О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д.
гр.дело № 718 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. Ж. и ЖСК “Б” против решение от 15.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1890/2008г. на СГС, с което е отменено решение от м. 03.2008г.по гр.д.№ 20239/2006г. и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че Е. Т. Т. е собственик на основание изтекла в нейна полза в периода 30.09.1994г. – 30.09.2004г. придобивна давност върху апартамент № 4, ет.4 вх.А, бл.259 [жк][населено място] с площ 144,20 кв.м., ведно с мазе № 6 с площ 6,56 кв.м., ведно със съответните части от общите части на сградата.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон- чл. 79 от ЗС и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:. 1.какви са белезите на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот относно преценката на обективния елемент на владението. 2.годно придобивно основание ли е постановлението за възлагане на дворно место и за сградите, които се намират върху него, които не са вписани в протокола и не са били оценявани, 3. изтича ли придобивна давност за единия съпруг, когато само по отношение на другия има влязло в сила решение, с което е прието, че такава не е текла, 4. нормата на чл. 31, ал.3 от ЗК/отм/ забранява ли течението на придобивната давност и за имоти, принадлежащи на ЖСК, 5. Може ли да се придобие недвижим имот по давност, ако не е въведен в експлоатация, По тези въпроси се твърди наличие на противоречива съдебна практика, формирана от решения на СГС и на ВКС по индивидуални спорове, постановени при действието на отменения ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като счита, че решението е съобразено с практиката, а някой от формулираните въпроси са неотносими към спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищецът е приет за член-кооператор през 1991г. за апартамент № 4, ет.4 вх.А, бл.259 [жк][населено място]. С влязло в сила решение на 22.07.2004г. на основание чл. 38а от З. Й. В. И. е осъден да предаде на касатора Ж. процесния апартамент. От гласните доказателства е установено, че И. живее на съпружески начала с ищцата по настоящия иск, но не са съпрузи.
През 1989г. е учредена ЖСК “Б.”, на която С. дарява 1/10 ид.ч. от 8500/20595 ид.ч. от парцел V от кв. 133-д, целия с площ 20 595 кв.м. а с н.а. № 184/19.05.1994г. С. й продава 9/10 ид.ч. от същата идеална част от същия парцел. С решение № 9/30.05.1989г. Общински РНС”Т.” определя ЖСК “Б.” като инвеститор на десет блока в западната част на парцела със 70 апартамента, от които 7 да останат за обществени нужди. Уговорени са и условията за изграждане на магазини и озеленяването. Общината счита, че е отстъпила право на строеж на ЖСК /писмо № 92-00-144 от 18.11.1999г. на главния архитект на София/, поради което е издадено разрешение за строеж № 87/18.07.1990г. за `изграждане и на блок 4, в който се намира процесния апартамент…ЖСК е сключила договор за строителство с фирма “МБ” на 22.10.1991г. С предварителен договор от 20.11.1995г. [фирма] се е задължил да построи и предаде на ищцата Е. Т. процесния апартамент № 4. По делото е представен и договор от 12.09.1995г., с който същата фирма се задължава да изгради и продаде на купувача Й. В. И. същия апартамент № 4. С протокол от 20.11.1995г. е установено между Й. И. и [фирма], че довършителните работи са извършени съобразно договореното. Ищцата е представила и протокол от 30.09.1994г. за предаване на нея на ключове от фирма [фирма] и предварителен договор от 20.11.1995г. с нея, с който фирмата се задължава да продаде на нея същия апартамент.. През м. юли 1998г. е констатирано, че сградата не е приета с акт образец № 16, но някои апартаменти се обитават. В протокол за откриване на строителна площадка от 12.12.2006г. е отразена констатация, че блок 259 е бил изграден в груб вид още 1995г. Констативен протокол по чл. 181, ал.2 от ЗУТ за завършване на строежа е издаден на 23.10.2007г.
Въззивният съд е приел, че ЖСК е собственик на 8500/20595 ид.ч. от дворното место и на толкова ид. части от отделните имоти от жилищната сграда, тъй като не се установява Общината да е учредила право на строеж на ЖСК върху съсобствения парцел. Тъй като с постановление за възлагане от 30.02.2009г. на част съдебен изпълнител след проведена публична продан на 12095/20 595 ид.ч. от парцели І,ІІ,ІІІ,ІV от кв.133-д от в. “К. село-Плавателен канал” с обща площ 20595 кв.м. е възложил тази идеална част на А. З. Н. и той е подписал протокол с ищцата, че не оспорва същата идеална част от жилището й като приращение, съдът е приел, че придобиването по давност от ищцата не е оспорено и от евентуалния съсобственик на жилището по приращение. Съдът е преценил за основателна пратенцията на ищцата за придобивна давност, която е започнала да тече от момента на предаване на ключовете – 30.09.1994г. и преди сключване на предварителен договор с нея. Тъй като от този момент до предявяване на иска е изтекъл период по-дълъг от 10 години, съдът е приел, че ответницата го е придобила по давност, защото. съсобственика на апартамента /ЖСК/ не е прекъснал владението на ответницата, поради което тя е могла да придобие по давност годния обект на собственост. Съдът е приел, че за установяване на владение е без значение дали и кога са приключили административните процедури по приемане на обекта, кога е подадена декларацията за плащане на данъци и кога ищцата се е регистрирала с постоянен адрес в процесния апартамент. Установеното, че до лятото на 1999г. сградата е била оградена и строителя е въвел ограничен пропусквателен режим само за обитателите е преценено като демонстрация на владение по отношение на ответника, който не го е прекъснал.
Въпросът какви са белезите на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот относно преценката на обективния елемент на владението, касае конкретна преценка на фактите по всяко дело, поради което не обуславя общото основание за допускане до касация.
Вторият въпрос -. годно придобивно основание ли е постановлението за възлагане на дворно место и за сградите, които се намират върху него, които не са вписани в протокола и не са били оценявани е неотносим за спора, тъй като протокола за възлагане е от 2009г. – след периода, когато съдът е приел, че ищцата е придобила по давност апартамента като недобросъвестен владелец. Дали преобретателя по този протокол, който не е страна по делото, е съсобственик и на процесния апартамент е без значение за предмета на спора – придобила ли е ищцата процесния апартамент като обикновен владелец. Това се отнася и за следващия въпрос – изтича ли придобивна давност за единия съпруг, когато само по отношение на другия има влязло в сила решение, с което е прието, че такава не е текла. Т. не е в брак[населено място], поради което въпроса е неотносим към спора.
Въззивният съд не се е позовавал на. нормата на чл. 31, ал.3 от ЗК/отм/. С Решение № 527 от 16.06.2010г. по гр.д.№ 1136 по описа за 2009г. на ВКС І гр.о. и Решение № 434/11.11.2010г. по гр.д.№ 387/1010г. ІІ гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК е прието, че Разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗК от 1991г. /отм./, действала от 03.08.1991г. до 03.01.2000 г. съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на кооперация не намира приложение към имотите, придобити от ЖСК, тъй като целта на ЖСК е различна. Решението на въззивния съд не съдържа противен извод, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационен контрол.
Основният въпрос по спора, формулиран в изложението към касационната жалба е може ли да се придобие недвижим имот по давност, ако не е въведен в експлоатация. В конкретния случай се касае за недвижим имот върху който ЖСК има права. С цитираното решение № 527 от 16.06.2010г е прието, че член-кооператор може да придобие по давност обекта, който е определен за него едва след обособяването на обекта на собственост и приемането в експлоатация на сградата. С Решение № 434/11.11.2010г. е даден отговор на въпроса може ли да се придобие по давност имущество на ЖСК. Прието е, че по отношение на ЮЛ ЖСК може да се придобива по давност негово имущество. Съдът намира, че следва да допусне касационен контрол на обжалваното решение по въпроса може ли да се придобие по давност обект на ЖСК, който не е въведен в експлоатация, тъй като отговорът му е обусловил крайния изход от спора. По този точно въпрос ВКС не се е произнесъл със задължителна съдебна практика, а видно от представените решения е формирана противоречива съдебна практика по индивидуални правни спорове. Предвид констатираното противоречие и на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК следва да се допусне касационен контрол…
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1890/2008г. на С. градски съд по касационна жалба, подадена от Д. Н. Ж. и ЖСК “Б.”.
Указва на касаторите да внесат държавна таса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 436 лв. и да представят квитанцията по делото.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ