О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1077
гр. София, 25.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1131 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. П., В. С. Б., А. С. П., Б. С. П., Н. Г. И. и В. Г. С. против решение от 24.05.2011 г. по гр.д.№ 3205/2011 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ”г” състав.
С писмен отговор, ответниците по касационната жалба оспорват наличието на основания за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да достигне до извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е провел косвен съдебен контрол на проведената процедура по възстановяването на събоствеността върху земеделски земи в полза на ищците по делото, като е приел, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, постановено по обжалване на административен акт – отказ на поземлена комисия, че не са били налице предпоставките за възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ. Съдът е приел горното, въз основа на разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, ограничаваща земеделската реституция в случаите, когато към 01.03.1991 г. е започнал разрешен строеж.
В изложението на касационните основания се сочи процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на „косвен съдебен контрол от страна на гражданския съд върху съдебно решение, постановено от друг съд по административен спор, в рамките на който индивидуален административен акт е бил обект на пряк съдебен контрол и е бил отменен, като административният съд се е произнесъл по същество” . Този въпрос се поставя дотолкова, доколкото по този въпрос липсва съдебна практика и се налага тълкуването на съотношението между разпоредбите на чл.17, ал.2 от ГПК, чл.302 от ГПК във вр. с чл.177, ал.1 от АПК.
Така поставения въпрос е относим, доколкото произнасянето по него от страна на съда с обжалваното съдебно решение е обусловило крайните изводи на съда за основателността на предявения иск, а по него липсва съдебна практика, поради което на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касационното обжалване следва да се допусне.
На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 922,61 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.05.2011 г. по гр.д.№ 3205/2011 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ”г” състав.
Указва на С. Й. П., В. С. Б., А. С. П., Б. С. П., Н. Г. И. и В. Г. С. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], адв.В. Л., да внсат държавна такса в размер на 922,61 лева по сметката на ВКС, като в седмичен срок представят доказателства за внесената такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Насрочва делото за ………………………, за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.