О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
София 11.08. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми август, две две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 227/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Б., с. Н. бани, област П. , срещу въззивно решение от 23.04.2008г. по гр.дело № 318/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, които е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, се отнасят до това, чия собственост е бил имотът към момента на одържавяването на ревира, от кого е отнет и на кого следва да се възстанови собствеността върху него. Тези въпроси са относими към приложението разпоредбата на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ вр. чл.2, ал.3 ЗВСГЗГФ.
Ответникът по касационната жалба „О” А. , не изразява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Д. л. , не изразява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 124 от 13.12.2007г. по гр.д. № 457/2007г. на А. районен съд, с което е отхвърелен искът, предявен от Т. И. Б. срещу ОСЗГ А. , с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото в качеството й на наследник на И. Т. Б. , поч.1969г., за възстановяване собствеността върху 77.165 дка, като идеални части, равняващи се на 55 дяла в ревир «Бяла вода Ч. стена» в землището на с. К., община А.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата основава иска си на членството на наследодателя и И. Б. в ТГПК «Съгласие», притежавал като член кооператор 77,165 дка гори в кооперативен ревир «Бяла вода- Ч. стена». По делото обаче не е установен статутът на кооперация „С” относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Дори да се приеме, че е съществувала, то не е установено кооперация „С” да е била собственик на процесния ревир към релевантния за реституционния закон момент, тъй като е приложима разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ. Кооперация „С” не е била прекратена като правен субект, а напротив след 09.09.1944г. е преобразувана чрез сливане с ГТПК ”З”, а впоследствие през 1951г. чрез сливане към В. кооперация „С”. Непосредствено след 09.09.1944г. съгласно Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /1947г./ новото приемащо кооперативно сдружение е поело актива и пасива на кооперация „С”, а не обратното. Твърдението на ищеца кооперация „С” да е прекратена през 1951г., когато се е сляла с ВК „С”, е недоказано. В случая е приложима хипотезата на чл.3, ал.3 ЗВСВГЗГФ , а не поддържаната от ищцата ал.2.
Релевантните за изхода на спора правни въпроси в разглеждания случай се отнасят до приложението разпоредбата на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите. Първата хипотеза третира заличените от регистрите след 09.09.1944г. кооперации, а втората – преобразуваните след тази дата кооперации. Разрешаването на тези въпроси е относимо към активната легитимация в процеса и към въпросите, чия собственост е бил имотът към момента на одържавяването на ревира, от кого е отнет и на кого следва да се възстанови собствеността върху него.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице постоянна практика на ВКС по отношение тълкуване разпоредбата на чл.2, ал.3 вр. чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ във връзка с поставените в настоящата жалба въпроси. Посочените ТР №2/25.06.1996г. и другите решения на ВКС са неприложими за разглежданата хипотеза.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Към изложението касаторът е приложил съдебни решения, установяващи наличие на противоречиво произнасяне по посочените от него правни въпроси по спорове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ по отношение на други член-кооператори на ГТПК”С”, в която е членувал и неговият наследодател. Ето защо следва да се приеме, че е налице противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право, поради което е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Налице са противоречиви разрешения по приложението разпоредбата на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ в двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при тези основания за възстановяване собствеността върху горите. Ето защо касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2008г. по гр.дело № 318/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на П. на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.