О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 27.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2147 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на В. Н. М. и И. И. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 09.12.2015 г. по гр. д. № 13615/15 г. на Софийския градски съд, III-Б с-в.
С посоченото въззивно решение е отменено решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от В. М. срещу В. Н. М. и И. И. М. ревандикационни искове и вместо него е прието за установено, че В. С. М. е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: ОФИС № 2, находящ се на първия етаж в жилищната сграда с административен адрес бул. “Г. Т.„ № 33, със застроена площ от 94.52 кв. и В. Н. М. и И. И. М. са осъдени да предадат владението на имота на основание чл.108 ЗС. Молителите релевират като основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение това по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по молбата – В. С. М. е депозирала по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който излага съображения, че молбата за отмяна е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна такса и че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като не съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна, респ. оспорва същата като неоснователна.
При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното:
Молителите са поискали отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Излагат твърдения, че след влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се иска, е постановено тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по т.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, което дава ново тълкуване на приложим по делото закон в смисъл различен от възприетия в решението, поради което считат, че е налице основанието по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, а именно решението да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие да е било отменено.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че производството по молбата за отмяна следва да бъде спряно, доколкото въпросът, представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, е предмет на висящото тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на гражданската и търговската колегия на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
С п и р а производството по гр. дело № 2147/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. до приключване на производството по тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: