О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
София, 25.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№885 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 27 от 05.03.09г. по гр.д. № 1134/08г. на Великотърновския окръжен съд е обезсилено решението от 08.10.2008г. по гр.д. №709/07г. на С. районен съд в частта, с която е бил уважен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на две от процесните ниви, а за други две – отхвърлен и в тази част производството по делото е прекратено като недопустимо. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен евентуалният иск по чл.97, ал.1 от ГПК – че ищцата е собственик по давност на две от нивите – нива от 4 дка в местността “Б” и нива от 46,731 дка в местността “П”.
В. съд е приел, че процесните ниви не са били заявени за възстановяване пред ОСЗГ на името на С. Н. К. , на негово име няма висящо административно производство за възстановяване на собствеността, такова производство не може да бъде образувано и в бъдеще, поради изтичане на срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, ето защо искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване, че той е бил собственик на процесните земи към момента на образуване на ТКЗС е лишен от правен интерес. Като се произнесъл по същество по този иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение. По евентуалния иск за собственост на две от нивите съдът е приел, че не е доказано ищцата да ги е владяла само за себе си, отричайки владението на останалите съсобственици.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата М. М. К.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въззивното решение било постановено в разрез с ППВС №1/13.07.53г., защото от мотивите и диспозитива му не ставало ясно кой иск е недопустим – главният или евентуалният. На следващо място – решението влизало в противоречие с трайната съдебна практика по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, израз на която е решение №136 от 07.02.2003г. по гр.д. №737/02г. на V ГО на ВКС и др., че по този иск е от правно значение кой е бил собственик на земята към момента на образуване на ТКЗС, а не от чие име е внесена в стопанството. И на последно място – основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се свързва с въпроса дали въззивното решение е нищожно или процесуално недопустимо, след като съдът се е произнесъл частично по главния иск, но е коментирал и евентуалния.
Ответницата в производството С. Н. Н. оспорва жалбата. Счита, че не са формулирани съществените въпроси, които са свързани с основанията за допустимост на касационно обжалване, освен това тези основания не са налице.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос, който се извлича от касационната жалба – за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №65 от 10.02.2009г. по ч.гр.д. №61/2009г. на ВКС, І ГО, постановено по реда на новия ГПК, според което не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ само в случаите, при които нито една от страните в този процес не е поискала в установените от закона срокове възстановяване на земеделската земя по реда на чл.11, ал.1 или чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. С други думи – искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим и в случаите, при които земята не е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, но е заявена на името на друго лице. В настоящия случай по делото има данни, че земята е заявена и възстановена от ОСЗ на името на наследодателите на ответниците –. К. е приел, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на тази земя е процесуално недопустим, въззивният съд е процедирал в противоречие с посочената практика на ВКС, което е основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са налице другите основания по чл.280, ал.1 от ГПК, посочени в изложението към касационната жалба.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим както в частта, в която е бил уважен от първата инстанция, така и в частта, в която е бил отхвърлен. Затова е обезсилил първоинстанционното решение в тези части и е прекратил производството по делото по този иск. Произнесъл се е за първи път по евентуалния иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, в съответствие с т.15 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е обосновал становището си за недопустимост на главния иск, налице е съответствие между мотивите и постановения диспозитив по този иск, ето защо решението не противоречи на соченото от жалбоподателката ППВС №1/13.07.1953г., което най-общо съдържа указания за правилно мотивиране на съдебните актове. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставеният от жалбоподателката въпрос за съотношението между главния и евентуалния иск и за правомощията на въззивната инстанция да разгледа за първи път евентуален иск, са изяснени в съдебната практика, включително и в посоченото по-горе ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Съдът има правомощието да разгледа евентуален иск само ако не е уважен главният иск. В конкретния случай въззивният съд не се е произнесъл по съществото на главния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като го е приел за процесуално недопустим, ето защо е пристъпил към разглеждане на евентуалния иск по чл.97, ал.1, от ГПК /отм./ и това негово решение не е нито нищожно, нито процесуално недопустимо. И на последно място – въззивното решение не противоречи на сочените от жалбоподателката решения на ВКС по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като те са по съществото на правния спор, до което въззивният съд не е стигнал, тъй като е приел иска за процесуално недопустим. Не може да има противоречие в съдебната практика по въпроси, които са от различен характер.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 05.03.09г. по гр.д. № 1134/08г. на Великотърновския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: