1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр.София, 12 юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ
разгледа докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
наказателно дело № 111/ 2019 г.
Производството е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия П. Д. Р.- адв. Т. Ч. от САК, срещу въззивно решение № 446 от 15. 11. 2018 г., постановено по ВНОХД № 1309/ 2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, с което е потвърдена присъда № 159 от 22. 06. 2018 г., по НОХД № 6039/ 2017 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 21 състав.
В касационната жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В условията на алтернативност са заявени исканията на касатора: да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан; делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде изменен атакуваният съдебен акт и да бъде намален размерът на наложеното на Р. наказание. Доводът за нарушение на материалния закон e развит в корелация с този за допуснати съществени нарушения, свързани с доказателствената дейност на предходните инстанции. Поддържа се, че постановената осъдителна присъда и потвърждаващото я решение почиват единствено на предположение, а не на доказани по делото факти, установяващи авторството на престъплението. Изтъква се, че наложените на подсъдимия кумулативни наказания са прекомерно тежки и не съответстват на обществената опасност на деянието и целите по чл. 36 от НК.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият не се явява, редовно призован. Неговият служебен защитник- адв. Ч. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, със заявените искания и пледира за уважаването й.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните в съдебно заседание и извърши проверка на обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционната присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 21 състав, е признал подсъдимия П. Д. Р., от [населено място], за виновен в това, че на 26. 04. 2017 г., в [населено място], без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – хероин и амфетамин, разпределени в шест обекта, на обща стойност 18, 10 лв. като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на седем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, и глоба в размер на 20 000 лв.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК, съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства, предмет на престъплението, като е постановил същите да бъдат унищожени.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия с обжалваното въззивно решение, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимен процесуален субект, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в установения от закона срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На първо място е важно да се изтъкне, че част от доводите, релевирани в касационната жалба, развити в допълнението към нея и поддържани пред настоящата инстанция, по същество се свеждат до твърдение за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото изразяват несъгласие с приетите за установени фактически положения, което обаче не сочи на касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Поради това и ВКС не дължи произнасяне по него. В настоящото производство касационната инстанция няма правомощието да констатира нови фактически обстоятелства, различни от приетите. Законът ограничава нейните контролни правомощия до проверка за правилното приложение на материалния и процесуалния закон, както и за справедливостта на наказанието. В този смисъл необосноваността не е в кръга на изрично и лимитативно регламентираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, поради което и този довод в касационната жалба не подлежи на обсъждане и оценка. На касационен контрол обаче подлежи развитата от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и поради това могат да бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект- спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране, проверка и оценка. Не е налице процесуално нарушение от обсъжданата категория, предпоставящо касационната отмяна на проверявания съдебен акт, когато фактическите констатации почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното действително съдържание, а инстанциите по фактите са изложили конкретни и убедителни съображения защо се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлят. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК.
Следвайки този принципен подход, при обсъждане на възраженията на жалбоподателя на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд по приетите правнорелевантни факти, предпоставящи правилното приложение на материалния закон, настоящият касационен състав ги намери за неоснователни. В този смисъл ВКС не констатира да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност, съобразно предмета на доказване, дефиниран по чл. 102 НПК, без да игнорира която и да било част от тях. Липсват данни и за превратна или изопачена интерпретация. Кредитирането на свидетелите Л. Д., Б. Б., Й. Т., С. Д., А. С., изцяло или частично, и произтичащото от това позоваване на съдържащите се в тях данни, не показва нарушения в рамките на развитата процесуална доказателствена дейност. Изложените от свидетелите факти и обстоятелства са възприети от предходните инстанции според вложеното в тях действително съдържание, съпоставени са помежду си, като са обсъдени съществуващите отделни противоречия. Подробно и в детайли са обсъдени гласните доказателствени източници и поотделно за всеки от тях, направено е и изричното разграничение в кои свои части, в коя фаза на наказателния процес и пред кой орган са депозирани тези, които се кредитират, и респ.- тези, които се отхвърлят. Съвкупно разгледани, те изясняват в детайли произтеклите релевантни събития в тяхната хронология, както и участието на подсъдимия и на всеки от свидетелите в тях.
Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение при анализа на тези гласни доказателствени средства. В синхрон с възприетите с доверие свидетелски показания съдът е дал вярна и обективна оценка и на обясненията на подсъдимия П. Р.. Съобразил е двояката им функция- че освен доказателствено средство те следва да бъдат третирани и като основен процесуален инструмент за упражняване правото на защита в наказателния процес. С основание въззивната инстанция е заключила, че в конкретния случай, отричайки всякакво съпричастие към инкриминираната престъпна дейност- държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, деецът е изразил своята защитна позиция, която обаче убедително е опровергана от данните, изведени от подробно обсъдената от втората инстанция доказателствена съвкупност.
В този смисъл, по настоящото дело ВКС не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, тъй като въззивният съд е спазил изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 ал. 5 от НПК. Прецизно и задълбочено, с необходимата обективност са били анализирани доказателствените източници, както с оглед на процесуалната им годност, така и на достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране изводите за вината и отговорността на касатора. Няма основание да се заключи, че предходните инстанции са направили превратна или противоречаща на правилата на формалната логика оценка на гласните доказателствени източници. Казаното се отнася и за интерпретацията на показанията на свид. Д., който е очевидец на осъществяване на престъплението. Не може да се сподели позицията на защитника на подсъдимото лице, че този свидетел е пристрастен, само защото е служител на МВР. Въз основа на анализа на всички доказателства по делото е прието за установено, че при участие в полицейска операция в това си качество същият се е отзовал в бараката, намираща се установения по делото адрес в ромската махала „Татарли“ в близост до [улица], където заедно с колегите си заварил касатора, който държал в себе си инкриминираните наркотични вещества, както и свидетелите Б., Т. и С., всички в момент на прилагане на съответните вещества. Същевременно на вратата стояла свид. С. Д., с банкнота от 10 лв. в ръката си, предназначени за закупуване на една доза хероин от подсъдимия. Посоченият свидетел възпроизвежда подробно и обективно личните си възприятия за произтеклите събития, проследени в тяхната хронология, включително действията на Р., обективиращи опита му да скрие пакетчетата с индивидуални дози наркотици в разрязан дунапрен, намиращ се в непосредствена близост до него.
Неоснователно е и възражението за процесуалната законосъобразност на приложимата техника за приобщаване на свидетелски показания по чл. 281, ал. 1 и ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК. Съобразено е ограничението, уредено с нормата на чл. 281, ал. 8 НПК, поради което липсва основание да се споделят аргументите в касационната жалба, че осъдителната присъда почива единствено на показания, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Важно е да се подчертае също, че в конкретния случай разпитите пред съдия на свидетелите С. Д. и Й. Т. в хода на досъдебното производство са проведени преди П. Р. да е бил привлечен в качеството на обвиняем и да е конституиран служебният му защитник. Ето защо е несъстоятелно да се поддържа нарушение по чл. 223, ал. 2 НПК, което самостоятелно да рефлектира върху законосъобразността на процесуалните действия по приобщаването на визираните свидетелски показания към доказателствената съвкупност. Идентични доводи са поддържани и пред втората инстанция, която в мотивите на решението си им е дала подробен и съответен на закона отговор. Тъй като изложените в тази насока съображения изцяло се споделят и от касационната инстанция, преповтарянето им е безпредметно.
Съобразно приетите за установени фактически положения, законосъобразно въззивният съд е заключил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, за което е признат за виновен и осъден.
Не може да бъде споделена тезата на защитника на подсъдимия, че е допуснато нарушение на закона, тъй като по делото не са доказани продажби на наркотични вещества от дееца, който само е присъствал на местопрестъплението. Наложително е да се отбележи само, че обвинение за разпространение на наркотични вещества по настоящото дело не е повдигнато на касатора. Същият е обвинен, признат за виновен и осъден за държане на такива вещества с цел разпространение, при условията на опасен рецидив, за което по делото са събрани безспорни и категорични доказателства, а това прави изцяло неоснователно и възражението в жалбата, че постановената осъдителна присъда почива на предположение.
Напълно законосъобразно САС е отхвърлил искането на защитата за оправдаване на дееца в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Както вече се изтъкна обществената опасност на деянието и дееца е значителна, а това дефинитивно изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Няма основание искането за оправдаване на касатора, съобразно алтернативно заявената позиция в жалбата да бъде удовлетворено, доколкото в случая не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Материалният закон е приложен правилно, а жалбата, в тази й част- неоснователна.
Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание също е неоснователен. Наложеното на подсъдимия Р. наказание лишаване от свобода е определено в размер под средния, предвиден в закона, а този на кумулативното- глоба, в минималния установен. В този смисъл предходните инстанции са съобразили високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Подсъдимият е многократно осъждан, основно за тежки умишлени престъпления от общ характер, преимуществено срещу собствеността, поради което и предходните му осъждания, извън тези, обуславящи правната квалификация на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив, наред с лошите характеристични данни, правилно са оценени като отегчаващи отговорността му. Същевременно, налице са и редица смекчаващи обстоятелства: сравнително малкото количество на инкриминираните наркотични вещества и ниската им стойност, които макар да са взети предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност, не сочат на основание за последващо смекчаване на санкцията. ВКС не намери смекчаващи обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища, или тяхната относителна тежест да е била подценена. При отмерване на кумулативното наказание- глоба, са съобразени критериите по чл. 47, ал. 1 НК.
Липсва основание да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК в случая. Не са налице нито многобройни смекчаващи обстоятелства, нито някое от тях има характера на изключително. Данните по делото не обосновават присъствието и на втората кумулативна предпоставка- и най- ниският предел на предвиденото по закон наказание лишаване от свобода (в случая пет години), да се оказва несъразмерно тежко. Ето защо, касационната инстанция намери, че така определено наказанието на касатора е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и с принципа за съответствието му с извършеното престъпление, прогласен с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Поради това и същото не съдържа характеристиките на явната несправедливост, по смисъла на регламентираното в чл. 348, ал. 5 НПК касационно основание.
Въззивният съд е извършил цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната пред него първоинстанционна присъда при стриктното спазване изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК, а постановеното от него решение съдържа всички реквизити по чл. 339, ал. 1- 2 НПК, както и подробен и задълбочен отговор на всички доводи, релевирани от страните във въззивното производство.
В заключение, следва да бъде посочен единственият пропуск на инстанциите по същество, основателно изтъкнат в касационната жалба, а именно, че съдилищата не са приложили чл. 59, ал. 1 НК и не са приспаднали времето, през което подсъдимият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Съгласно чл. 417 НПК, когато чл. 59 НК не е приложен от съда, при изпълнението на присъдата той се прилага от прокурора с постановление. Тази изрично предвидена от процесуалния закон възможност безспорно налага извода, че допуснатият пропуск от предходните инстанции не е от категорията на нарушенията, предпоставящи упражняването на контролните правомощия на ВКС за отстраняването му по пътя на отмяна или изменение на проверявания съдебен акт в настоящото производство.
По изложените съображения и като намери, че въззивният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон, ВКС, в настоящия си състав прие, че жалбата, с която се сезиран, е неоснователна, а това налага проверяваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 446 от 15.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 1309/ 2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: