ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1076
София, 02.08.2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 193 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 28.10.2010 г. по гр.д. № 2671/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 03.05.20010г. по гр.д. № 4567/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], П., представляван от адв. В. Х. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задълженията на съда да определи правната квалификация на предявения иск и да следи служебно за изслушването на работника преди налагането на дисциплинарното наказание и по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за задължението на работодателя да приеме писмените обяснение на работника в рамките на дисциплинарно производство, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д. Р. П., представляван от адв. К. А. – В. я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “куриер логистик” и е уволнен поради допускането на щета по служебния му автомобил при ПТП и неправилното му стопанисване. П. нарушения на трудовата дисциплина обаче не са констатирани от управителя на дружеството, а от трето неовластено лице, което е получило и обясненията от работника по случая, за което съдът следи служебно. Оспорваната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като в нея не са посочени задълженията по длъжността характеристика, които са нарушени от работника и не е направена връзка с уредените в закона дисциплинарни нарушения, не е съобразена също тежестта на нарушението и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, разрешават се противоречиво от съдилищата, както се установява от представените съдебни решения или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 28.10.2010 г. по гр.д. № 2671/2010.
Указва на касатора [фирма], П. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на жалбата в размер на 90 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.