О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
С., 11.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 879 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. П. П., приподписана от адвокат П. Х., против решение № 124 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 329 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Видин в частта, с която е потвърдено решение № 236 от 29.06.2015 г. по гр.д. № 1926/2014 г. на Районен съд-Видин за определяне правата в съсобствеността на допуснатите до делба имоти на Л. П. П., Р. В. С. и И. В. Ш..
Р. В. С., И. В. Ш., А. Ц. Т., В. Ц. М., А. Н. К., В. К. Н., Л. Н. П., К. Н. А. и Ц. В. С. не са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск за делба на земеделски имоти, възстановени на наследниците на И. Ф. М. и съпругата му С. С. М. и земеделски имот, възстановен на наследниците на тяхната дъщеря М. И. М.. Спорът е бил за правата в съсобствеността в коляното на М. И. М., поч.1976 г., една от тримата наследници на общите наследодатели И. Ф. М., поч.1956 г. и С. С. М., поч.1968 г. Първоинстанционният съд е приел, че М. М. е оставила за наследници съпруга си П. П. С., поч.1993 г., сина си Л. П. П. и дъщеря си Ц. К. А., поч.2014 г. и наследена от дъщерите си Р. В. С. и И. В. Ш., като правата в съсобствеността от наследството на И. и С. М. са 6/36 ид.ч. за Л. П. и по 3/36 ид.ч. за Р. С. и И. Ш., а правата от наследството на М. М. са 2/4 ид.ч. за Л. П. и по ? ид.ч. за Р. С. и И. Ш.. Във въззивната жалба на Л. П. са наведени доводи, че съпругът на М. М. П. С. се наследява само от сина си Л. П., което е видно от представените удостоверения за наследници, поради което неправилно са определени правата в съсобствеността в коляното на М. М.. В. съд е счел оплакването за неоснователно, като е изложил съображения, че предмет на делбата е наследството на общата наследодателка М. М., което се разпределя с оглед разпоредбите на чл.5 и чл.9 ЗН, като не са наведени конкретни доводи от ищеца за наличие на права, различни от приетите от районния съд.
Доводите в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са, че въззивният съд не е изследвал всички представени по делото документи и по специално удостоверението за наследници на П. П. С., поради което е признал право на наследяване на лице, което не е било припознато или осиновено от него. Поставеният в касационната жалба въпрос: Дали когато едно лице не е припознато или осиновено, може да наследява наследодателя и следва ли същото да бъде включено в издаденото удостоверение за наследници, се уточнява от съда с оглед наведените твърдения, както следва: Как се установява в исковия процес правото на наследяване по закон. По този въпрос е постановено решение № 100 от 2.03.2011 г. по гр.д. № 1820/2009 г. на I г.о. на ВКС и даденото от въззивиия съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, поради което е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 124 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 329 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Видин.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Л. П. П. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: