О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1070
С. 14.11. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№720 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №299 от 11.03.11г. по гр.д.№2084/10г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №2720/14.07.10г. по гр.д.№3767/08г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от К. А. Р. срещу Й. А. С. и Д. Р. С. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на апартамент и магазин, находящи се в жилищна сграда в [населено място], [улица].
Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:
П. недвижими имоти са били ипотекирани от собственика им [фирма] за обезпечаване на дълг на Н. Н. Г. спрямо С. Д. М.. Въз основа на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист за сумата от 32 000лв. е било образувано изпълнително дело №8010/2004г. на В., по което е била наложена възбрана върху имотите, вписана на 29.06.04г. С договор от 18.10.04г. взискателят С. М. е цедирал вземането си на ответника по настоящото дело Й. С., а длъжникът Н. Г. е бил уведомен за цесията на 19.10.04г. Впоследствие имотите са били изнесени на публична продан и с възлагателно постановление от 29.04.05г., вписано на 10.05.05г., са били възложени на Й. С., по време на брака му с втората ответница Д. С.. С два нотариални акта от 10.09.2005г. ищцата К. Р. е закупила от [фирма] същите имоти, а с решение от 10.08.07г. по гр.д.№475/07г. на Варненския окръжен съд, действията по изп.д.№8010/04г., изразяващи се в издаване на постановлението от 29.04.05г за възлагане на имотите на Й. С., както и предходните действия по опис, оценка, разгласяване и провеждане на публичната продан, са отменени.
При тези данни от правна страна е прието, че ищцата не е собственик на спорните имоти. Придобивните и основания са настъпили след вписване на възбрана върху имотите и съгласно чл.346, ал.2 от ГПК /отм./, те са непротивопоставими на взискателя. В случая ответникът Й. С. е имал двойното качеството на взискател след извършената цесия на вземането на първоначалния кредитор, както и на купувач при публичната продан, затова спрямо него двете сделки, с които ищцата е закупила имотите след възбраната, са непротивопоставими.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата К. Р.. Тя счита, че поради неспазване на чл.171 от ЗЗД, цесията не е породила своето правно действие и не е придала на Й. С. качеството на кредитор. Затова решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск, основан на чл.346, ал.2 от ГПК /отм./, е неправилен. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали разпоредбата на чл.346, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.452, ал.2 от ГПК, касае единствено съдебното изпълнително производство, респ. дали относителната недействителност на разпоредителната сделка с възбранения имот има последица само в производството по принудително изпълнение. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №501 от 13.04.01г. по гр.д.№1652/2000г. на ВКС, ІV ГО. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа по въпроса „дали при прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и при липса на вписване в имотния регистър на така извършената цесия, същата поражда действие спрямо ипотекарния гарант и може ли новият кредитор да черпи права от цесия, извършена в противоречие с чл.171 от ЗЗД”.
Ответниците в производството Й. А. С. и Д. Р. С. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. По първия въпрос, свързан с прилагането на чл.346, ал.2 от ГПК /отм./ нямало противоречива съдебна практика, а вторият въпрос, свързан с текста на чл.171 от ЗЗД, не бил от значение за изхода на делото, а освен това доводите на ищцата, свързани с този текст, били въведени едва с въззивната жалба, когато вече били преклудирани.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че първият въпрос, поставен от жалбоподателката, е от значение за изхода на делото. Той се свежда до по-общия въпрос за правните последици от разпореждане на длъжника с възбранен недвижим имот и по-конкретно – дали те са свързани само с правната възможност в изпълнителния процес да се насочи принудително изпълнение върху вещта, която вече не принадлежи на длъжника, или има и други правни последици, които взискателят може да противопостави извън изпълнителния процес, в спор за собственост на вещта. По този въпрос е налице противоречие между обжалваното решение на въззивния съд и решение №501 от 13.04.01г. по гр.д.№1652/2000г. на ВКС, ІV ГО. Тъй като посоченото решение на ВКС е постановено по реда на отменения ГПК и няма задължителен характер, искането на жалбоподателя, основано на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, следва да се преквалифицира и обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Вторият въпрос, свързан с прилагането на 171 от ЗЗД не е обуславящ изхода на настоящото дело, затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Този въпрос е от значение в изпълнителния процес, но не и в исковия по спор за собственост на възбранената вещ.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №299 от 11.03.11г. по гр.д.№2084/10г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 411,11 лв. и да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: