О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
София 11.08. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми август, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 326/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна и насрещна касационна жалба на В. В. И., подадена от пълномощника му- адв. М. В. и по касационната жалба на “Т” А. , гр. С.срещу въззивно решение № 168 от 12.05.2008 г. по гр. дело № 1686/2007 г. на Софийски градски съд.
В. В. И. обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на Софийски районен съд от 5.05.2006 г. по гр.д. № 1724/2005 г. в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.200 КТ за периода 11.03.2005 г. до 4.12.2016 г. и за сумата над 375.84 лв. до 7000 лв. и в тази част е постановено ново, с което е прекратено производството по иска за обезщетение за пропуснат доход от труд за периода 11.03.2005 г. до 4.12.2016 г. в размер на сумата над 375.84 лв. до 7000 лв.; в частта с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта му с която са отхвърлени исковете за сумата над 91.70 лв. до 300 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд за периода 30.05.2003 г. до 20.07.2004 г., за сумата над 38.60 лв. до 375.84 лв.- обезщетение за пропуснат доход от труд в периода 20.07.2004 г. до 10.03.2005 г., за сумата над 24.00 лв. до 1 246.00 лв.- обезщетение за направени разходи за лечение и за сумата над 10 000 лв. до 50 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди.
“Т” А. , гр. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първата инстанция в частта му, с която са отхвърлени кумулативно обективно съединените искове при квалификацията на чл.200 КТ до сумите 91.70 лв., 38.60 лв., 24.00 лв. и 10 000 лв. и в тази част е постановено ново, с което жалбоподателя е осъден да заплати на В. В. И. на основание чл.200 КТ сумите 91.70 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд в периода 30.05.2003 г. до 20.07.2004 г.; за сумата 38.60 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд в периода 20.07.2004 г. до 10.03.2005 г.; 24.00 лв.-обезщетение за направени разходи за болнично лечение и изготвяне на епикриза; 10 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху присъдените суми.
“Т” А. , гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане касационно обжалване по касационната жалба на В. И. В. И. не е подал писмен отговор по касационната жалба на “Т” А. , гр. С..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и са частично допустими.
По касационната жалба на В. В. И.:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба” на В. В. И. съдържат идентични оплаквания и в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат едни и същи основание за допускане на касационно обжалване, поради което съдът ще се произнесе едновременно по тях.
Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта му с която са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правна квалификация чл.200 КТ на В. И. срещу “Т” А. за сумата над 91.70 лв. до 300 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд за периода 30.05.2003 г. до 20.07.2004 г. и за сумата над 38.60 лв. до 375.84 лв. на основание чл.280, ал.2 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на В. В. И. в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което е обезсилено решението на Софийски районен съд от 5.05.2006 г. по гр.д. № 1724/2005 г. в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.200 КТ за периода 11.03.2005 г. до 4.12.2016 г. и за сумата над 375.84 лв. до 7000 лв. и в тази част е постановено ново, с което е прекратено производството по иска за обезщетение за пропуснат доход от труд за периода 11.03.2005 г. до 4.12.2016 г. в размер на сумата над 375.84 лв. до 7000 лв.; в частта с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта му, с която са отхвърлени исковете за сумата над 24.00 лв. до 1 246.00 лв.- обезщетение за направени разходи за лечение и за сумата над 10 000 лв. до 50 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди е допустима.
В изложение за допускане до касационно обжалване се сочи, че въззивния съд в решението се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Според жалбоподателя въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса за приложението на чл.201, ал.2 КТ когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прилага решения на Върховния касационен съд и на Софийски апелативен съд.
Поддържа се, че в нарушение на даденото в ППВС № 4 /1975 г. разрешение въззивният съд е приел, че обезщетение за реализирания в резултат на трудовата злополука по-нисък доход и занапред до навършване на възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е недопустим.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че жалбоподателя е допринесъл за настъпването на трудова злополука, като е допуснал груба небрежност и е намалил присъденото обезщетение на основание чл.201, ал.2 КТ.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Небрежността в гражданското право е форма на вина при изпълнение на облигационно задължение. При тази форма на вина лицето несъзнателно или лекомислено не е положило дължимата грижа, за да изпълни задължението си. Постоянната практика на ВКС приема, че проява на груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ е налице когато работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. В случая не е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ по повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос за намаляване на обезщетението по чл. 200 КТ при проявена груба небрежност от работника. Нормата на чл. 201, ал. 2 КТ е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, а и не е налице противоречива или непоследователна практика на ВКС по този въпрос. Практиката по този въпрос е последователна- приема се, че не всяко нарушение на иструкциите по безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Доколкото в съдебната практика има различни решения, в едни от които е прието, че работникът е проявил груба небрежност, а в други- че не е, то това е въпрос на конкретна фактическа обстановка установена по всяко едно от делата, а не се дължи на различно приложение на нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението се поддържа се, че в нарушение на даденото в ППВС № 4/1975 г. разрешение въззивният съд е приел, че иск за обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се реализирания в резултат на трудовата злополука по-нисък доход от получавана пенсия за инвалидност и дохода от трудово възнаграждение, което би могъл да реализира и занапред до навършване на възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е недопустим, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С ППВС № 4/1975 г. т.6 е разяснено, че при причиняване на трайна нетрудоспособност обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение поради непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време и възраст. Повдигнатият от жалбоподателя правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, която съгласно чл.130,ал.2 ЗСВ са тълкувателните решения и постановления на ВКС и постановленията на ВС- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Във въззивното решение съдът е приел, че обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение поради трудовата злополука и отпуснатата след това пенсия до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не се дължи, тъй като претендираните вреди са бъдещи, а не настъпили, което е в противоречие с приетото в ППВС № 4/1975 г., поради което в тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. С оглед процесуалната зависимост на обратния иск предявен от “Т” А. срещу подпомагащата страна “Е” ООД от изхода по първоначалния иск следва да се допусне касационно обжалване и в частта , с която е прекратено производството по този иск за сумата над 375.84 лв. до 1000 лв. и за периода 11.03.2005 г. до 4.12.2016 г.
Останалите доводи на жалбоподателя се отнасят до неправилност на решението, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и на имуществените вреди, представляващи направени разходи за лекарства и не могат да аргументират приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По касационната жалба на “Т” А. , гр. С.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която жалбоподателя е осъден да заплати на В. В. И. на основание чл.200 КТ сумите 91.70 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд в периода 30.05.2003 г. до 20.07.2004 г.; за сумата 38.60 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд в периода 20.07.2004 г. до 10.03.2005 г.; 24.00 лв.-обезщетение за направени разходи за болнично лечение и изготвяне на епикриза е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която жалбоподателя е осъден да заплати сумата 10 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен предявеният срещу “Е” ООД, гр. С. иск за сумата 4000 лв., регресно вземане от присъденото обезщетение за неимуществени вреди е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 30.05.2003 г. В. И. , работник при жалбоподателя е претърпял трудова злополука и е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като негов работодател на основание чл. 200 КТ. При определяне размера на обезщетението за претърпяните неимуществени вреди съдът е взел предвид кръга на засегнатите неимуществени блага и всички конкретни обстоятелства по настъпването им и е приел ,че сумата 20 000 лв. справедливо ще ги обезщети. Приложил е разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ и е намалил обезщетението с 1/2.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.201, ал.2 КТ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Изложените съображения за недопускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос във връзка с приложението на чл.201, ал.2 КТ по касационната жалба на В. И. се отнасят и до касационната жалба на “ Т. ” А. и не следва да се приповтарят, тъй като касаят едни и същи основания- чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Останалите доводи в изложението обосновават касационни оплаквания свързани с неправилност на решението. Преценката на съда, че жалбоподателя като работодател на ищеца отговаря за причинените неимуществени и имуществени вреди и определения размер на присъденото обезщетение е извършена с оглед конкретните факти и доказателства, а дали крайният извод е правилен е въпрос по същество на спора и е касационно основание за отмяна по чл.281 ГПК. Иложените доводи, че злополуката не е във връзка с изпълняваната работа също касаят съществото на спора, относно отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука, установена по предвидения за това ред- с разпореждане № 3* от 4.05.2007 г. на СУСО. Относно регресната отговорност по чл.202 КТ не е изведен правен въпрос, който да аргументира приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК, а изложеното касае обосноваността на решението, с което е прието, че иска на жалбоподателя срещу подпомагащата го страна е неоснователен. Тези твърдения касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което не обуславя извод, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, по касационната жалба на “Т” АД.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. В. И. срещу въззивно решение № 168 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 1686/2007 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта му с която са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правна квалификация чл.200 КТ за сумата над 91.70 лв. до 300 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд за периода 30.05.2003 г. до 20.07.2004 г. и за сумата над 38.60 лв. до 375.84 лв. – обезщетение за пропуснат доход от труд в периода 20.07.2004 г. до 10.03.2005 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “Т” А. , гр. С. срещу въззивно решение № 168 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 1686/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. В. И. на основание чл.200 КТ сумите 91.70 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд в периода 30.05.2003 г. до 20.07.2004 г.; за сумата 38.60 лв.-обезщетение за пропуснат доход от труд в периода 20.07.2004 г. до 10.03.2005 г.; 24.00 лв.-обезщетение за направени разходи за болнично лечение и изготвяне на епикриза.
Определението в частта, с която касационните жалби са оставени без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 1686/2007 г. на Софийски градски съд в частта му, с която “Т” А. , гр. С. е осъдено да заплати на В. В. И., сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, с която е оставено в сила решението на СРС, с което е отхвърлен иска на В. В. И. за сумата над 10 000 лв. и до 50 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, с което е оставено в сила решението на СРС, с което е отхвърлен иска на В. И. за сумата над 24.00 лв. до сумата 1246.00 лв.-обезщетение за направени разходи за лечение, и в частта, с която е отхвърлен иска на “Т” А. срещу “Е” ООД, гр. С. за сумата 4000 лв.- регресно вземане по присъдено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, по касационните жалби на В. В. И. и “Т” А. , гр. С..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 1686/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решението на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на В. В. И. срещу “Т” А. за сумата над 373.84 лв. до 7000 лв., за периода 11.03.2005 г. до 4.12.2016 г.- обезщетение за пропуснат доход от труд и в тази част е прекратено производството по делото, както и в частта, с която е прекратено производството по обратния иск на “Т” А. срещу “Е” ООД, гр. С. за сумата над 373.84 лв. до 1000 лв. и за периода 11.03.2005 г. до 4.12.2016 г.
Определението в частта с която не се допуска, и в частта с която се допуска касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: