3.стр. от определение по гр.д. № 562/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1071
С., 15 . октомври 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 562 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на В. окръжен съд от 18.01.2010 г. по гр.д. № 2641/2009, с което е потвърдено решението на В. районен съд от 10.11.2009 г. по гр.д. № 7985/2009, с което е уважен предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], В., представляван от адв. Д. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за доказателствената тежест на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл. 327 КТ и за правните последици от непредставянето на доказателства, които не са изискани от първоинстанционния съд, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. Д. П., представляван от адв. П. от В. я оспорва, като счита, че по първия въпрос няма противоречива съдебна практика, тъй като във всички представени решения се приема, че трудовият договор се прекратява с получаването на изявлението по чл. 327 КТ, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание, а от представените доказателства по делото е установено, че работодателят не е изпълнил задълженията си да инструктира работника за правилата за безопасност на труда на работното му място, да провежда периодичен инструктажи и да организира обучение, поради което работникът по време на отпуск и за своя сметка е участвал в курс и е издържал изпит по правилата за безопасност на труда.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със заповед № 79/26.06.2009 на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение поради неявяването му на работа на 22, 23, 24 и 25.06.2009 г. Ищецът се е явил на работа на 22.06.2009 г. и е напуснал след като е депозирал изявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, т. 3 КТ. Уволнението е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение е било вече прекратено. Наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие е без значение, а и работодателят не е доказал да е изпълнявал задълженията си да инструктира работника за правилата за безопасност на труда на работното му място, да провежда периодичен инструктажи и да организира обучение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Когато работникът упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя. В този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ. Трудовият договор е прекратен, а работникът отговаря за вредите, които е причинил на работодателя. В такъв случай работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово правоотношение. Трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. По делото не се претендира работникът да е злоупотребил с правото си да прекрати договора, обратното претендира се работникът да е нарушил трудовата дисциплина, като не се е явявал на работа след като трудовото правоотношение вече е прекратено в резултат на добросъвестното упражняване на това негово право.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на В. окръжен съд от 18.01.2010 г. по гр.д. № 2641/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.