конкретно отразените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.2 и ал.5, т.1 от НПК, твърденията за изграждане на фактическата обстановка от въззивния съд въз основа на непълен, избирателен и превратен анализ на доказателствените източници сочи на оплакване за допуснати процесуални нарушения в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали, които настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа най-напред, тъй като резултатът от проверката в тази насока би предопределил изхода на делото.
Внимателната преценка на съображенията, с които това оплакване е мотивирано води до извод, че по съдържанието си са насочени срещу правилността на фактическите констатации на АС – гр. Бургас, въз основа на които са формирани изводите за наличие на обективните и субективни елементи на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, довели до осъждането на подсъдимият С.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза за липса на негово виновно поведение при настъпване на произшествието, което се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Тази теза е мотивирана със съществени процесуални нарушения в процеса на анализ и оценка на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт.
Въз основа на така формулираните възраженията и позовавайки се на правомощията на ВКС по чл.354, ал.5, изр.2 от НПК, адв.С. претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи нов извод за съставомерността на инкриминираното деяние и в резултат на него да оправдае подсъдимия С.. Тук е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК визира хипотеза на трето по ред разглеждане на дело от касационния съд, в който случай същият е задължен да го реши с окончателен съдебен акт. Именно забраната за по-нататъшно връщане на делото на въззивната инстанция е мотивирало законодателя да предостави на ВКС и правомощия на въззивна инстанция. В конкретния случай разглежданото дело е за първи път пред касационния съд, поради което хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК е неприложима.
На следващо място, залегналата в жалбата теза за неправилна оценка от страна на инстанциите по същество на обективно съществуващите обстоятелства, изключващи виновното поведение на подсъдимия С. (управлението на МПС от подсъдимия с разрешената за пътния участък скорост, неправомерното движение на пострадалата по пътното платно в тъмната част на денонощието, по път без осветление и в комбинация с черния цвят на дрехите й, внезапното й „изскачане“ пред автомобила, липсата на реакция на подсъдимия за задействане на спирачната система поради късното възприемане на опасността, опитът му да избегне удара чрез отклонението на автомобила вляво и протриването му в лявата мантинела, концентрацията на нараняванията, установени от СМЕ в дясната част по тялото на пострадалата, сочещи за посоката й на движение отляво надясно спрямо движението на процесния автомобил), е мотивирана с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на анализ и оценка на доказателствената съвкупност. С това практически се претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ и въз основа на него да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. С такива правомощия касационната инстанция не разполага, а съобразно българският процесуален закон те са с обратен знак. В касационното производство ВКС осъществява контрол, разпростиращ се единствено върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт, а в правомощията на касационната инстанция е да проверява единствено юридическата правилност на контролираните съдебни актове съобразно изложената в тях фактическа обстановка.
Обсъждайки възраженията на касатора в рамките на посочените правомощия на ВКС, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения се основават на изчерпателен и коректен анализ на прецизно приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, които напълно ги подкрепят.
Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу въззивното решение са насочени срещу начина, по който са оценени управлението на автомобила от подсъдимия С. и конкретно допуснатото от него нарушение на правилата за движение от една страна, и от друга – неправомерното движене на пострадалата К. по пътното платно, което е довело до невярна оценка за това, нарушението на кой от двамата участници в движението е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Твърди се, че изводите си инстанциите по фактите са направили въз основа на избирателно кредитирани доказателствени източници – основно заключенията на автотехническата и съдебномедицинската експертизи, при превратен анализ на показанията на св.В. и пълно игнориране на обясненията на подсъдимия С..
Тези оплаквания не могат да бъдат възприети. Същите са били направени и пред въззивния съд, който им е отделил необходимото внимание, давайки им отговор, поради което постановеният от него съдебен акт напълно покрива изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Изводите на Бургаския АС изцяло се възприемат и от касационната инстанция, която не намира за необходимо да ги преповтаря.
В решението си на стр.7 – стр.9 Бургаският АС е обсъдил конкретните доводи на защитата, въз основа на които е предложено деянието да се оцени като „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК и е изложил убедителни аргументи, с оглед на които тази теза е отхвърлена. В същото време, основавайки се както на заключенията на експертите от автотехническата и съдебномедицинската експертизи, така и на източниците на гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, апелативният съд е прецизирал нарушението на правилата за движение, допуснато от подсъдимия, което се намира в пряка причинна връзка с произшествието. БАС е свързал движението на автомобила със скорост, несъобразена с конкретните условия на видимост с невъзможността на подсъдимия да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението, като е аргументирал тезата си за прието нарушение на правилото по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП с рамките на повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С. с обвинителния акт, в което тази хипотеза е коректно включена. Настоящият съдебен състав споделя изложените от въззивния съд доводи, като намира, че след прецизиране на допуснатото от подсъдимия нарушение на ЗДвП е изяснен напълно механизмът на настъпилото произшествие, както и причинната връзка между него и извършените нарушения на правилата за движение от всеки един от участниците. С оглед на това възражението на защитата за неправилно приложение на материалния закон поради неправилна оценка от инстанциите по същество за действителната причина, предизвикала настъпването на инкриминираното ПТП (неправомерното движение на пострадалата по пътното платно) не може да бъде споделено и поради това следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
За основателно обаче касационната инстанция намира оплакването в жалбата от адв.С. за явна несправедливост на наказанието. Независимо, че въззивният съд е изменил присъдата на първата инстанция и е определил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия С. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, намалявайки го от 2 /две/ години на 1 /една/ година, а наказанието лишаване от право да управлява МПС е намалил от 2 /две/ години на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, определените по размер санкции продължават да бъдат несъответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца. В основата на несправедливо отмерените наказания стои недостатъчната оценка на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата К.. Допуснатото от нея нарушение на правилата за движение е с относително по-голяма тежест в причинния процес, завършил с настъпване на ПТП, което следва да бъде коректно отчетено при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимият. Това обстоятелство, наред с останалите смекчаващи отговорността му такива, прецизно изяснени от въззивната инстанция, както и липсата на отегчаващи, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че както основното, така и кумулативното наказанията на подсъдимия С. следва допълнително да бъдат намалени, като бъдат индивидуализирани на по 6 /шест/ месеца всяко. Така определени
по вид и размер, както и приложението на института на условното осъждане за наказанието лишаване от свобода правят наказанията съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и поради това – годни да изпълнят целите на наказателната репресия по чл.36 от НК.
Водим от изложените аргументи и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 13 от 21.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 262/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение, като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. В. С. наказание лишаване от свобода от 1 /една/ година, на 6 /шест/ месеца.
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. В. С. наказание лишаване от право да управлява МПС от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, на 6 /шест/ месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на БАС в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.