2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
София, 12.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 191 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. за р. на ч. р, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от директора М. Ш., чрез процесуалния му представител адв. Н. Н., против въззивното решение № 3047 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение, обективирано в протокол от съдебно заседание от 25 ноември 2010 г. по гр.д. № 40803 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за признаване уволнението на В. И. И. от [населено място] за незаконно, за възстановяването на И. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на предприятието да му заплати сумата от 7680 лева за оставането му без работа и разноски, и касаторът е осъден да заплати държавна такса.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът, макар да излага различни мотиви от тези на първата инстанция, прием, че трудовото правоотношение е незаконосъобразно прекратено поради несъвпадане на правното и фактическото основание за уволнение – касае се за съкращаване в щата, а извършеното уволнение е основано на липса на необходимото образование; съдът не е взел предвид, че длъжността на ищеца е променена само като наименование и като образователни изисквания, но не и като трудови функции – единствената разлика в двете длъжностни характеристики е разликата в образователните изисквания и трудовата функция е изцяло запазена в рамките на една щатна бройка, поради което незаконосъобразно е прието, че е извършено съкращаване в щата; частичната преценка на съда опорочава формираната воля; минималните образователни изисквания за заемане на длъжността са утвърдени от компетентния орган, заповедта е мотивирана, ищецът не притежава необходимото образование, като този въпрос не е бил и спорен; във въззивната жалба са посочени редица процесуални нарушения на първата инстанция – липса на доклад по делото, несвоевременно допускане на твърдения и доказателствени искания и пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, като неправилно съдът приел, че допускането на доказателствени искания може да санира съответните пороци; претенцията за обезщетение е посочена за периода 17 юни 2010 г. – 17 декември 2010 г., а съдът е взел предвид факти, които евентуално ще настъпят след постановяването на самото решение; представени са доказателства за оставането без работа от прекратяването на трудовото правоотношение до първото по делото заседание и след този момент констатация по трудовата книжка не е правена. В изложение на основанията по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване към касационната жалба, се сочи, че съдът следва да се произнесе по въпросите: дали при промяната в наименованието на една длъжност, без да е засегната същината на трудовата функция, и едновременното изменение на образователните изисквания за заемането й, представляват основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата, или по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (сочат се три решения на ВКС по отменения ГПК); дали първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е изготвил доклад по делото, съответно не е дал необходимите указания относно разпределянето на доказателствената тежест и не е посочил и обстоятелствата, за които страните не сочат доказателства, може ли подобно процесуално нарушение да бъде санирано чрез допускане на всички направени доказателствени искания от страните, следва ли въззивната инстанция да извърши процесуалното действие доклад по делото, ако се поддържа и констатира процесуално нарушение на първоинстанционния съд при изготвянето на доклада (сочи се определение на ВКС).
Ответникът В. И. И. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че заповедта за уволнение е издадена въз основа първото основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на необходимото образование; от анализа на събраните доказателства се установява, че се касае до промяна в щата, като в новото щатно разписание, в сила от 17 май 2010 г., заеманата от ищеца длъжност не съществува, както и че е налице намаляване на част от длъжностите според предходното щатно разписание; промяната в щата не може да бъде осъществена по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; след като длъжностите са намалени спрямо предишния щат, е налице съкращение, което изисква друга правна квалификация и предпоставки – извършване на подбор; макар първоинстанционният съд да е допуснал твърдените от работодателя нарушения на процесуалните норми – неизготвяне на доклад по делото, не е отказал допускането на своевременно направени искания на работодателя за събиране на доказателства по делото, поради което решението е правилно; при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по материалноправния въпрос при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е различно от това, дадено от ВКС в решение № 400 по гр.д. № 1415/2000 г., ІІІ г.о. Другите две решения, посочени от касатора (решение№ 1238 по гр.д. №770/2003 г., ІІІ г.о. и решение № 77 по гр.д. № 1062/1994 г., ІІІ г.о.) касаят правото на работодателя да определя образователните и квалификационни изисквания за определена длъжност, което право не е било предмет на спор в процеса, поради което тези решения не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване.
Поставените процесуалноправни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване. Следва да се отбележи, че представеното от касатора определение № 1294 по гр.д. № 1245/2009г., ІІІ г.о., не обективира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като определенията в процедурата по чл. 288 ГПК нямат за предмет разрешаване на спор, и не са включени в обхвата на необходимата по посочената разпоредба съдебна практика.
Процесуалноправните въпроси целят да се допусне произнасяне на касационния съд във връзка с твърдението на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразило се в липса на доклад, непълнота на доклада, неизготвяне на нов доклад след становище на работодателя, въвеждане на ново основание за незаконосъобразност на уволнението след съответните срокове, допускане на всякакви доказателства. В процесния случай първоинстанционният съд е изготвил доклад по чл. 146 ГПК, макар този доклад да страда от пороци. Във въззивната жалба е посочено, че съдът не е изготвил нов доклад, след като е дадено становище за наличие на отговор на ответника, невзет предвид от докладчика по делото, и така докладът по делото не съдържа всички реквизити по закона. Защитата на ответника по исковете всъщност, като отговор на мотивите на първоинстанционното решение, е организирана около твърдението, че е прието основание за незаконосъобразността на уволнението, заявено несвоевременно. Макар първоинстанционният съд наистина да е допуснал твърдените процесуални нарушения, то въззивният съд е основал решението си само върху релевантно въведените в спора твърдения. Ето защо допускането на касационното обжалване по процесуалноправните въпроси не би имало значение за изхода на конкретния спор предвид приетото от въззивния съд разрешение.
Подадена е и частна жалба от Ц. за р. на ч. р. против определение без номер от 21 октомври 2011 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да се измени въззивното решение № 3047 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., в частта му за разноските. Предвид допускането на касационното обжалване на въззивното решение, по тази жалба касационният съд ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
За касационното обжалване се дължи държавна такса от 213,60 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3047 от 26 май 2011 г., постановено по гр.д. № 352 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
УКАЗВА на Ц. за р. на ч. р., със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от директора М. Ш., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 213,60 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателство за внасяне на дължимата държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: