О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 27.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3439/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 52293/ 16.04.2018 год. на С. Д. И. от [населено място], заявена чрез процесуалния си представител адв. М. Б. – САК срещу Решение Nо 1460 от 07.03.2018 година по гр.възз.д.Nо 3477/2017 год. на Софийския градски съд II-Д г.о.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решението на първата инстанция по заявения и отхвърлените субективно предявени отрицателни устaновителни искове на С. Д. И. срещу ТИП ТОП КУРИЕР АД София и Н. Л. Н., действал в качеството на ЕТ“НИК НАЙД- Николай Найденов“ София с които е поискано да се приеме за установено на основание чл. 440 ГПК, че вещта по отношение на която е насочено изпълнението по изп.д.No 00232/2010 година на ЧСИ И. М. – К. с взискател „ТИП ТОП КУРИЕР“АД София и длъжник „НИКНАЙД“ София – а именно самостоятелен недвижим имот- АТЕЛИЕ В-7, изградено на седмия етаж в масивна жилищна сграда в [населено място] с идентификатор, със застроена площ от 72.36 кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части и правото на строеж, не е собственост на длъжника по изпълнението.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, доколкото основанията да се обезсили първоинстанционното решение касаят изводи по съществото на спора- за протвопоставимостта на вписаните преди разпореждането на имота в полза на ищеца, възбрани в хода на вече предприетото индивидуално принудително изпълнение, които изводи не засягат предпоставките за упражняване правото на иск, респ. неправилно поради допуснати нарушение по приложение на материалния закон при прилагане на разпоредбите на ЗС, ПВп и ГПК, регламентиращи последиците на вписаните възбрани преди предприето принудително изпълнение и значението за последващия приобретател на недвижим имот, когато същите са недействителни, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се основава в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК с довод , че по обусловилите изхода на спора процесуално правни въпроси : за валидността на наложена възбрана от 2007 година на процесния имот при условие , че същият не е бил надлежно индивидуализиран съгласно изискванията на чл. 6, ал.1, б.“в“ , чл. 24 и чл. 26 от ПВп , за валидното правно действие на наложени възбрани върху право на строеж на сграда, в която се намира процесния недвижим имот (ателие В7 ) към датата на отчуждаването му – 08.12.2009 година в полза на ищеца – приобретател, по време когато правото на строеж е реализирано и тези възбрани запазват ли автоматично действието си върху самостоятелните обекти в сградата след трансформирането на правото на строеж в право на собственост, въззивният съд се е произнесъл в смисъл, противоположен на възприетите разрешения със задължителна съдебна практика –ТРNo 8 /2012 година , прието на 27.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, Решение No 73 от 24.06.1963 год. по гр.д. No 58/63г. на ОСГК на ВС , Решение No 176 от 27.02.2017 год. по гр.д. No 1733/2016 г. на ВКС- 1 г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация ТИП ТОП КУРИЕР АД, с който се поддържа, че липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане решението до касационен контрол, поставените правни въпроси почиват на невярно твърдение за ненадлежна индивидуализация на възбранения имот, изведения въпрос втори има своя отговор в пратката на ВКС, по същество постановеното решение е правилно и законосъобразно, тъй като имотът е придобит след вписване на възбраните и това придобиване е непротивопоставимо на ищеца по иска. Претендират се разноски за касационното производство.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед изисквания по чл. 280 ,ал. 3 т.1 ГПК.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: за валидността на наложена възбрана от 2007 година на процесния имот при условие, че същият не е бил надлежно индивидуализиран съгласно изискванията на чл. 6, ал.1, б.“в“ , чл. 24 и чл. 26 от ПВп и за валидното правно действие на наложени възбрани върху право на строеж на сграда, в която се намира процесния недвижим имот (ателие В7 ) към датата на отчуждаването му – 08.12.2009 година в полза на ищеца – приобретател , по време когато правото на строеж е реализирано и тези възбрани запазват ли автоматично действието си върху самостоятелните обекти в сградата след трансформирането на правото на строеж в право на собственост, като основания за преценка на правния интерес от заявен отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК.
При допускане на касационното обжалване , страната касатор дължи заплащане и на пропорционална държавна такса от 2% върху обжалваемия интерес или в конкретния случай се дължи ДТ в размер на сумата 163.05 лв. ( сто шестдесет и три и 0.05 лв. ) вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК , състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо 52293/ 16.04.2018 год. на С. Д. И. от [населено място], заявена чрез процесуалния си представител адв. М. Б.- САК срещу Решение Nо 1460 от 07.03.2018 година по гр.възз.д.Nо 3477/2017 год. на Софийския градски съд II-Д г.о.
УКАЗВА на касатора С. Д. И. задължението за внасяне на пропорционална ДТ в размер на сумата 163.05 лв./ сто шестдесет и три и 0.05 лв. / вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………… , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на касатора чрез процесуалния му представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :