О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
София, 25.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№911 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №462а от 01.09.08г. по гр.д. №1290/07г. състав на Б. окръжен съд е обезсилил решение №2946 от 03.07.07г. по гр.д. №730/06г. на Б. районен съд в частта, с която е бил отхвърлен иск за делба на 27 бр. земеделски земи и е прекратил производството по делото по отношение на тях. След отмяна на решението на районния съд в друга част, с която две от нивите са допуснати до делба само между някои от страните по делото – наследниците на Х. М. , въззивният съд е отхвърлил иска за делба по отношение на тези имоти. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която е бил отхвърлен инцидентният установителен иск на З. К. К. за собственост на една от нивите, както и в частта, с която са определени квотите на съсобственост по отношение на останалите земеделски земи, които районният съд е допуснал до делба.
Въззивният съд е приел, че част от процесните земеделски земи не са индивидуализирани в достатъчна степен, въпреки дадените указания, поради което решението на районния съд, с което искът за делбата им е отхвърлен, е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Във въззивната инстанция тази нередовност не е отстранена и затова производството по делото е прекратено в тази част.
Прието е, че решението на районния съд, с което е допусната делба между наследниците на Х. М. е неправилно, тъй като те не са искали такава делба. Имотите са включени в делбената маса по искане на процесуалния представител на ищцата Г. Л. М., която не е наследник на М. .
По инцидентния установителен иск въззивният съд е приел, че владението, осъществявано от бащата на ищцата З след 1970г. не може да доведе до придобиване на собствеността върху една от нивите по давност, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
И на последно място – прието е, че квотите на съсобственост в допуснатите до делба имоти са правилно определени от районния съд. Неоснователно е възражението на ищцата, че тези имоти са били собственост на първия съпруг на общата наследодателка К трябва да се делят от всички негови наследници. Съдът се е позовал на обстоятелството, че земите са възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на К. М. , като споровете за собственост към минал момент не могат да се разглеждат в делбеното производство. Влязлото в сила решение по гр.д. №911/95г. на РС Б. по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като касае други имоти.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подали Г. Л. М., Л. К. А. и З. К. К..
Г. М. е обжалвала решението в частта, с която е прекратено производството за делба по отношение на част от земеделските земи, както и в частта, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатите до делба имоти. Счита, че в прекратителната си част решението не е съобразено с молба от 13.02.08г., с която делбените имоти са индивидуализирани, освен това след като въззивният съд е дал ход по същество на делото, той е следвало да постанови решение по съществото на правния спор, а не да прекратява производството в една негова част. Освен това – при определяне на квотите на съсобственост въззивният съд не е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, обвързващо страните по настоящото дело. Тези два въпроса жалбоподателката свързва с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Л. А. обжалва решението в същите части и по същество развива същите оплаквания срещу въззивното решение. Иска да бъдат съобразени решението на ОСЗГ С. №32500/28.02.03г., издадено въз основа на 4бр.удостоверения на техническата служба при община С. по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и приложените към тях скици – стр.347-350 и стр.359-362 от първоинстанционното производство, както и поправената искова молба, депозирана във въззивното производство, с която всички делбени имоти са индивидуализирани. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като счита, че по въпроса за квотите на съсобственост въззивното решение противоречи на влязлото в сила решение между страните по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, в което са определени други квоти, произтичащи от признаването на правата на всички наследници на С. М. върху процесните земи към момента на образуване на ТКЗС, а не само на съпругата му К. М. Като не зачел силата на пресъдено нещо на посоченото решение, въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – посочени са конкретни решения.
З. К. К. обжалва въззивното решение само в частта по инцидентния установителен иск. Счита, че по процесуалноправния въпрос за приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по този текст, а по материалния въпрос за придобиването по давност на недвижимия имот имало противоречива съдебна практика. Позовава се на решение №98/1997г. на ВКС, ІV ГО и решение №2354/14.01.05г. по гр.д. №2123/03г. на ІV ГО.
Ответниците З. К. , Н. Н. и А. Н. оспорват касационните жалби на Г. М. и Л. А. Считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочените части.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по отношение на част от имотите, спрямо които производството за делба е прекратено.
Въззивният съд е прекратил производството за делба по отношение на имоти № 1* по исковата молба.
За имоти №19, 21, 23, 24, 26-33, 35, 36 и 38-45 това прекратяване е правилно, в съответствие с т.4 на ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС. Индивидуализацията на тези имоти е дадена според границите, които са имали към момента на образуване на ТКЗС, но не и към настоящия момент. Тази нередовност на исковата молба не е била отстранена, а и не би могла, тъй като това са земи, описани в раздел І на решенията на ОСЗ от 28.02.03г. и 24.04.03г. със старите им граници, за които само се признават права, но не са реално възстановените земи. Признатите земи се възстановяват в раздел ІІ на посочените решения. Части от земите, включени в строителните граници на населеното място, са възстановени с т.1, т.3, т.4, т.14 и т.15 от раздел ІІ на решението от 28.02.03г., а останалите земи, описани със старите си граници в раздел ІІ на това решение, които са извън регулация и са общо с площ от 27,1 дка, са възстановени реално с раздел ІІ на решението от 24.04.03г. /макар и с известно разминаване в местностите/, в което са посочени актуалните им граници според действащия план. Като не е съобразила тези обстоятелства, ищцата е включила в исковата молба земите, описани от ОСЗ в раздел І от решенията, с границите им към момента на образуване на ТКЗС, както и същите земи, но вече в раздел ІІ, където се възстановяват при отразяване на актуалните им граници. Така се е получило и дублиране на едни и същи земи, с едни и същи стари граници – имоти № 35 и 38-45 по исковата молба се дублират съответно с имоти №20, 23-28, 30 и 31 от същата искова молба.
По отношение на земите под №34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба, съответстващи на описаните в т.1, т.3, т.4, т.14 и т.15 от раздел ІІ на решението от 28.02.03г. на ОСЗ С. , прекратяването на производството за делба е в противоречие с т.4 на ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС. Това са земи, включени в строителните граници на населеното място, части от които са възстановени на базата на издадени от общината удостоверения по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ с приложени към тях скици – стр.346-355 и стр.359-362 от първоинстанционното производство. Тези земи са описани с актуалните си граници, индивидуализирани са в достатъчна степен и въззивният съд не е имал основание да прекратява производството по отношение на тях. В тази част въззивното решение противоречи на посоченото ТР на ОСГК на ВКС, което е основание за допускане на касационното му обжалване, само по отношение на тези имоти.
По въпроса за квотите, при които е допусната делба на имотите по т.1 – 18 от исковата молба е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е влязло в сила решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което, макар и с непрецизен диспозитив, приема, че собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС е бил С. М. , а не К. М. , на името на която са възстановени от ОСЗ. Това решение не е съобразено от въззивния съд, въпреки че се отнася за земите, които са били признати от ОСЗ. По делото се поставя въпрос за значението на влязлото в сила съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в делбения процес, следва ли то да се зачита и в какви рамки – въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по инцидентния установителен иск. За да отхвърли този иск съдът се е позовал на забраната на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, а не на недоказаност на претенцията. Ето защо по делото не стои процесуалноправният въпрос за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. По материалноправния въпрос за придобиване по давност на земеделска земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ, въззивното решение не противоречи на посочените от жалбоподателката решения на ВКС. Решение №98/1997г. на ВКС, ІV ГО поставя съвсем различни въпроси – за недопустимостта на иск по чл.108 от ЗС в случаите, при които е признато право на възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне, без да е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, както и за възможността да се предяви иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато има спор кой е бил собственик на възстановената земя към момента на образуване на ТКЗС. Решение №2354/14.01.05г. по гр.д. №2123/03г. на ІV ГО е в смисъл, че може да се придобие по давност недвижим имот, който има селищен характер, ако не са били налице ограниченията на ЗРПВПВННИ, чл.29 от ЗСГ и чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Като се е позовал на забраната на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с решението на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №462а от 01.09.08г. по гр.д. №1290/07г. състав на Б. окръжен съд в частта, с която е прекратено производството за делба по отношение на земите, посочени в т.34, 36, 37, 46 и 47 от исковата молба и в частта, с която са определени квотите на съсобственост при допуснатите до делба земеделски земи.
УКАЗВА на жалбоподателите Г. М. и Л. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по 20 лв. държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е прекратено производството за делба на имотите, описани под №19, 21, 23, 24, 26-33, 35, 36 и 38-45 от исковата молба, както и в частта по инцидентния установителен иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: